Честит празник Вики! Пожелавам ти много здраве и уважение от околните! Весело изкарване!
- Публикувана: 4 септ. 2007, 15:06 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2007, 12:26 ч.
Морски шепот, мирис на рапани, МАЙски палавник открива чудеса непреживяни!
Здравейте и от нас. Първо - честит рожден на Вики и на всички, които съм пропуснала.
Люба, съжалявам за загубата ви!
На болните дечица - бързичко да се оправят.
Много ви благодаря за това, че бяхте до мен в тази наистина трудна предходна седмица. Операцията мина добре. Докторите казаха, че е успешна и май няма да се наложи друга, но все пак трябва да мине време, за да се прецени. Милото ми детенце, доста изстрада... Когато ни приеха в болницата, му сложиха една успокоителна инжекция. Десет минути по-късно започна да действа. Калоян беше като дрогиран. Само като си спомня, очите ми се насълзяват - гледа ме с един празен, витаещ поглед, абсолютно неадекватен... Колко ревах само, а той милият ми се усмихва едно отнесено и няма сили дори ръчичката си да мръдне. После го вкараха в операционната. Самата операция продължи точно един час. След това ми го донесоха в стаята, сложиха го на леглото, сложиха му система с глюкоза и му вързаха ръцете и краката, за да не буйства като се събуди. Няма да ви описвам гледката, защото беше ужасна... С катетър, голичък, целият омазан в йод, един такъв мъничък и миличък... Събуди се след около час и половина и започна да плаче. Доста трудно излезе от упойката. Отвързах му ръцете и краката, защото като разбираше, че е вързан, още повече плачеше и се дърпаше. Поплака си около час и после заспа отново. Спа може би три часа и се събуди весел и доволен - такъв, какъвто си беше преди.
Опасявах се, че ще имаме проблем с катетъра, тъй като е много важно да стои седмица след операцията, ако се измъкне - всичко отива по дяволите. Той, слава богу, не обръщаше никакво внимание на катетъра.
Докато лежахме в болницата, всичко беше наред. Обаче в петък ни пуснаха в домашен отпуск. Трябваше в понеделник да отидем да сменим превръзката, а във вторник да свалят катетъра. Но още в събота по обяд забелязах, че памперса му е мокър. А трябва да е абсолютно сух, освен ако не се е наакал. Отидохме веднага в "Пирогов", свалиха му превръзката, казаха, че всичко е наред и катетъра връща урина, защото явно не сме го държали надолу. Направиха нова превръзка. Прибираме се вкъщи обаче и детето започва да пищи неистово. Сложих го да спи, а той след 15 минути започва да трепери (не мога да ви опиша за какво треперене става въпрос), да се поти и да пищи отново. Гушнах го при мен и се успокои някак и така спахме цял следобед. После се събужда и пак започва да реве. Слагам го на земята да ходи, той се прегъва, реве и не иска и крачка да направи. Гушвам го и се успокои някак. После сложихме Вибуркол в дупето и изкарахме нощта. А на сутринта - в катетъра една кръв на парцали... Звъня на доктора - обяснявам всичко, той казва, че е нормално.
В неделя беше видимо по-добре Калоян, играехме си, ходихме на разходка. Вечерта към 10.30 тръгвам да сменям памперса и да го слагам да спи. И какво да видя - превръзката се разместила, цялата му пишка излязла навън, което означава, че при всяко движение, катетъра се размества и му причинява неистова болка. Грабнах го и веднага пак в "Пирогов". За щастие му свалиха катетъра.Казаха, че не е фатално това, че го сваляме един ден по-рано отколкото трябва. Ако щете ми вярвайте, в мига, в който го свалиха, все едно някой с магическа пръчка ми върна старото дете - веднага започна да пълзи, да тича, да се смее, не иска да стои на едно място, толкова беше превъзбуден, че заспа чак в 12.30... Тогава вече се разревах от радост.
Вчера ходихме да вземем храната от кухнята и да се разходим в парка и по едно време започна да реве. Едва сме се прибрали - пищи и се държи за пишката. Боли го като пишка. Не иска да го нося, защото явно го настискам по болното място като го гушкам, да върви не може, в количката не стои, защото коланите го притискат, а ако не е вързан пада... Криво ляво се добрахме до вкъщи, наспа се едно хубаво следобед и оттгава не сме имали проблем (да не чуе дявола!).
Днес съм на работа, но сърцето ми е свито... Най-вероятно ще си тръгна в ранния следобе, защото искам да съм при него.
