МАРТенско коремче започва да личи, а бебо вътре смело се върти!

  на мене често ми се случва да се разплача без видима причина , и след 5 минути можеш да ме видиш да се смея на глас , а по принцип не съм от тези които лесно си сменят настроението явно е от хормоните , добре че нашия татко е много търпелив защото има моменти когато аз не мога да се понасям

Да се запиша и аз в новата темичка. Ехее,пепс,разсмя ме с твоя рев:)) Тва хормона страшна работа. Миналия път имах един много як случай,ама беше в по-напреднала бременност- 4 часа нон стоп рев без определена причина. Не че не си бях намерила причина де. Обаче сега като се сетя и причината ми се вижда смешна, и целия тоя рев... И в интерес на истината дори тогава осъзнах ква съм патка,обаче ми се наложи да изляза от къщи,за да мога да се успокоя...понеже беше срамота да рева като магаре по улиците:) Тепърва има да ревееем... Пък после ще си се смеем на акъла. Важното е околните да са подготвени, че не им завиждам.../на моя любим със сигурност не му завиждам,пък вие може да не сте кат мен/

Наистина, права си, че е лесно да даваме съвети от страни, но какво значи да няма избор. Избор винаги има. И решение на нещата винаги се намира. Ние тук просто се надяваме изборът и да е най-правилен независимо какъв ще бъде.

Здравейте, мами.Искам и аз да помоля да ме включите в списъка, термина ми е на 28 март. Благодаря. предварително!
ЕСЕС, нямам думи да опиша какви чувства и емоции буди в мен гнусната постъпка на "половинката ти". Докато четях поста ти, се разплаках - сякаш на мен се случва... Не е моя работа и мога да си навлека последващо отрицателно отношение (дори и от теб), но смятам, че този 30-годишен пубертет е отклонение. И не заслужава нито една твоя сълза! Моя 7 - годишна връзка приключи, когато стана наложително мъжа да взима сериозни решения за вечни ангажименти...ами колебаеше се...ден, два - просто си събрах багажа и казах за себе си - край. Нямаше ултиматуми и условия, вярвам, че насила - хубост не става. След 5 дни ме издири на морето и падаше 2 пъти подред на колене с пръстени, сълзи и цяла програма...Трогателно, това за което мечтаех..но КЪСНО. Ако бях простила - цял живот щях да живея с терзанията, че не е взел сам решението, а се почувствал притиснат.
Не мога да правя аналогия с твоя случай, при теб залогът е човешки живот, но мисля, че е по-добре с един любящ родител, отколкото с жертви в негова чест....Прекалено краен човек съм, съжалявам за което, но така ме направи живота
Ако той размисли......ще трябва доста да се поизпоти, за да заслужи мястото си на баща и пълноправен партниор... За да се почувстваш сигурна и ти самата, защото - ако неговите колебания вземат, 4е преминат - твоите ще са се понатрупали, и с право....
Стискам палци, и силно се надявам - да вземеш правилното решение за бебока. А за колебаещия се.....това е едно от онези изпитания на истинската любов, което живота ни праща и може би за хубаво, понякога. Аз съм щастлива, че нещата при мен се развиха така - с финал, бях сляпа за истинската страхлива същност на "мъжа"..
Бъди силна, заради теб самата - веднъж, и за дребосъка - 2 пъти   
С какво се занимаваш? Мисля, че винаги можем да помогнем при намирането на по-добре платена работа, 300 лв са крайно недостатъчни, дори и за само младо момиче
Гордеем се с теб и те подкрепяме, не позволявай на унинието да завземе дните ти, НЕ СИ САМА!
Много таралянках.....но съм под пара, откакто прочетох....Целувки

Хайде, темичката е готова. Не изглежда много добре, но ми е първи опит, моля да ме извините. Шрифта не се оказа толкова хубав, колкото ми изглеждаше. По- нататък ще го пооправя. Ако съм пропуснала някой - да казва.

Със сигурност нямаше да се справя без помощ (дори по- скоро заслугата за украсата не е моя). Хиляди благодарности на AZ       . Мила, без теб НИКОГА нямаше да се справя

Здравейте, момичета!
Много сте изписали, ще се връщам назад да чета. Все още съм в Гърция и не мога да качвам снимки в снимка.бг, тъй като ми отнема много часове - интернета ми е бавен тук. Мога обаче да дам линк към друго мое албумче, да ни видите цялото семейство и най-вече мъничкия ми сладур  и каката  .
eses , не знам какво да кажа за ситуацията ти...мъчно ми е, но съвет не давам, защото не познавам човека до теб. Иначе аз преминах през ада с бащата на първото ми дете, едва от 4-5 години спря тормозът, въпреки че сме разделени от повече от 10години...Бях на 17, когато забременях, живеех при него и учех последна година в езиковата във Варна. Бебето беше желано от двамата, но когато стана факт и бях във 5месец, започна психически и физически тормоз. Аз отидох при нашите, и там идваше да ме тормози, да съм махала бебето, не било негово, искала съм му само да му взема апартамента (смотана панелка в гаден квартал на Варна) ...Затова веднага след като завърших училище отидох да живея в АГ-то във Варна, за да се скрия. Живях 2месеца там, родих...само майка ми дойде на изписването, живеех на квартира, която ми струваше точно колкото майчинските. Моя съученичка ми помагаше да не закъсвам, майка ми напусна баща ми, сестра ми и братчето ми (първокласник), за да работи и ми помага, защото имах тежко раждане...
Три месеца след като станах на 18години родих, не съжалявам нито за миг - порастнахме заедно с дъщеря ми  Живеех пак с бащата на детето - 2месеца заедно, 6месеца разделени, 2седмици заедно - 3месеца разделени...Докато един ден малката (на 4години беше) не ми каза :"Мамо, аз по-добре да нямам тати, отколкото такъв лош тати, дето ни бие и говори глупости за тебе, баба и дядо". Е, като го чух това - багажа и айде в София, съвсем насляпо....
Днес имам любящ съпруг, който не дели децата, грижи се за всички нас и не се налага да работя по 12-14часа, изобщо съм щастлива.
Разказах ти всичко това, за да си имаш едно наум. Бащата на дъщеря ми беше тогава на 36години, сега вече е на 50, живее сам като куче, няма други деца и жена...
Извинете, ако съм ви отегчила, но си взимайте поуки...

