Ето отговорът ми:
ДО:
Г-жа Н.Н.
Г-жа Н.Н.
Възпитателки на 2-ра група
............................................
Уважаеми госпожи,
С настоящето писмо искам да Ви уведомя, че не приемам предложението на г-жа Н.Н. синът ми да не посещава Детска градина през настоящата година, или поне временно, за да се създаде в него, цитирам: ”чувство за семейственност,” която според госпожата му липсва и го прави неадаптивен в детска среда.
Първо, бих искала да отбележа, че нееднократно ми е правило впечатление отношението към „другите деца” – т.е. осиновените. Не е етично и морално да се развява този факт като повод детето да е определяно с различна психична и емоционална нагласа от останалите деца – всяко дете е индивидуалност.
Второ, не желая да се обсъждат с мен проблеми за адаптирането на детето ми в семейството, тъй като до момента съдействам, а и затова наблюдава и се грижи Отделът за „Закрила на детето”, с които считам за разумно да споделя предложения ми от Вас вариант синът ми да не посещава на Детска градина , вместо да му се даде възможност да се асоциира в среда на връстниците си.
Трето, като самотен родител, глава на семейство, не мога да си позволя да не работя и остана в къщи, при положение, че синът ми вече 2 години безпроблемно посещава Детска градина.
Четвърто, не приемам и вмешателство в душата на детето ми. И въпреки, че в случая би трябвало да Ви е известна тайната на осиновяването – съм принудена да Ви споделя, че вече съм изминала и предложения ми от Вас и друг вариант – посещавала съм 6 месеца с детето си детски психолог – г-жа Н. в Ч Д Г „Н”.
И накрая, като резултат от квалификациите, които получих за сина си от Вас – „хиперактивен с липса на концентрация, агресивен, неконтролируем” през целия учебен ден, моля, считано от днес – 10.11.2008 година, синът ми да не посещава допълнителните курсове по английски, танци и приложни изкуства, с което ще гарантира спокойно провеждане на мероприятията Ви.
С уважение.
Вие сте, моля - помощ