Та така с нашите болежки. Надявам се скоро да отшуми болката и всичко бързо да бъде забравено. Иначе условията в Пирогов са повече от ужасни. Ще кажа само, че няма легла за майките и си носим походни, които обаче трябва да крием, за да не се карат докторите и сестрите - изчакваме да си тръгнат в 10 и тогава ги разпъваме, а сутрин санитарката ни буди в 6 да ги прибираме. До леглото на детето има едно столче, което "крадем" от трапезарията и като идват на визитация, връщаме обратно в трапезарията, за да не се карат (явно са решили, че трябва 24 часа да стоим прави около бебешките кошарки). По време на визитация майките биват изгонени и заключени извън отделението, а децата остават сами и предполагам, добре осведомяват докторите за състоянието си
После, ако има някакъв проблем с детето ходиш и молиш хиляда пъти някой доктор да ти обърне внимание, а той или няма време, или те препраща към друг, който е още по-зает (Калоян например настина в болницата и въпреки многократните ми молби, така и никой не дойде да го прегледа). Иначе ходят и си искат пари непрекъснато. Веднага след операцията анестезиологът три пъти идва да ми казва, че трябва да се видим, защото "възнаграждението, което ще му дам няма да е само за него".
Отделно от всичко описано дотук, се нагледах на такива случаи, че само можем да благодарим на Господ, че ни е дарил със здрави деца (нашият проблем в крайна сметка е поправим, така че и Калоян си е абсолютно здраво дете). За тях няма да разказвам, защото наистина е много тежко...
Това е от мен, дано не съм ви отегчила! Целувки на всички!
Люба, съжалявам за загубата ви!
На болните дечица - бързичко да се оправят.
Много ви благодаря за това, че бяхте до мен в тази наистина трудна предходна седмица. Операцията мина добре. Докторите казаха, че е успешна и май няма да се наложи друга, но все пак трябва да мине време, за да се прецени. Милото ми детенце, доста изстрада... Когато ни приеха в болницата, му сложиха една успокоителна инжекция. Десет минути по-късно започна да действа. Калоян беше като дрогиран. Само като си спомня, очите ми се насълзяват - гледа ме с един празен, витаещ поглед, абсолютно неадекватен... Колко ревах само, а той милият ми се усмихва едно отнесено и няма сили дори ръчичката си да мръдне. После го вкараха в операционната. Самата операция продължи точно един час. След това ми го донесоха в стаята, сложиха го на леглото, сложиха му система с глюкоза и му вързаха ръцете и краката, за да не буйства като се събуди. Няма да ви описвам гледката, защото беше ужасна... С катетър, голичък, целият омазан в йод, един такъв мъничък и миличък... Събуди се след около час и половина и започна да плаче. Доста трудно излезе от упойката. Отвързах му ръцете и краката, защото като разбираше, че е вързан, още повече плачеше и се дърпаше. Поплака си около час и после заспа отново. Спа може би три часа и се събуди весел и доволен - такъв, какъвто си беше преди.
Опасявах се, че ще имаме проблем с катетъра, тъй като е много важно да стои седмица след операцията, ако се измъкне - всичко отива по дяволите. Той, слава богу, не обръщаше никакво внимание на катетъра.
Докато лежахме в болницата, всичко беше наред. Обаче в петък ни пуснаха в домашен отпуск. Трябваше в понеделник да отидем да сменим превръзката, а във вторник да свалят катетъра. Но още в събота по обяд забелязах, че памперса му е мокър. А трябва да е абсолютно сух, освен ако не се е наакал. Отидохме веднага в "Пирогов", свалиха му превръзката, казаха, че всичко е наред и катетъра връща урина, защото явно не сме го държали надолу. Направиха нова превръзка. Прибираме се вкъщи обаче и детето започва да пищи неистово. Сложих го да спи, а той след 15 минути започва да трепери (не мога да ви опиша за какво треперене става въпрос), да се поти и да пищи отново. Гушнах го при мен и се успокои някак и така спахме цял следобед. После се събужда и пак започва да реве. Слагам го на земята да ходи, той се прегъва, реве и не иска и крачка да направи. Гушвам го и се успокои някак. После сложихме Вибуркол в дупето и изкарахме нощта. А на сутринта - в катетъра една кръв на парцали... Звъня на доктора - обяснявам всичко, той казва, че е нормално.