esses, писах ти на лични

Забравих да дам линк : http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=15938

Аз искрено се надявам, че нещата ще се решат в положителна посока и те двамата ще се съберат. Когато казах, че няма избор имах предвид, ако това не стане. Ако тя наистина остава на месец с 150 лв. просто е физически невъзможно да гледа бебе.И какъв е правилния избор в случая? Само тя може да прецени това...А не ние да даваме съвети от своите позиции. Аз също мога да кажа, че в ситуацията никога не бих си махнала бебето. Но говоря от моята позиция, имам силен гръб от родителите си, както морален така и финансов. Но тя няма Нито физическа помощ, нито финансова...тогава какъв е избора.
Ето Олимпия се е справила в подобна ситуация , но тя е имала подкрепа от майка си. А както всички разбрахме майката на eses е в деликатно състояние и няма да може да помага с нищо
Абе стига сме мислили гадости, аз съм сигурна, че нещата ще се наредят и март месец ще си гушка бебчото

Аз смятам, че е много вероятно проблемът на eses да е временен. По-скоро не нейният проблем, а мисленето на половинката й. Почти всичките ми приятелки минаха през подобни кризи. При всички до една бащата първо беше въодушевен, а след това уплашен, а като се уплаши само глупости може да сътвори. Всички до една сега си гледат децата или бременеят щастливо с таткото до тях. Само една приятелка се  отчая и направи аборт, а сега със същия мъж, който я накара да направи аборт имат две прекрасни деца и неочаквано добро семейство вече почти 7 години. Аз много се надявам това да е просто синдром на стреснатия бъдещ татко, който скоро ще отмине.
Много горещо подкрепям идеята някой да поговори с него, а ако това е мъж, който мечтае за дете и по някаква причина няма, смятам че ефекта ще е поразителен.  Моят мъж още преди да се оженим говореше усилено за дете, но изчакахме 3-4 години да сключим брак, да завърша, да си намеря работа. После започнахме опити и чак две години и половина след брака бременността е факт. И тъй като моят мъж чака радостната вест 6 години, окуражаваше всичките ми приятелки да не прекъсват бременността си доста пламенно и доста по-разгорещено от мен.  На мен ми се струва нередно толкова яростно да се бъркам в живота на друг, а мъжът ми пък не се свенеше да изнася безкрайни тиради, какво съкровище е едно дете и колко безмерно богат трябва да се чувства всеки, който има щастието да има бебе. Но това е от позицията на човек с що-годе добър и постоянен доход, чакащ дълго време дете. И все пак един такъв мъж би повлиял доста благотворно на всеки стреснат и объркан татко. А уплашените татковци не са никак малко.

Забравих да напиша
eses, ако половинката ти се вразуми и поиска да бъдете заедно и да отгледате детето, не пренебрегвай възможността да се съберете, само защото се съмняваш, че по-нататък отново ще има съмнения или няма да е щастлив. Щастливото семейство не се планува. И при най-идеалните условия и най-влюбените хора има стотици начини нещата да се объркат и щастливото семейство да просъществува съвсем кратко. Мога да ти изброя много, много причини, но тъй като аз самата допускам като възможна за себе си всяка една от тях и не смятам щастието си за защитено и неуязвимо ще ги спестя и на теб и на себе си,  за да не се депресираме. Смятам, че водещите при решението ти трябва да бъдат характерът му, любовта, която той изпитва, пък и не само той, способността му да поема отговорности /може би трябва да изключиш сегашната ситуация, защото е извънредна/, перспективите за развитие в бъдеще и т.н. Не пропилявай шанса за добър живот от страх той да не се чувства притиснат. А ти по-различно ли се чувстваш в момента? Ако той е разумен, но поуплашен човек и те потърси с намерението да сте заедно, дай шанс на съвместния ви живот.

Привет на всички   
Не съм писала от доста време и гледам доста съм пропуснала. Сега ще наваксвам.
Желая много усмивки на всички.
Eses, решението, което трябва да вземеш е много трудно и дано имаш сили да вземеш най-правилното.
Аз лично мисля, че един мъж днес го има, но утре може и да го няма. Независимо с брак или без брак. Разлика няма.
Единствено детето остава.

Малък подарък от мен на първа страничка за мартенските мами 

Благодаря за труда на Хера.Сложила си доста полезна информация. 

благодаря