Диманче, 
Влади,
Дали ходят на училище и какво ли ги учат, там където са?
Влади,
Дали ходят на училище и какво ли ги учат, там където са?
- Публикувана: 3 септ. 2007, 11:11 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 19:44 ч.
Днес ми е мъчно, защото.... 2
Тарталета, скоро мислих за теб и Влади, за наближаващата дата... Случайно попаднах и на лентичката на blago_bl, нали Нели и Блага са родени също на 27-ми. Представям си колко е тежък за тях този ден, а трябва и да е щастлив. Когато родих Поли, толкова се радвах, че с Мони са през 2 дни и ще празнуват заедно, а сега дори на Мони денят не ми е празник.
Прегръщам ви
Прегръщам ви
Диманче,
Влади,
Дали ходят на училище и какво ли ги учат, там където са?
Влади,
Дали ходят на училище и какво ли ги учат, там където са?
Ронка... Сигурно ги учат само на хубави неща милите ни дечица
Момичета прегръщам ви силно
Вчера бях на работа и една колежка доведе детенцето си-момченце на седем-осем месеца и ми стана ужасно мъчно
Боже защооо
Незнам немога и да пиша (
Вчера бях на работа и една колежка доведе детенцето си-момченце на седем-осем месеца и ми стана ужасно мъчно
Боже защооо
Незнам немога и да пиша (
но моля те - поне при нас пиши! не се затваряй сама с болката си...опитай се да напишеш за нея...разкажи ни за товите трудни дни
няма да ти олекне, но поне няма да си сама и ще поговориш с някого....
а и въпреки всичко когато човек сподели, може евентуално да намери поне мъъъничко утеха!
тук сме за теб - пиши ни!
Днес ми е мъчно защото точно на тази дата преди два месеца се "роди" моето мъничко момиченце със затворени завинаги очички
Още ме боли, незнам дали някога ще спре, тъжно ми е , мъчно ми е и плача.Всеки ден си спомням дните , в които го усещах как си играе вътре в мен и после в един кратък миг....... край, всичко свърши и вече бях празна.
Колко време трябва да мине за да спре да ме боли, кога ще спрат страховете ми , ами ако имам друго бебе дали всичко ще бъде наред или нещо пак няма да се обърка. Виждам момиченцето си понякога, лудост е , знам, но я виждам такава каквато я видях за първи и последен път- малко, ангелче със свити кръченца и ръчички и със затворени очи........
Зщо Господ ми я взе, беше толкова чакана и желана, а сега........
Още ме боли, незнам дали някога ще спре, тъжно ми е , мъчно ми е и плача.Всеки ден си спомням дните , в които го усещах как си играе вътре в мен и после в един кратък миг....... край, всичко свърши и вече бях празна.
Колко време трябва да мине за да спре да ме боли, кога ще спрат страховете ми , ами ако имам друго бебе дали всичко ще бъде наред или нещо пак няма да се обърка. Виждам момиченцето си понякога, лудост е , знам, но я виждам такава каквато я видях за първи и последен път- малко, ангелче със свити кръченца и ръчички и със затворени очи........
Зщо Господ ми я взе, беше толкова чакана и желана, а сега........
hrisi23,
Когато в болницата ми съобщиха новината, не бях на себе си...Всичко се срина само за час...Чел си, чувал си, но си си мислел - това на мен няма да се случи...Уви, реалността се оказва друга...
Болката няма да утихне никога, просто ще свикнем да живеем с нея. Всичко друго се преживява, но когато си отиде детенцето ти, си отива и част от теб... Винаги в очите ще има и мъничко тъга...
Това е изпитание за волята и вярата ни, не бива да изпадаме в самосъжаление, колкото и да ни боли. В нещастието си аз познах щастието да имам до себе си семейство, приятели и колеги, които ме обичат, които бяха с мен и показаха, че аз означавам много за тях.
Трябва да си силна, да сдържаш сълзите си, защото дъщеря ти и мъжът ти имат нужда от усмихната и здрава майка и жена... Ясно е, че не може винаги да си пич, но недей да се затваряш в себе си, споделяй - особено тук, казвала съм го неведнъж, намерих утеха и подслон за своята душа.
Запали свещичка за мъничкото ангелче и му се усмихни. То е там и знае, че един ден ще бъдете заедно.
Когато в болницата ми съобщиха новината, не бях на себе си...Всичко се срина само за час...Чел си, чувал си, но си си мислел - това на мен няма да се случи...Уви, реалността се оказва друга...
Болката няма да утихне никога, просто ще свикнем да живеем с нея. Всичко друго се преживява, но когато си отиде детенцето ти, си отива и част от теб... Винаги в очите ще има и мъничко тъга...
Това е изпитание за волята и вярата ни, не бива да изпадаме в самосъжаление, колкото и да ни боли. В нещастието си аз познах щастието да имам до себе си семейство, приятели и колеги, които ме обичат, които бяха с мен и показаха, че аз означавам много за тях.
Трябва да си силна, да сдържаш сълзите си, защото дъщеря ти и мъжът ти имат нужда от усмихната и здрава майка и жена... Ясно е, че не може винаги да си пич, но недей да се затваряш в себе си, споделяй - особено тук, казвала съм го неведнъж, намерих утеха и подслон за своята душа.
Запали свещичка за мъничкото ангелче и му се усмихни. То е там и знае, че един ден ще бъдете заедно.
Хриси все броим първи месец , втори никога няма да спрем нали ........................
Шушу е казала всичко.