В неделя беше видимо по-добре Калоян, играехме си, ходихме на разходка. Вечерта към 10.30 тръгвам да сменям памперса и да го слагам да спи. И какво да видя - превръзката се разместила, цялата му пишка излязла навън, което означава, че при всяко движение, катетъра се размества и му причинява неистова болка. Грабнах го и веднага пак в "Пирогов". За щастие му свалиха катетъра.Казаха, че не е фатално това, че го сваляме един ден по-рано отколкото трябва. Ако щете ми вярвайте, в мига, в който го свалиха, все едно някой с магическа пръчка ми върна старото дете - веднага започна да пълзи, да тича, да се смее, не иска да стои на едно място, толкова беше превъзбуден, че заспа чак в 12.30... Тогава вече се разревах от радост.
Вчера ходихме да вземем храната от кухнята и да се разходим в парка и по едно време започна да реве. Едва сме се прибрали - пищи и се държи за пишката. Боли го като пишка. Не иска да го нося, защото явно го настискам по болното място като го гушкам, да върви не може, в количката не стои, защото коланите го притискат, а ако не е вързан пада... Криво ляво се добрахме до вкъщи, наспа се едно хубаво следобед и оттгава не сме имали проблем (да не чуе дявола!).
Днес съм на работа, но сърцето ми е свито... Най-вероятно ще си тръгна в ранния следобе, защото искам да съм при него.
Та така с нашите болежки. Надявам се скоро да отшуми болката и всичко бързо да бъде забравено. Иначе условията в Пирогов са повече от ужасни. Ще кажа само, че няма легла за майките и си носим походни, които обаче трябва да крием, за да не се карат докторите и сестрите - изчакваме да си тръгнат в 10 и тогава ги разпъваме, а сутрин санитарката ни буди в 6 да ги прибираме. До леглото на детето има едно столче, което "крадем" от трапезарията и като идват на визитация, връщаме обратно в трапезарията, за да не се карат (явно са решили, че трябва 24 часа да стоим прави около бебешките кошарки). По време на визитация майките биват изгонени и заключени извън отделението, а децата остават сами и предполагам, добре осведомяват докторите за състоянието си
После, ако има някакъв проблем с детето ходиш и молиш хиляда пъти някой доктор да ти обърне внимание, а той или няма време, или те препраща към друг, който е още по-зает (Калоян например настина в болницата и въпреки многократните ми молби, така и никой не дойде да го прегледа). Иначе ходят и си искат пари непрекъснато. Веднага след операцията анестезиологът три пъти идва да ми казва, че трябва да се видим, защото "възнаграждението, което ще му дам няма да е само за него". Отделно от всичко описано дотук, се нагледах на такива случаи, че само можем да благодарим на Господ, че ни е дарил със здрави деца (нашият проблем в крайна сметка е поправим, така че и Калоян си е абсолютно здраво дете). За тях няма да разказвам, защото наистина е много тежко...
Това е от мен, дано не съм ви отегчила! Целувки на всички!
Даниеле, МНОГО 
за теб и малкия герой! 
Никога да не ви се налага да минавате през този ад отново, как си издържала, най - вече ти, това притеснение и унижение, не мога и да си представя...
Радвам се, че вече е зад вас, дано НИКОГА вече не ви се налага да стъпвате в болница и Калоян да расте здрав и много щастлив. 
Всички тук сме с вас и стискаме палци!
Честит рожден ден на БгВики!
за теб и малкия герой! Никога да не ви се налага да минавате през този ад отново, как си издържала, най - вече ти, това притеснение и унижение, не мога и да си представя...
Радвам се, че вече е зад вас, дано НИКОГА вече не ви се налага да стъпвате в болница и Калоян да расте здрав и много щастлив. Всички тук сме с вас и стискаме палци! Честит рожден ден на БгВики!
Честит рожден ден Вики!! Пожелавам ти здраве и радост за теб и любимите ти хора!!!
Даниеле, много се радвам за вас. Дано бързо забравите преживяното и само хубави неща ви се случват от тук нататък!
Олче, много добре си е изкарал Велизар. На снимките си личи, че много се е забавлявал!
Люба, много ми харесват моментите, които успяваш да заснемеш. Искрено се забавлявам на твоите снимки. Продължавай в същия дух и по-честичко
Голям глад ме гони и смятам да се отдам на току що донесеното ми "Пиле по Булонски"
Приятен ден на всички!!!
Даниеле, много се радвам за вас. Дано бързо забравите преживяното и само хубави неща ви се случват от тук нататък!
