20th Century American Foxes: You Name It - We've Got It !

  • 15 534
  • 339
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 2 563
Мацки, аз лоши новини нося, та ме пропуснете, ако не ви се чете, че гледам за ваканции говорите.

Биопсията потвърди аденокарцинома, тоест рак. Трябва да започне химиотерапия с две лекарства, едното от които е към 5000 лв. (не разбрахме на доза или общо) и НЗОК не го купува. Купува само второто, Гемзар, но ще чакаме одобрение от МЗ един месец... Къде ми е сега онази пуйка, която ми обясняваше колко било хубаво здравеопазването в България?! Та сега ще търсим пациент, който си има не само дози за един месец, но и над това, да ни заеме малко, пък ние ще му ги върнем като ни ги отпусне МЗ... Онколожката е готина на пръв поглед, да видим утре джи пито дали ще ми се опъне за талон номер 7.
Hear Again, тъжно ми е да го чуя. Преди време някой беше питал за внос на лекарство на Новартис от САЩ, необходимо беше за болен от рак. Моят съпруг беше работил преди време по техен проект, и от него знам, че ако се свържеш с PR отдела на Новартис и лекарството не е в процес на клинично изследване, могат да ти го продадат, стига да има лекарска рецепта, дори тази рецепта да е от България.
Това е единственото "практично" нещо, което мога да ти кажа. Кураж.

Блажка, лекарството е на Рош, свързахме се с тях, ще ни го продадат. Явно си е практика онкоболните сами да си го купуват от тях.

# 211
  • Мнения: 7 091
Хиър, много кураж на майка ти! Съжалявам за лошите новини....  bouquet Cry

# 212
  • usa
  • Мнения: 2 113
Мацки, аз лоши новини нося, та ме пропуснете, ако не ви се чете, че гледам за ваканции говорите.

Биопсията потвърди аденокарцинома, тоест рак. Трябва да започне химиотерапия с две лекарства, едното от които е към 5000 лв. (не разбрахме на доза или общо) и НЗОК не го купува. Купува само второто, Гемзар, но ще чакаме одобрение от МЗ един месец... Къде ми е сега онази пуйка, която ми обясняваше колко било хубаво здравеопазването в България?! Та сега ще търсим пациент, който си има не само дози за един месец, но и над това, да ни заеме малко, пък ние ще му ги върнем като ни ги отпусне МЗ... Онколожката е готина на пръв поглед, да видим утре джи пито дали ще ми се опъне за талон номер 7.

съжалявам за преживяванията ви Sad. аз съм на мнение обаче, че това не са лоши новини. лоши новини би било ако ви бяха казали, че нищо не могат да направят и откажат каквото и да е лечение. докато има варианти за действие, има надежда. най-важното е майка ти да не се предава!

# 213
  • usa
  • Мнения: 2 113
Хайде и аз да кажа колко са хубави снимките на MrsG. Браво, изпипано в твоя стил! Сигурна съм, че гостите дълго ще помнят преживяването. София сигурно е била във вихъра си, бидейки млада и очарователна hostess! Grinning

Столче още нямаме, засега съм с една седалка, която е привързана за големия стол за възрастни, но се чудя дали изобщо да търся такова, детето яде в мен засега, а по-късно, когато ще му трябва столче мисля, че и тази седалка ще свърши работа, защото просто не искам още една обемна мебел да ми се мотае в краката....Тази седалка, така като гледам за нищо не служи, поне засега, но поне лесно се маха и се разкарва от полезрението ми. Изобщо кога се слага задължително в столче по време на хранене? Засега се справяме добре с шишето и пюретата, докато той е седнал в мен. Когато ние се храним, той си седи около нас или в седалката, или в saucer-a, или спи. Грешно ли действам?  Tired

Сега да си похваля моето малко учениче-геройче, Heart Eyes което за разлика от майка си се справи страхотно с първия си час и половина на училище днес. Не е плакал много, като отидох да си го взема, играеше и се усмихваше на учителката си, въпреки зачервените от очички Confused. За разлика от него, аз бях nervous wreck последните два дни и добре, че беше баща му, да ме реанимира и да ме спасява от собствените ми страхове-чудовища и невероятно драматични сцени, които рисуваше съзнанието ми. Rolling Eyes. Тази седмица лека полека ще свикваме и аз, и той, а другата се хвърляме в дълбокото - аз на нова позиция в работата, той по цял ден на училище. Стискайте ни палци.

