Три годишно дете пада от катерушка

Дано се оправи по-скоро детенцето, но и аз като Кака Сийка питам: защо само общината, къде са били родителите, за да преценят, че това е катерушка за по-големи деца?
И защо ние винаги сме на крайности? Ами нали, както казва Никол, ако останат само пясъчниците, ние пак ще нададем вой до небесата: къде ще играят децата ни?!?! Защо пясъчниците - на тях децата могат да си извадят очите!!! - и така нататък. Не погледнах, но на Никол детето сигурно е съвсем мъничко, за да си иска пясъчниците, но има различни деца: на 1,2,3....7,8,9... години - и те имат нужда от различни приспособления за игра извън къщи!!!
Случвало ми се е... Синът ми, на почти годинка, още не ходеше, бях го сложила на пързалката отгоре... изведнъж се изправи - и тупна с главата надолу! И аз преживях една кошмарна нощ, но не ми хрумна, че някой друг ми е виновен.... След 5 години пък го блъсна люлка - и му извади рамото, слава богу не стана нещо по-лошо... Обяснението на детето в Пирогов беше: ами както си играех кротко футбол в градинката, изведнъж една люлка ме удари... Е, какво, да махнем люлките или да приберем топката?
Не става така...
Да, откъртила се онази катерушка... Ужасно е наистина... Но защо не кажем, че трябва да я направим здрава, а веднага решаваме, че трябва да я премахнем.
Когато бях дете, в нашия квартал нямаше катерушки. Но имаше канал (Владайската река) и над него тук-таме минаваха тръби. Е, на нас ни трябваше някаква доза опасност все пак - и ние, вместо по мостчето, минавахме по тръбите, по тънките тръби над 2 метра покрито с плочи хлъзгаво корито и с течаща вода отдолу!

и аз не давам на децата да се катерят сами, но не мисля че са безопасни и за по-големи деца, защото откъртено кълбо може да премаже и по-голямо детенце
при нас напълниха пясъчниците и боядисаха, но не се махнаха счупените метални играчки
дървените играчки и пързалки пък много бързо ги изпочупват

    Знам че стават инциденти,и че катерушките са стари...Но децата имат нужда от подобни неща.Те развиват уменията им.Просто родителите трябва да им помагат,да се научат по-добре да се катерят,да скачат и прочие.А че е нужна подмяна,няма две мнения!

Сега пък катерушките виновни...  Железни били, опасни били - и от желирани бонбони да ги направят, все тая. Тригодишно дете защо се катери там безпризорно? А ако падне от дърво, какво тогава - ще сечем наред? Във Варна вече почти всички площадки са подменени, има пясък, има тревичка... остава да се подмени и схващането, че производителят на катерушки, общината, кварталния, комшийката и прочие, са по-отговорни за здравето на децата ни, от нас самите. За мен нещата са прости - контролираш неотлъчно, докогато можеш, след което само се молиш. Площадки, колелета, кънки, дървета, коли, скейтове... за всяка майка е лесно да си представи хилядите опасности околовръст - не можем да си носим децата на гръб до пълнолетие, нито можем да предвидим съдбата им. Единственото, което можем, е да правим всичко по силите си, за да ги опазим. Другото... то просто не е в наши ръце.

Съгласна съм с Крейзи. Само дете на 3 годинки не се оставя само да се катери нависоко, нито дори изобщо има работа върху подобно съоръжение. Отделен е въпросът дали са резонни или не точно този вид катерушки.

Уж за деца,пък опасни... И аз винаги съм се чудила,отде им дойде на акъла за такива катерушки???
То май е по-безопасно да ги водим по кафетата...

Защото колкото по-малко опасни изкушения, толкова по-малко такива случаи.

Майчета, децата ви няма да са все на по три годинки. Нали и десетгодишните трябва да играят!

Има ли някой, който като дете не се е катерил по металните катерушки в градинките? някой да не е висял с главата надолу от най-високото? Защо очакваме децата ни да се забавляват по различен начин от нас и в същото време мрънкаме, че не ставали от компютъра в тийнейджърска възраст?
За децата е полезно да тичат, да скачат, да се катерят. И ако тригодишните имат нужда от помощ и наглеждане, 10-годишните вече могат да са натрупали достатъчно опит, че да се справят добре с безопасността и да се забавляват.
А идеята за "меки" настилки е чудна!