Олче, много добре си е изкарал Велизар. На снимките си личи, че много се е забавлявал!
Люба, много ми харесват моментите, които успяваш да заснемеш. Искрено се забавлявам на твоите снимки. Продължавай в същия дух и по-честичко
Голям глад ме гони и смятам да се отдам на току що донесеното ми "Пиле по Булонски"
Приятен ден на всички!!!
Здравейте и от мен!Аз,не съм в черна дупка,ами съм в яма-върви ми точно като на бясно куче тоягите,но важното е,че всички сме живи и здрави Само,че ви споделя две от преживяванията-избяга ни Надя/котката/ и днес гръмна бойлера и сега чакам един съсед да дойде да се мъчи да го оправя,защото от гаран.сервиз можели утре,ама не знам какво трябвало да се направи.Понеже доста тежко изживяваме липсата на Надя днес взех друго коте,а дано все пак като и свърши нагона да се върне,ако ще и бременна да е!Та това е-Божидара е все така послушна,а аз,все така дебела,защото то детето кротко 
Ще ви пусна няколко снимки да я видите и новото ни коте,което децата кръстиха Мопси.Чемширов още не го е видял,но това ще му е изненадата за днес 
Даниеле,като те четох плаках ,просто не мога да си представя какво си изживяла,но важното,че всичко е наред!Дано това е последния път,в който стигате до болница!Теб те прегръщам и целувки за Калоян!
аз,ти звънях в деня на опер.но не ти е било до разговори
Ники,честито християнче!Пожелавам на Сиси да е много здрава и щастлива!
чакаме ви
Разгледах всички снимки-децата както винаги са страхотни сладури!
Да ви покажа Мопси-
Ето и линка със снимките http://www.snimka.bg/album.php?album_id=161634&view=1&photo=17
Това е от мен хубав ден
Само,че ви споделя две от преживяванията-избяга ни Надя/котката/ и днес гръмна бойлера и сега чакам един съсед да дойде да се мъчи да го оправя,защото от гаран.сервиз можели утре,ама не знам какво трябвало да се направи.Понеже доста тежко изживяваме липсата на Надя днес взех друго коте,а дано все пак като и свърши нагона да се върне,ако ще и бременна да е!Та това е-Божидара е все така послушна,а аз,все така дебела,защото то детето кротко Ще ви пусна няколко снимки да я видите и новото ни коте,което децата кръстиха Мопси.Чемширов още не го е видял,но това ще му е изненадата за днес Даниеле,като те четох плаках ,просто не мога да си представя какво си изживяла,но важното,че всичко е наред!Дано това е последния път,в който стигате до болница!Теб те прегръщам и целувки за Калоян!
аз,ти звънях в деня на опер.но не ти е било до разговори
Ники,честито християнче!Пожелавам на Сиси да е много здрава и щастлива!
чакаме ви
Разгледах всички снимки-децата както винаги са страхотни сладури!
Да ви покажа Мопси-
Ето и линка със снимките http://www.snimka.bg/album.php?album_id=161634&view=1&photo=17
Това е от мен хубав ден
Честит рожден ден, Вики! Много щастие и приятни емоции ти желая!
Честито християнче на Ники! Много сте хубави на снимките.
Олче, в клуб Лейди ли сте били?
Даниеле, минали сте през кошмар Радвам се, че Калоян вече е весел и здрав, всичко е добре, когато свършва добре!
Сиска, аз се чудех какво става, защо зачезна или пишеш по два реда. Дори си помислих, че и ти нещо като Крейзи, си решила да не се отчиташ. Дано проблемите и при вас отминат скоро и да имаш повече време за писане
Дано и с Ирка да е така, Кабранска, хубаво напомняш
Малко се успокоявам, като разбирам, че и други майски дечица тръгват на ясла - Никол и Мони. Вече бях почнала да си мисля, че аз съм майката, която най-рано си дава детето в ясла
То не се знае дали няма да е ден до пладне, ще видим другата седмица, а вчера се занимавахме с изследванията...
Румчо е добре, да не чува дявола Не ще много да седи на гърне и нямаме голям успех, но да сме живи и здрави!
Честито християнче на Ники! Много сте хубави на снимките.
Олче, в клуб Лейди ли сте били?
