Публикувана: 11 авг. 2007, 09:16 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 09:55 ч.

Труден въпрос

4 564
70
1

# 30 12 авг. 2007, 23:13 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: baibibi в нд, 12 авг 2007, 23:10

Мислех, че имам достатъчно основателни причини да прекратя всякакви връзки с баща ми. Трудни за споделяне, трупани в продължение на целия ми живот. Гадно, ужасно. После мама почина. И установих, че той е единствената ми връзка с нея, единствената ми връзка с детството ми, със самата мен. Какъвто и да е, той е част от мен /по-скоро аз съм част от него/. И нямах сърце да го изгоня от себе си. Не намерих сили да се възправя пред един съсипан и самотен старец, да го огорча допълнително с тежки думи, да дам лош пример на децата си. Той е мой баща и това никога няма да се промени /дори и да не си говорим/. Дори и да не е прав.

ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ! bouquet

ДОБРА МАЙКА СИ ТИ!!!

# 31 13 авг. 2007, 02:48 ч.

Шотландия
Мнения: 2 855

С майка и до ден днешен сме много близки.
С баща ми сме воювали откакто се помня. По-голямата част от което време съм се мъчила да му докажа, че съм нещо стойностно. Абсолютно загубена кауза... Толкова рядко ми казваше нещо одобрително. В последните му години установих, че отвратителното му отношение всъщност е била неговата представа за любящ баща, който да помага на дъщеря си да преодолее грешките си.

Много отдавна си мислех, че съм се откъснала емоционално от него, защото не споделях нищо лично и рядко си говорехме, освен ежедневните глупости - не се отказа вярно. Накрая на земния му път вече го бях приела такъв, какъвто е, без да се вслушвам в едно от нещата, които ми казваше и ме обиждаше. Случвало се е да му изслушам тирадата и да кажа: "Така - дотука бяха опитите ти да ме нараниш. Не знам защо ти е криво днес, но не желая да си го изкарваш на мен. Ако искаш - можеш да почнеш отначало - например, да се опиташ да ми кажеш нещо приятно. Ако не искаш - нямам повече време."

Сега, две години след като го загубих, установявам, че някои неща, които ми е казвал и са ме обиждали, са били истини. Абсолютно неподходящо поднесени. Както е могъл... Сигурно ще открия и повече... Мир на душата му, дано ми прости, както аз съм му простила отдавна. Мъчно ми е, че не мога да му поискам прошка лично.

# 32 13 авг. 2007, 05:18 ч.

Бургас
Мнения: 1 470

На мен ми е много болна тема.Но на въпроса имах лошо детство заради една жена която ме е родила и намразила явно,след като порастнах трябваше да се боря за всичко в живота и за малко уважение но то така и не дойде.
Малката причина пълното делене на мен и брат ми.
Другата гадната делене на моите деца като втора ръка внуци.
И още една фаталната настояване да се разведа с мъжа ми защото бракът ни нямал бъдеще,и това защото не се подчини на волята на властния си дядо.
Причините да се прекъсне тази връзка са много, не може да се направи само заради една грешна стъпка те са много и се трупат.
Аз въпреки всичко не ги мразя но не мога да преглътна всичко,а и те продължават да копаят дупката между нас с големи темпове.
Но аз съм щастлив и благословен човек със семейството което съдадохме дано бог да ни пази.

# 33 13 авг. 2007, 08:01 ч.

Мнения: 9 865

Прекъсвала съм си отношенията и с баща ми и с майка ми. Разведени са, но не това е причината, много хора са разведени и остават добри родители въпреки това. С баща ми винаги съм била по-близка и скарването ни беше тъпо, извинихме се взаимно и се сдобрихме, но с майка ми отне 3-4 години да отида да я видя, да и проговоря и така... Причините са в самите тях, лошо, бих казала, криминално отношение към децата си, незаинтересованост, отказ за помощ в безизходни моменти. Сега не разчитам на тях и съм хиляда пъти по-добре, но възобнових контактите си заради спокойния си сън.

# 34 13 авг. 2007, 08:38 ч.

Мнения: 1 233

Цитат на: Лилянчо в сб, 11 авг 2007, 09:28

Причината беше, че казах няколко истини на баща си, не му хареса - той си мисли, че е винаги прав и никой нищо не може да му каже (камо ли пък дъщеря му).

И при нас долу-горе така се получи.

# 35 13 авг. 2007, 09:32 ч.

Мнения: 2 556

Аз не съм ги прекратила, макар да ми се е искало в някои моменти. Сега се чуваме веднъж или 2 пъти годишно. Виждаме се още по-рядко. Намирам това за идеален вариант. Хем не е да не си говорим да речеш, хем няма опасност да си досадим. Причините - най-общо казано не се разбираме. Но със сегашния начин на общуване и аз, и те сме доволни Simple Smile

# 36 13 авг. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 524

Цитат на: Millla в пн, 13 авг 2007, 02:48

Сега, две години след като го загубих, установявам, че някои неща, които ми е казвал и са ме обиждали, са били истини. Абсолютно неподходящо поднесени. Както е могъл... Сигурно ще открия и повече... Мир на душата му, дано ми прости, както аз съм му простила отдавна. Мъчно ми е, че не мога да му поискам прошка лично.