ей, пропуснала съм, че сте станали ученици! успех в учението! нали знаете - който се учи, той ще сполучи Simple Smile. излишно ми се струва да ти казвам да не се притесняваш, то ако не се притесняваш, значи не си майка, но ти пожелавам притесненията ти да са напразни Simple Smile. и на теб успех в новата работа, да не те товарят много.

# 214
  • Мнения: 1 147
Мацки, аз лоши новини нося, та ме пропуснете, ако не ви се чете, че гледам за ваканции говорите.

Hear Again, съжалявам да чуя новините. Горе главата и кураж ти пожелавам.

# 215
  • Мнения: 1 147
Ай с тез имена  ooooh! И аз така инструктирах мъжа ми да си мълчи, защото много ни съветват от негова страна. Моите родители дори да ги питам, не казват нищо, но от другата страна е голям натиск. Неприятно е. ОСОБЕНО като неродено почнат да го наричат на име, това мен ме влудява. И поради това и аз съм на мнение да се каже името като се роди детето.

Е, честно това пък изобщо не го разбирам. Претенции, притискане, драми, не разбирам кому е нужно това. При нас тия театри няма да ги има. От самото начало казахме, че на никой няма да кръщаваме и са ни оставили на мира. Знаят, че търсим българско име, което да бъде произносимо и тук, и толкоз.
Иначе съм съгласна, някой по-горе каза, че ако кажеш по-рано името, всички си казват мнението, докато като го кажеш накрая, просто го приемат. Ние като казахме името, което бяхме избрали за момче, всеки се изказа и си даде оценката. Явно ни е в манталитета български да си кажем с повод и без повод мислите. Та, с женското име, май ще си го запазим за себе си до последно.

# 216
  • Мнения: 1 147
Сега да си похваля моето малко учениче-геройче, Heart Eyes което за разлика от майка си се справи страхотно с първия си час и половина на училище днес. Не е плакал много, като отидох да си го взема, играеше и се усмихваше на учителката си, въпреки зачервените от очички Confused. За разлика от него, аз бях nervous wreck последните два дни и добре, че беше баща му, да ме реанимира и да ме спасява от собствените ми страхове-чудовища и невероятно драматични сцени, които рисуваше съзнанието ми. Rolling Eyes. Тази седмица лека полека ще свикваме и аз, и той, а другата се хвърляме в дълбокото - аз на нова позиция в работата, той по цял ден на училище. Стискайте ни палци.

Джи, това ми е голям страх и на мен. Браво на малкия, че се е справил геройски, и повече смелост на теб!  Laughing
Аз само като си представя дребка в ръцете на някоя гледачка (или на свекърва ми, която всичко знае и може) и се изприщвам, а няма да ми се размине, и то по-рано от вас. Направо не ми се мисли. Но, истината е, кураж и минава, ще се справим някак си. Успех на теб с товата позиция в работата.

# 217
  • usa
  • Мнения: 2 113
Иначе съм съгласна, някой по-горе каза, че ако кажеш по-рано името, всички си казват мнението, докато като го кажеш накрая, просто го приемат. Ние като казахме името, което бяхме избрали за момче, всеки се изказа и си даде оценката. Явно ни е в манталитета български да си кажем с повод и без повод мислите. Та, с женското име, май ще си го запазим за себе си до последно.

това не винаги е вярно. ние обявихме името на албена след като вече и бяхме извадили акт за раждане. изненадата ми беше пълна като се появиха протести от страна на баща ми - не било късно, можело да идем и да поискаме да го сменят и да я кръстим на свекърва ми или свекър ми, не че те някога са имали каквито и да било претенции... та исках да кажа, че всичко се случва, не знаеш от къде ще ти дойде сърпрайза... важното е да не се връзваш.

