На студентски купон за 8-ми декември се запознахме...
След месец дойде "случайно" в стаята ми да търси колежка и така... до днес
След месец дойде "случайно" в стаята ми да търси колежка и така... до днес
- Публикувана: 22 авг. 2007, 12:43 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2007, 20:06 ч.
Къде ви "срещна" съдбата с вашата половинка?
На рожден ден на общ приятел, но след доста време започнахме със свалките /1-2 години 
/
/При мен нещата се развиха по същия начин!
На ул."Ангел Кънчев".Бях клиентка в магазина, където работеше.Винаги ми е бил симпатичен, но си мислех , че няма да се справи с "дзвер" като мене.Един ден неговата колежка ни каза на шега - "абе вие двамата защо се занимавате с глупости а не се вземете ?"И така се разбрахме аз да му се обадя.Трябваше ми седмица да се реша да му звънна и така от първата ни среща на 22.04.2001 та до сега сме заедно.Тази дата си гравирахме и на халките, защото тогава е разбрал, че аз съм неговата половина.На21.09имаме годишнина от сватбата .Имаме си и едно слънчице на 5.5г.
.Имаме си и едно слънчице на 5.5г. 
Моята най-добра приятелка ходеше с братовчед му и така...цели 2 години се опитаха да ни сватосат, а аз се опъвах...Накрая се засякохме в една дискотека и той ми поиска телефона, дадох му го, не можах да му откажа...А всъщност нямах намерение да излизам с него сериозно, но от дума, на дума...след 5 години се оженихме, да не повярваш 
В студиото му за татуировки. Бах си наумила да си дупча пъпа. Лято, а той по бял потник, с войнишка верига на врата, целият в мускули и татуировки... Ама един такъв...невинен някакси, не ме сваляше и с детски интерес ми гледаше краката.
Поговорихме си и щях да падна като видях какви познания има по история и изкуство. Интересен факт - от първата среща си говорихме в каква къща бихме искали да живеем (все за себе си, де).
Пиърсинга ми го направи неговия колега, а той си предложи услугите да ми държи ръката и ако боли да стискам!
Той обеща да ме води на кино, но след операцията забрави да ми вземе номера, ама аз - хоп му го взех. И така...
Поговорихме си и щях да падна като видях какви познания има по история и изкуство. Интересен факт - от първата среща си говорихме в каква къща бихме искали да живеем (все за себе си, де).
Пиърсинга ми го направи неговия колега, а той си предложи услугите да ми държи ръката и ако боли да стискам!
Той обеща да ме води на кино, но след операцията забрави да ми вземе номера, ама аз - хоп му го взех. И така...
Пък той един негов приятел ме бил харесал, ама аз си исках него. Е, накрая се разбрахме 
През ваканцията преди последната ми година в гимназията ме беше обхванала тотална депресия, че не общувам с хора, не се срещам с приятели. Мислих, мислих и реших, ако има някъде уроци за компютърна грамотност да се запиша. Тогава с майка ми минахме покрай една зала за компютърни игри и отвън пишеше "Индивидуални уроци по комп. грамотност". Влязох и питах собственика, оказа се, че той ги провеждал. Уговорихме си час за другия ден. Излизаме от залата с майка ми и си викам - "я, какъв хубав учител, само колко глупаво да се захласна по учителя си". И така месец ходих на уроци при него. Той си имаше приятелка тогава. След няколко месеца, обаче, вече отидох да се поровя нещо из нет-а, а той ме помнеше. Почнахме да си говорим и така минаха около три часа. Покани ме на кафе, на две, после излязохме на дискотека с неговата компания, и от тогава до сега сме вече 7 години неразделни, имаме си и една прекрасна малка принцеса като резултат от добитата ми култура за работа с компютър