Даниеле, минали сте през кошмар
Радвам се, че Калоян вече е весел и здрав, всичко е добре, когато свършва добре!Сиска, аз се чудех какво става, защо зачезна или пишеш по два реда. Дори си помислих, че и ти нещо като Крейзи, си решила да не се отчиташ. Дано проблемите и при вас отминат скоро и да имаш повече време за писане
Дано и с Ирка да е така, Кабранска, хубаво напомняш
Малко се успокоявам, като разбирам, че и други майски дечица тръгват на ясла - Никол и Мони. Вече бях почнала да си мисля, че аз съм майката, която най-рано си дава детето в ясла
То не се знае дали няма да е ден до пладне, ще видим другата седмица, а вчера се занимавахме с изследванията...Румчо е добре, да не чува дявола Не ще много да седи на гърне и нямаме голям успех, но да сме живи и здрави!
Даниеле,радвам се ,че всичко е минало благополучно
Сиска,тъкмо се чудех кой е този батко,който целува Божа и гледам на следващата снимка-Мони.Да не би вече да се е ориентирал към щерката или е решил,че пътя до твоето сърце е свързан с Божа
Дано и Надя да се прибере скоро.А движението след дете ти помага да отслабваш да ти пратя Иван.Аз уж все съм подир него и пак съм си дебела,поне ще се оправдавам,че нямам движение.Дай Боже всекиму кротко дете като Божа,благородно ти завиждам и с тези бляскави очи,пу,пу.
Вярвам на Даниеле за преживяния кошмар,но аз до момента съм страшно доволна от персонала там и по-конкретно от този в Неврохирургията.Според мен в тази болница са едни от най-добрите специалисти и е страшен плюс,че софиянци могат да разчитат на тях.
Сиска,тъкмо се чудех кой е този батко,който целува Божа и гледам на следващата снимка-Мони.Да не би вече да се е ориентирал към щерката или е решил,че пътя до твоето сърце е свързан с Божа
Дано и Надя да се прибере скоро.А движението след дете ти помага да отслабваш да ти пратя Иван.Аз уж все съм подир него и пак съм си дебела,поне ще се оправдавам,че нямам движение.Дай Боже всекиму кротко дете като Божа,благородно ти завиждам и с тези бляскави очи,пу,пу.
чудовищно е това в пирогов. и искат повече възнаграждения. от една страна пък не ги заслужават...
Даниеле, радваме се, че вече сте добре
ЧРД, Вики! Много здраве и усмивки на теб и цялото семейство!
Аз все се каня да питам има ли и други дребни тормозителчета, които не дават на мама си и татко си да се прегръщат? Само да се доближим малко и започва да сочи нервно с пръстче и да мучи
Не мога да си обясня защо го прави.
ЧРД, Вики! Много здраве и усмивки на теб и цялото семейство!
Аз все се каня да питам има ли и други дребни тормозителчета, които не дават на мама си и татко си да се прегръщат? Само да се доближим малко и започва да сочи нервно с пръстче и да мучи
Не мога да си обясня защо го прави.
Здравейте момичета!
Много време стана... Ама това е положението...
Колко са пораснали малките сладурчета - гледам и им се радвам...
Виждам че пишете за ясли... Започнах по малко да работя. Нещо съм защурясала и ми се работи, но вече отказах в държавната ясла и сега трябва да търся частна.
Някой знае ли някаква ясла близо до Дървеница - чувам за някаква в Младост...
Изпратих мъжете навън да се разходят, но и мен не ме свърта и се обадих на една приятелка да поизлезем...
От времето ли е тази депресия - незнам...
cat11 , Марти също не ни позволява да се целуваме - бута ни и идва и той да целува...
Много време стана... Ама това е положението...
Колко са пораснали малките сладурчета - гледам и им се радвам...
Виждам че пишете за ясли... Започнах по малко да работя. Нещо съм защурясала и ми се работи, но вече отказах в държавната ясла и сега трябва да търся частна.
Някой знае ли някаква ясла близо до Дървеница - чувам за някаква в Младост...
Изпратих мъжете навън да се разходят, но и мен не ме свърта и се обадих на една приятелка да поизлезем...
От времето ли е тази депресия - незнам...
cat11 , Марти също не ни позволява да се целуваме - бута ни и идва и той да целува...
Аз все се каня да питам има ли и други дребни тормозителчета, които не дават на мама си и татко си да се прегръщат? Само да се доближим малко и започва да сочи нервно с пръстче и да мучи
Не мога да си обясня защо го прави.Не се целуваме и прегръщаме пред нея!Просто така се случва,че много,много не се засичаме тримата у дома!