За мен Коледата ще бъде ужасна знам , миналата беше толкова прекрасна като в сън бях бременна и толкова щастлива късметът от баницата който ми се падна беше "Тази година пеленаче в люлката ще плаче." А сега нямам нищо, по празна не съм се чувствала никога, не ми се ще да идва Коледа няма за какво да се радвам
все броим първи месец , втори никога няма да спрем нали ........................Шушу е казала всичко.
За мен Коледата ще бъде ужасна знам , миналата беше толкова прекрасна като в сън бях бременна и толкова щастлива късметът от баницата който ми се падна беше "Тази година пеленаче в люлката ще плаче." А сега нямам нищо, по празна не съм се чувствала никога, не ми се ще да идва Коледа няма за какво да се радвам
днес съм нещастна,защото си давам сметка,че никога повече няма да намеря такова съвършенно малко момиченце,като моята ивана...
толкова слънчева,толкова умна,толкова красива,толкова музикална,толкова артистична,толкова приказлива,толкова пприказна...
знам,че звуче тривиално,но тя БЕШЕ необикновено дете,оглеждам се наоколо и търся някое ,което да ми напомня за нея,но няма,няма нито едно ,което поне мъничко да се доближава до нейната идеалност...
скоро наближава рожденния и ден и аз не знам какво да правя,просто не знам
толкова слънчева,толкова умна,толкова красива,толкова музикална,толкова артистична,толкова приказлива,толкова пприказна...
знам,че звуче тривиално,но тя БЕШЕ необикновено дете,оглеждам се наоколо и търся някое ,което да ми напомня за нея,но няма,няма нито едно ,което поне мъничко да се доближава до нейната идеалност...
скоро наближава рожденния и ден и аз не знам какво да правя,просто не знам
Хриси23, helenapeeva , понякога просто трябва да вярваме, за да продължим... Вярвайте, че ще дойдат Коледи, озарени от детски усмивки и глъч. Вярвайте, че животът не е нито само лош, нито само добър. че има болка и мъка, но и ма и щастие. Че има изпитания, но и ма и възмездие за тях. Че има битки, но има и награди... И ние ще ги получим, защото водим своите битки.
bozgounova ,, направи нещо по повод рожденния ден на малката принцеса - тортичка, надуто балонче, картичка... Няма да ти стане по-леко, но ми се иска да вярвам,че те ни виждат от там... Тя ще види и вяравм ще е щастлива....
bozgounova ,
, направи нещо по повод рожденния ден на малката принцеса - тортичка, надуто балонче, картичка... Няма да ти стане по-леко, но ми се иска да вярвам,че те ни виждат от там... Тя ще види и вяравм ще е щастлива....
днес съм нещастна,защото си давам сметка,че никога повече няма да намеря такова съвършенно малко момиченце,като моята ивана...
толкова слънчева,толкова умна,толкова красива,толкова музикална,толкова артистична,толкова приказлива,толкова пприказна...
знам,че звуче тривиално,но тя БЕШЕ необикновено дете,оглеждам се наоколо и търся някое ,което да ми напомня за нея,но няма,няма нито едно ,което поне мъничко да се доближава до нейната идеалност...
скоро наближава рожденния и ден и аз не знам какво да правя,просто не знам
толкова слънчева,толкова умна,толкова красива,толкова музикална,толкова артистична,толкова приказлива,толкова пприказна...
знам,че звуче тривиално,но тя БЕШЕ необикновено дете,оглеждам се наоколо и търся някое ,което да ми напомня за нея,но няма,няма нито едно ,което поне мъничко да се доближава до нейната идеалност...
скоро наближава рожденния и ден и аз не знам какво да правя,просто не знам
няма начин да преодолееш болката със сравнение, а и какво би ти донесла тя? дори да бе най.-обикновена дъщеря ти е спезциална просто защото си я обичала
любовта не може да се замени с дурга...тя си остава такава до края на твоите дни и до вашата нова среща
а до тогава се радвай на другото ти дете защото то е тук, и чакй времето да се видите с дъщеря ти отново
звучи може би малко жестоко, но просто няма друга начин.... тя е другаде и товето време да идеш при нея не е дошло
дали ще я сравняваш...дали ще й търсиш заместник - никой няма да може да я замени....
затова трябав да гледаш напред без да забравяш миналото, но и без да живееш в него, защото иначе и ти нямаш бъдеще
заради дъщеря си изпълни нейното желание и се опитай чрез другото си дете да усетиш радостта на живота, усетия заради дъщеря ти, която вече я няма...ти си тук и заради нея....
не знам какво друго да ти кажа...думите ми са безсилни, вярвам ти ще усетиш нв сърцето си където тя винаги ще живее какво да правиш и как да продължиш
Хриси все броим първи месец , втори никога няма да спрем нали ........................
Шушу е казала всичко.
За мен Коледата ще бъде ужасна знам , миналата беше толкова прекрасна като в сън бях бременна и толкова щастлива късметът от баницата който ми се падна беше "Тази година пеленаче в люлката ще плаче." А сега нямам нищо, по празна не съм се чувствала никога, не ми се ще да идва Коледа няма за какво да се радвам
все броим първи месец , втори никога няма да спрем нали ........................Шушу е казала всичко.
За мен Коледата ще бъде ужасна знам , миналата беше толкова прекрасна като в сън бях бременна и толкова щастлива късметът от баницата който ми се падна беше "Тази година пеленаче в люлката ще плаче." А сега нямам нищо, по празна не съм се чувствала никога, не ми се ще да идва Коледа няма за какво да се радвам
мила Господ спести мъки на млакото ти - взе си го, но то е на хубаво място
опитай се заради това поне да се усмихнеш, защото тази твоя усмивка ще го топли там където е