Nevada, и по големите деца играят, но съоръженията и за тях са си опасни. Не може съоръжения на по сто години, в повечето случаи сложени върху цимент да са безопасни.
В двора на училището на моята щерка имаше една ужасна, метална, ръбеста пързалка и едно от тези метални чудовища. Ами децата всяко междучасие на тях бяха. Правиха разни пилета на грил и превъртаници, а самото нещо беше върху цимент. Ако се изпуснат и си сцепват главата, а не говорим за деца на 3 годинки. А и ние родителите не можем да сме там да ги гледаме. Госпожите гледат и се карат, но ефект почти нямаше. Значи е по-добре да се направят по безопасни съоръжения. А тези от време оно, съвсем не са такива.

Когато са били на по три години децата ми не са си и помисляли да се катерят най-отгоре на най-високата катерушка, винаги съм била до тях и съм контролирала какво и къде правят. Но когато беше на три години дъщеря ми се строполи от ниска люлка, която не се люлееше в момента, просто си седеше, върху пясък, не на твърдо. Така си разби брадичката, че окървави цялата градинка и я шиха. Е какво сега - кого трябва да обвиня? Инциденти се случват с малки деца непрекъснато, дори и да дебнеш като орлица до тях и да ходят все по равно и мекичко. Наистина, дано на детето да му се размине, но не винаги трябва да обвиняваме държавата и общината за това, че детето ни е паднало или ударило. Синът ми пък си разби челото вкъщи, без да се е катерил на високо - подхлъзна се, падна и, за нещастие, нацели ръбче.

Дано се оправи детенцето. 
Дъщеря ми е на 3 години и обожава катерушките. Всеки път като се затича към подобно съоръжение, изтръпвам. И понеже е като маймуна винаги стига до върха, още преди да успея да я спра. Затова и винаги един от нас стои плътно до нея и е в пълна бойна готовност около подобни "изкушения". А катерушки има почти на всяка детска площадка, няма начин да ги избегнеш. Така преди месец-два едно комшийско дете падна точно от катерушка, при това от най-ниското. Размина се само с посинено око, но ако беше станало по-лошо...
Че родителите са длъжни да внимават за децата, спор няма. Но и опасните съоръжения са нещо, което поне според мен не трябва да присъства по детските площадки. Изумявам се всеки път като мина покрай двора на 168 ОДЗ на ул. "Николай Коперник". Това бе и една от основните причини да не запиша дъщеря си там на градина, макар че ми е под носа. Та в този двор има висока пързалка, на която просто липсва извитата част за пързаляне. Детето се качва по стъпалата и... се озовава пред празно пространство. И никой не си е направил труда поне да закове две дъски, за да предпази малчуганите. А в една група има средно около 20-30 деца. Е, как 1 учителка и 1 лелка ще смогнат да следят движението на всичките деца? Пълно безумие.
Междудругото идеята за мека настилка незнам доколко би била полезна. Ако става дума за катерушка от онези на кубчетата. Ами ако детето падне някъде в центъра на катерушката от най-високото? Докато стигне до меката настилка, то вече ще се е ударило поне няколко пъти в железата наоколо. 

Ужас, дано се оправи по-бързо детенцето!
Ние точно за тези катерушки си говорихме с мъжа ми вчера. Синът ми е на същата възраст като пострадалото детенце и наистина го привичат и иска да се катери потях. Аз, респ. мъжът ми сме винаги неотлъчно до него, защото са прекалено опасни. Проблема е, че видяхме и в детската градина, която на есен ще посещава сина ми същата катерушка. Коментирахме, че няма как една или две учителки постоянно да наблюдават 30 деца и да реагират навреме ако някое дете се изкатери по въпросното съоражение! Според мен тези катерушки са абсолютно опасни, недомислени и е най-добре да се махнат от всички площадки, да не говорим за детски градини! По-добре без никакви играчки, отколкото с такива!  

В Южния парк има едни катерушки-жирафи, където от време на време водех децата си и примирах от страх... Е, минахме тая пролет отново след 10 години и направо се смаях: от тия ли прости, ниски и безопасни катерушчета съм се страхувала?! А в спомена ми бяха останали едни огромни и страшни жирафища! Всичко е относително на този свят...

lulumba, писали сме едновременно и виждам, че сме писали почти едно и също!
Това е действителността за съжаление! Прави се нещо, колкото да се каже, че е направено!