# 218
  • Мнения: 1 147
миз, то изключения и изненади май винаги има. Можеш ли да предвидиш всичко и от всичко? За съжаление, често идват от най-неочакваните места. Да се надяваме, че при нас ще се размине с драмите.
Албена е много хубаво име, как се приема тук?

# 219
  • Мнения: 2 257
Джи, напълно те разбирам, и на мен какво ми беше като тръгна Марти на ясла, ужас направо, ревах всеки път като го оставях, а когато отивах да го взема ми тупкаше сърцето, като че ли отивах на първа среща. Сега, след 2 месеца и нещо, вече свикнахме и двамата и когато плаче понякога, пак ми става жално, ама какво да се прави. Иначе му харесва и само за учителката си говори, буквално е всяка 5 дума нейното име. Ама твоето е мъничко още и ще свикне по-бързо. Така че тежко е, ама се свиква. Не знам как си ти, ама аз съм от тези майки дето винаги ще се чувствам виновна, че не съм с детето си, ами съм на работа.

Много истина има в думите ти. Чувствам се, сякаш стоя пред приближаващ влак, знам, че ще ме прегази, но и знам, че ще оживея след което, обаче трябва да ме прегази все пак този влак. Laughing Или като пред скок с бънджи - не че съм скачала, но май знам какво ще усещам, ако увисна от някой мост...Та така и с моята вина, чувство, че съм чудовище, лоша жена, страхове и т.н. Но трябваше да скокнем с моето момченце и то сега, защото ако бях оставила за по-късно, щеше да му е по-трудно, като е по-големичък, да осъзнава как го зарязвам при някакви непознати хора (аз лично още си спомням колко ревях като ме оставяше маман на градина, защото бях по-голяма). Добрата новина е, че работата ми ще позволява да тичам в почивката да го видя, ще имам доста дни офф, няма да работя от 8 до 5, а по-малко и ще имам ваканции, баща му ще може да отскача да го вижда през деня също. Не можех да откажа и безумно изгодното предложение, което получих от две места Shocked и което трябваше да съм луда да пренебрегна - това би ме върнало поне 4 години назад във всичко, което съм постигнала до тук. Можех спокойно да си остана в къщи докато го заженя, образно казано, но щях да загубя мястото си - сега е последния срок да си го запазя - все пак 15 месеца вече не ходя на работа. Гадно ми е, но и ми е малко облекчено - за мен е важно той да се вижда с други деца, да се научи да е сред хора отрано и да учи, за да сполучи, както каза миз, пък макар и още 6 месечен фарфалачко...В къщи, колкото и да го занимавам, колкото и да отдавам време и енергия, ми се струва някак самотен и изолиран, някак по-непълноценен. Затова и една от причините да не искам бавачки и баби да го гледат - не искам да е единак, искам да свиква с хората, а и имам страхотен пример с едно американче, моя роднина, което от 6 седмично тръгна на училище и не само оцеля, ами сега е един възхитително отворен, умен, с огромно въображение и страшно обаятелен младеж. Та така, с моите Радини вълнения..... Tired

# 220
  • Мнения: 15 824
Майко мила! И аз искам такъв шауър  Shocked страхотно, стилно, семпло! поздравления за прекрасния вкус!

За Виктория и сем. се присъединявам към венцехвалния хор - много сте хубави, а понеже си личи и колко сте щастливи сте още по-по-най  Laughing

Чета ви /не мога да насмогна/ и се смея с глас на одисеите с имената, че и при нас битката бече ври и кипи. Като светнах скъпия, че ще става тати последваха малко нечленоразделни звука от щастие и "дай да си го цункам, Гошко". Първите дни лошо ми ставаше от това Гошко, но после като ме светна, че синът му трябва да е кръстен на един от бащите ни съвсем повяхнах... та сега каквото каже, отговорът ми е: " имала съм гадже с това име, много перверзно ми звучи"  Mr. Green
А да не забравя, като ми се заинати магарето първия път, да било на татко му, аз звъннах на свекървата и нетактично и казах, че такива сценарии не понасям и тя трябва да вземе моята страна, ако иска синчето и да оцелее  Crazy Жената излезе умна и поддържа вече тактиката 'каквото си решите, само да е хубаво" 

О, и нещо, дето ме мъчи като въпрос напоследък - има ли практика тук в последния месец/и да се дава дизабилити на бременната, че една колежка само дето не го роди в офиса, но не съм толкова близка, че да я попитам защо.... и да, втори въпрос - как се поднася новината за бременността в службата, че влязох в четвъртия и става все по-трудно да го крия тоз корем голем  ooooh!