Сигурно отдавна ти е простил, не се тормози. Аз загубих баща си преди 10 години и също се обвинявах за много неща, сега си мисля, че той знае всичко и ми е по-леко, намирам черти от характера му в едното ми дете и сякаш продължава да живее до мен. Едва ли има родител, който да не може да прости на детето си.

# 37 13 авг. 2007, 11:32 ч.

Мнения: 552

Родителите ми се разведоха по много грозен начин когато бях 7-ми клас. Баща ми не желаеше да се вижда или чува с майка ми и това беше причината да се виждаме много рядко. На моменти го мразех, че ме е изоставил, но след абитуриентската ми започнахме да поддържаме чести контакти и сега ми е много близък.
С майка ми пък разредихме контактите си, когато станах самостоятелна и започнах да демонстрирам собствена гледна точка. Мисля, че това я обиждаше по някакъв начин - сигурно си мисли, че вече не е авторитета, който е била. Случвало се е многократно и много грубо да се меси в личния ми живот и семейството ми, от което не излизаше нищо хубаво, причинявала ми е много страдания - както душевни, така и физически. Имаше два-три периода от по половин година, когато изобщо не исках нито да я виждам, нито да я чувам - чувствата ни бяха взаимни. Но го преодоляхме. До ден днешен не мога да споделям с нея, защото винаги ми го изкарва през носа. Въпреки всичко, аз я обичам и не мога да престана да се интересувам от нея и да й помагам когато има нужда.
Възприемам го като необходимо зло Rolling Eyes

# 38 13 авг. 2007, 12:47 ч.

Мнения: 78

Когато се замисля осъзнавам, че с майка ми никога не съм била близка.
Баба ми и дядо ми ме отгледаха, а баща ми съм виждала няколко пъти в
живота си. Странното е, че не ми липсват. С майка си се виждам ряко,
баба ми и дядо ми починаха, за баща ми дори не се сещам. Фокусирала съм се
изцяло върху мъжа ми и детето, а опора намирам в добрите си приятели.
Понякога роднините те разочароват толкова, че си мислиш, че би
било по-добре без тях.

# 39 13 авг. 2007, 12:56 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

В случая с баща ми е това че заради поредната си нова жена(разведен е 2 пъти) загърби мен и брат ми и в крайна сметка в момента гледа на новата си детето,което е на 5 години.Нямам думи да опиша колко кофти ми е,дори вчера имаше рожден ден и му се обадих,но се държах на положение само колкото да му честитя а той милия със ,,скъпата и детето й,,(то е от предния й брак) на морето се пекат #2gunfire

.Брат ми по-принцип живее при баща ми,но тази жена го прогони с постъпки и той дълго време се чустваше като натрапник Cry

и вече не живее с тях,но баща ми въобще не се заинтересува защо си тръгва и каква е причината,тъй като отдавна го настройва срещу нас,за да отгледа нейната дъщеря а нас кучета ни яли newsm61

.Това е нещото,което ме отдръпна от него ЗАВИНАГИ!!!

# 40 13 авг. 2007, 13:01 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Цитат на: valeria81 в пн, 13 авг 2007, 12:56

.Това е нещото,което ме отдръпна от него ЗАВИНАГИ!!!

Пропуснах най-гадното......откакто се е родила дъщеря ми никога не намира време да дойде да я види Weary

,а това му е първо внуче и само един път случайно се видяхме,аз бях с бебето и той я погледна само и това беше....

# 41 13 авг. 2007, 13:49 ч.

Мнения: 3

Да, труден въпрос, наистина! Thinking

Има всякакви родители, не всички умеят да поддържат хармонични отношения с децата си, не разбират, че когато се месят и налагат, вредят на цялото семейство и на себе си.
И аз съм имала проблеми с моите, но никога не съм поставяла чертата, въпреки властния характер на майка ми. По - добре е при проблеми да се дистанцираш за някакъв преиод от тях, но не напълно, не трябва да ги изолираш изцяло, защото е възможно един ден да разбереш, че нямаш други близки, освен тях!
Валерия, съжалявам за отношението на твоя баща. Искрено се надявам някой ден той да разбере какво е загубил, отхвърляйки собствените си деца и внучето! Знам, че ти е тъжно, но го остави да поживее с тази жена, която казваш, че е прогонила брат ти. Един ден той ще прозре някои неща и съм убедена, че сам ще ви потърси да ви се извини. bouquet

# 42 13 авг. 2007, 16:14 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 696

Скоро си направих равносметка, че единствените ми близки хора, на които наистина им пука за мен се броят на пръстите на едната ръка - мъжът ми, синът ми, брат ми и родителите. В цял свят само 5 души... Обичам ги и не бих допуснала лоши отношения с нито един от тях.

# 43 13 авг. 2007, 16:56 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Kasidy в сб, 11 авг 2007, 09:16

Каква би била причината, която да ви накара (принуди ) да прекратите контактите с родителите си, това ми е въпроса?

ами не ми се иска да го помисля, камо ли напиша, но...
Когато Господ реши, че ги иска при себе си... Дано да не е в близките поне 15-20г. това събитие Praynig

# 44 13 авг. 2007, 17:00 ч.

Мнения: 263

Много трудно бих отговорила на подобен въпрос. Ами предполагам, че най-сигурната причина да прекъсна отношенията с родителите си би била, ако застрашават или нараняват по някакъв начин децата ми (физически или психически).

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: