ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ - 2

Vasilka здравей от споделеното от теб ми се струва, че едната госпожа има отношение към детето ,защото мисля че  ако беше причината в детето би трябвало и двете да се оплакват ,изглежда на въпросната госпожа й липсва търпение ,за опит не знам ,а мислила ли си да ли е моментно това отношение ?Не знам какво да те посъветвам ,при моя син горе долу вървяха нещата в градината е не беше всичко идеално( той като усети че някой не го приема добре , почваше да прави или бели или на пук за да привлече внимание ) ,но децата ни усещат различното отношение към тях ,може сина ти наистина да е по-палав при едната г-жа ,но това е неговата реакция и вид протест ако е усетил нещо ,като че ли ти трябва да разбереш точно какво се случва и след това да предприемеш действия, поговори и с лелките ако не е възможно с г-жата. В твоите  ръце е топката .Действай според обстановката !
Но всички майки  на нашите деца може би са се сблъсквали с неразбиране и нежелание за такова ,така че въоръжи се с търпение и търси истинската причина за това държане на г-жата и на детето .Това е мое лично мнение .Интеграцията -прословутата няма да стане така лесно ще бъде изстрадана от нас и от децата ни ,околните не са готови за това .

Пете...аз се чудя къде изчезнахте...стискам палци да мине всичко по-спокойно и непремено пиши веднага как сте? 
Бубица...аз именно поради тази причина не го дадох в обикновенната градина.. защото госпожата цял дообяд го беше държала за ръка..сякаш е.... и  на обояд се обадиха да си го взема..затова аз по горе написах ,че си връщам в центъра..там поне го гледат супер.
Лони и за нас е интересно..това ,нали касае нашите деца.

Здравейте, как са децатав детските градини....Иления сега пък сама иска да ходи на градина. Няма го старото мрънкане и пазарене да не спи. Петя, какво стана с Яни, свикна ли? Марги, ако имаш възможност си го давай там където му е добре, има време ще ги интегрираме
Чао засега от мен.

Василка, не съм майка, но забелязвам едно нещо в разказа ти: въпросната госпожа явно отдава всичко, от което е недоволна, на увреждането на Бобо. Не мисля, че трябва да й го позволяваш. И той е дете като всички други на първо място.

Яни днес беше за втори ден и беше големият рев. Аз психически уж съм се настроила, ама... От първите ми впечатления едната госпожа е много добра, нея и рехабилитаторката на Яни ми я хвалеше много. Тя му се падна първия ден, успя да му спре истерията за няма и 5 мин., което за нас е голямо постижение. След това не е бил плакал... Сутринта докато чакаха закуската ние като отидохме им разказваше приказка, после пели песнички, танцували, моето седяло на едно столче самичко 10-тина минути, но накрая станало и то се включило в танците (много обича да танцува)... Днешната госпожа обаче по не ми хареса. Илиян пищя и рева, така и не чух кога е спрял. По-лошото е, че дори като е спрял вече от време на време се присещал и пак почвал да плаче, което ми говори, че не се е чувствал особено конфортно. Госпожата даже ми обясняваше, че като плачел и децата му се смеели, че е бебе, ама на него не му пукало и продължавал да реве. За което мен пък ме хвана яд, защо ги е оставила да му се смеят, като можеше да им обясни, че не е свикнал още или нещо подобно. Яни, ако му се подиграва някой най-много още повече да се разстрои  Без това толкова се притеснявам да не го изолират децата, че още не говори, пък да му се смеят... Всъщност явно това си е някакъв подход на госпожата, които си мисли, че може би действа, ама мен ми се вижда доста тъп честно казано... Не че съм очаквала някакво по-специално отношение към моето дете. Градината е масова, но имат по едно-две слуховоувредени дечица в група. Рехабилитацията ще започва октомври. Яни е контактен, адаптивен е, дано да свикне. Не искам да се стресира или травмира много, защото веднага му дава отражение на почти никаквия говор дето го имаме...
Като си тръгвахме днес на обяд едно русичко дребно момченце дойде при нас  и му каза "чао", после още едно и на мен ми стана много драго...
Иначе Илиян се опитва да ми разказва явно какво е било, бръщолеви си нещо, ръкомаха, ама нищо не се разбира. От вчера постоянно ни повтаря вкъщи "обиШам те" и е необичайно за него добър (послушен), баща му снощи предположи, че възприема градината като вид наказание, за това, че е бил лош и така се опитва да ни омилостиви и направо ми се прирева... Какво ли му е в главичката, като не може да си каже 

