Случвало се е да не си говорим за малък период, но да прекратя отношенията ни за в бъдеще - НЕ. Много кратък е живота и ще ми тежи на съвестта.
- Публикувана: 11 авг. 2007, 09:16 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 09:55 ч.
Труден въпрос
Причината беше, че казах няколко истини на баща си, не му хареса - той си мисли, че е винаги прав и никой нищо не може да му каже (камо ли пък дъщеря му). Не си говорим от 4-5 месеца. Скоро имах рожден ден и се надявах да ме поздрави и да забравим, но не се обади. 
Е, картинката и при мен е същата, но не сме се чували от раждането на втората ми дъщеря - година и половина. Камъчето на раздора беше името, но покрай него си казахме доста неща т.е. аз казах доста неща .... трудно ми беше да осъзная, че този човек си има своя паралелна реалност, според която аз съм неблагодарницата, след всичко, което е причинил ... но ... за сега отношенията ни са замразени ...
Аз прекратих контакти само с майка ми. Баща ми все още идва, вижда си внуците и е добре дошъл у дома.
Обяснението е дълго и много лично.
Каквото си направиш сам и най-злият ти враг неможе да ти стори.... Е, майка ми загуби единствената си дъщеря.
Обяснението е дълго и много лично.
Каквото си направиш сам и най-злият ти враг неможе да ти стори.... Е, майка ми загуби единствената си дъщеря.
И при мен стана така макар, че живееме в една къща с моите родители.
Аз съм мноооого търпелива и я търпях майка ми цели 10 години с надеждата да се промени. Е това не стана и аз сложих чертата на края. Все пак искам останалата част от живота си да го прекарам в спокойствие и разбирателство.
Бих ти разказала историята си по-подробно на ЛС ако ти е любопитно.
Ние сме като италианците - правим луди скандали от време на време, но не можем един без друг. Не мисля, че някога ще ми се случи. Трудно си извоювах авторитета в техните очи, но се радвам, че все по- често и спокойно мога да споделям с тях.
Не си представям момента, когато няма да мога да ги чуя, когато си поискам.
В този ред на мисли, мисля че няма нещо или сила, която ще ме принуди да разваля отношенията си с родителите си.
Виж .... С "другите родители" въпросът стои по друг начин
..... Аз прекратих контакти само с майка ми. Баща ми все още идва, вижда си внуците и е добре дошъл у дома.
Обяснението е дълго и много лично.
Каквото си направиш сам и най-злият ти враг неможе да ти стори.... Е, майка ми загуби единствената си дъщеря.
Обяснението е дълго и много лично.
Каквото си направиш сам и най-злият ти враг неможе да ти стори.... Е, майка ми загуби единствената си дъщеря.
Майка ми ми е най-близкият човек.
Разведени родители.
Не съм виждала и двамата от поне 15 години-никой не е проявил интерес да ме потърси.Ако се появят един ден,освен с презрение,другояче не бих могла да реагирам.
Имам доста по-малък полу-брат,който съм отгледала почти самичка.Говорили сме си на тая тема и двамата сме на мнение,че за нас е по-добре те да не се появяват изобщо.
Ако някой ме попита нещо за родителите ми,казвам,че нямам такива-без много обяснения.
Не съм виждала и двамата от поне 15 години-никой не е проявил интерес да ме потърси.Ако се появят един ден,освен с презрение,другояче не бих могла да реагирам.
Имам доста по-малък полу-брат,който съм отгледала почти самичка.Говорили сме си на тая тема и двамата сме на мнение,че за нас е по-добре те да не се появяват изобщо.
Ако някой ме попита нещо за родителите ми,казвам,че нямам такива-без много обяснения.
За мен родителите са над всичко...ни мъж, ни приятел ни нищо би ми развалило отношенията с тях. Когато обаче имам дете друго ще отговоря.
Пълното неразбиране и неодобрение на мъжа, когото обичах. Трябваше да избирам. Тежък избор. Труден. С много последици и много въпросителни...
Минаха няколко години, докато го приемат, докато ме приемат. Докато осъзнаят какво носи той под обвивката.
А можеше да не губим тези години, можеше да не казваме думите, които ... и сълзите, които ... и обидите, които...
Много неща преосмислям през последните дни по една или друга причина. Но категорично мога да ти кажа, че 100 пъти да живея този живот, 100 пъти ще взема същото решение.
Минаха няколко години, докато го приемат, докато ме приемат. Докато осъзнаят какво носи той под обвивката.
А можеше да не губим тези години, можеше да не казваме думите, които ... и сълзите, които ... и обидите, които...
Много неща преосмислям през последните дни по една или друга причина. Но категорично мога да ти кажа, че 100 пъти да живея този живот, 100 пъти ще взема същото решение.
А можеше да не губим тези години, можеше да не казваме думите, които ... и сълзите, които ... и обидите, които...
Радвам се, че нещата са си дошли по местата.
Каква би била причината, която да ви накара (принуди ) да прекратите контактите с родителите си, това ми е въпроса?
Не ми се навлиза в подробности, но питането ми е сериозно.
Не ми се навлиза в подробности, но питането ми е сериозно.
Това е и моят отговор.
Има най-различни хора по-света,аз си мисля че никога не бих направила нещо такова,но колкото по-остарявам,по-ме отвращават такива неща(не въпросът ти) а отношението на родители към собствените си деца,ето тук имаше тема,за това как баща изнудва синът си за пари и разни подобни,обичам ги,но ако ме предадат....уж не вярвам,но вече такива неща започнах да виждам,чувам и въобще...........помия(не от моите лично),но както споменах светът е странен!
Не бих ги оставила съвсем,но.....ако ме унижават,ако ме корят непрестанно,има такива,които дори се подиграват на децата си,които ги клеветят на комшии и приятели.....труден въпрос,но има хора и хора!Които е случил на възпитано семейство-това е прекрасно,но уви има много изключения за съжаление!
Не бих ги оставила съвсем,но.....ако ме унижават,ако ме корят непрестанно,има такива,които дори се подиграват на децата си,които ги клеветят на комшии и приятели.....труден въпрос,но има хора и хора!Които е случил на възпитано семейство-това е прекрасно,но уви има много изключения за съжаление!
Мислех, че имам достатъчно основателни причини да прекратя всякакви връзки с баща ми. Трудни за споделяне, трупани в продължение на целия ми живот. Гадно, ужасно. После мама почина. И установих, че той е единствената ми връзка с нея, единствената ми връзка с детството ми, със самата мен. Какъвто и да е, той е част от мен /по-скоро аз съм част от него/. И нямах сърце да го изгоня от себе си. Не намерих сили да се възправя пред един съсипан и самотен старец, да го огорча допълнително с тежки думи, да дам лош пример на децата си. Той е мой баща и това никога няма да се промени /дори и да не си говорим/. Дори и да не е прав.