# 221
  • Мнения: 1 147
Джи, и за теб, и за детето е по-добре да се отделите в един момент. Много се променят децата в детска градина, учатсе на режим, на ред, дисциплина, ако щеш. Свикват с другите деца, общуват, установяват, че не са центъра на света и започват да проявяват повече толерантност. Има неща, които ти сама, колкото и да искаш, няма как да му дадеш, и които се натрупват при досег с други хора и среда.
Новата работа звучи чудесно, наистина. Успех.
 Simple Smile

# 222
  • Мнения: 3 367
ох..пак съвест ме обзима като ви чета..хич ама,за минутка не ми е било съвестно че оставям децата за да ида на работа (работа е все пак де,не уроци по клавесин и после сауна)..харесвам себе си като работя,денят ми е добре подреден,децата си имат своя свят в който аз не съм 100% присъствие-съвсем логично и спокойно ми е..явно имам липса на някой и друг майчин ген аз Grinning
*
Индиана,аз занесох кутия тоберончета и турих надпис- ще имаме бебе,смайл фор ъс; на шефовете си казах към 5ти месец,на колегите към 7ми когато ми пролича..
за дисабилити-питай ХР,много варират законите!

# 223
  • Мнения: 1 147
О, и нещо, дето ме мъчи като въпрос напоследък - има ли практика тук в последния месец/и да се дава дизабилити на бременната, че една колежка само дето не го роди в офиса, но не съм толкова близка, че да я попитам защо.... и да, втори въпрос - как се поднася новината за бременността в службата, че влязох в четвъртия и става все по-трудно да го крия тоз корем голем  ooooh!

Зависи в кой щат си. По принцип се дават 12 седмици, и ги взимаш когато поискаш, може част преди раждането. Повечето жени предпочитат да стоят до последно, за да могат да са с бебето по-дълго после. Нещата зависят от законодателството на щата и политиката на съответната компания, по отношение на това какво ти плащат и дали ти запазват job protection.

Новината се поднася бързо, за да имаш възможност да си прехвърлиш работата и да им дадеш възможност да свикнат с мисълта. Аз казах в началото на третия месец на колегата, с когото работим по общи проекти, и който ще понесе най-голямата тежест от отсъствието ми. В седмицата след това казах на прекия ми шеф и на този едно ниво нагоре. Идеята ми беше да подготвим максимално добре разпределението работата докато ме няма. Оттам нататък, новините се разпространиха по време на един staff meeting.  Simple Smile Нямаш нищо за криене, обикновено хората го приемат много радушно.

# 224
  • Мнения: 1 593
на мене ми е много непознато това чувство, което Джи и Бистра описват... дали и аз ще се чувствам така, как мислите - малко ми е нереално такова, че имам живо същество в шкембето, сякаш е някакъв друг свят, който за мене се материализира главно в това каква дрешка да купя и какъв беддинг ще подхожда на мебелировката ни... в смисъл не се притеснявам (да не ме оплачите сега...  Crazy), по-скоро ми е любопитно...

Джи, не съм била наясно, че ще почваш нова работа, честито, пък много добре си отсъдила за детето единак, и аз по същата причина искам да го дам на дейкеър, само че след годинката. 6 месеца е рано за моят вкус  Peace

Индиана, в моята фирма дават 2 седмици дисабилити преди раждането (които не вземат от тези след) , така че аз от 7ми септ съм аут. Всеки щат и работодател са различни, потърси някъде брошури за вашата фирма, трябва да има инфо...

да ви се оплача - не мога да си продам колата, сякаш съм и доволна същевременно, хич не ми се разделя с нея, а никак не е практична за семейство с дете... не знам и аз какво да правя вече  newsm78

Хиър, някаква оперативна намеса ще има ли, или искат първо да уморят част от тумора с химиотерапия?

Общи условия

Активация на акаунт