Василка, радвам се, че има вести от вас. Жалко, че се притесняваш... Не знам какво да те посъветвам, ти си имаш най-вярната преценка на ситуацията. Но например за това с водата, на твое място с любезен,но доволно твърд тон бих настояла да внимават с моето дете и водата, защото импланта не бива да се мокри. Всъщност не тя би трябвало да ти се оплаква, че детето се е намокрило, а ти би трябвало да и търсиш сметка къде е била докато е пускал всички чешми подред (ако го е направил).Наистина не могат да тичат след всяко дете по отделно, но затова пък са груповите занимания, да им осигурят игри, някакви групови забавления и т.н., а не всяко по отделно да се чуди каква щуротия да измисли...
Лошото е, ако наистина "специалното" отношение към Бобо е, защото е с увреден слух. Че има такива хора има и че няма да се променят ми е ясно. Че нямат място в ДГ също е ясно, ама в нашата действителност е просто мираж...
Не знам, мисля, че трябва по някакъв начин да защитиш детето, знам ли как, според конкретната ситуация.  Намери най-подходящия начин, който ще има ефект при вас. Нормално е новата обстановка да ги стресира, адаптацията при нашите дечица е и по-трудна се предполага и вместо да се положат усилия от страна на педагозите да мине тази адаптация по-бързо (защото и на тях после ще им е по-леко), те правят проблеми, глупаво е...
Ох, дано се наредят нещата и при вас  Той Бобо от колко време ходи на ДГ, в коя група е?

Бубе, а Иления къде ходи, още ли е в логопедичната?

Марги, жалко, че не е станало в масовата градина. Аз май ти повтарях, че е добре да е сред чуващи деца на неговата възраст,  но при това отношение не съжалявай... Най-важното е детето да се чувства сигурно и спокойно, а Криси явно сега се чувства така 

Петя, не му се притеснявай. Ще свикне, и аз мн съм страдала, когато я взимах от яслата и нищо не можеше да ми каже, как е било, какво е яла и т.н. Нямаш начин да му обясниш на детето, че това е за негово добро... даже си я взимах на обяд. Но по-късно забелязах , че децата си я обичат, играят с нея, хващат я за ръка...Но тогава беше по-лесно, сеа всички около нея в градината говорят постоянно. Казват , че и тя говори и участва дейно в игрите и заниманията, че чудесно се разбирала с децата.Но когато я взимам тя все е сама. Може и учителите нарочно така да ми казват, свикнала съм да я "хвалят".Сега кота поотрастнат е по-сложно, тр да обясняваш на децата еди какво си, еди що си..... Понякога си мисля, че и ние преувеличаваме, очакваме мн специално отношение към тях, а не трябва.  Вайкаме се на всеки един израз и мимика от другите. А не трябва. Аз понякога се ядосвам на себе си, ама ...ето например за малката, нито веднъж  не се притесних , играе ли си, контактна ли е ...яде,ли, разговаря ли с другите. Общо казано, не ме притеснява нищо при нея. А би трябвало. Но това може би го правим инстинктивно, знам ли..Чудила съм се, дали не ги "задушаваме"с прекаленото ни внимание.
Иления ходи в детска градина тук в Дупница.Масова , със логопед, и ресурсен ще има с нея, но още не работят с нея и нямам никакви впечатления. В по-малка група е , в 3гр. Другата предучилищна и чак 2009 ще е ученичка. Ще я отложа с една година(поне засега)

И дали не искаме прекалено много от тях ..........

Абсолютно вярно е... аз сама се улавям в това ... не му давам да диша без мен..непрекъснато съм до него ..и когато играе и когато гледа телевизия...направо .....

Аз гледам уж да го оставям по-самостоятелен, ама пък той все си ме търси... Но пък май наистина искам прекалено много от него, но няма начин...
Ох, днес в ДГ госпожата ми обяснява, че магнитчето падало повече от миналия път (Яни не умее сам да си го залепя), когато поглеждам - те сложили процесора наопаки  , долната част закачена отгоре и той кабелът е къс и затова магнита е падал. Как въобще го бяха закрепили не ми стана ясно. Ма то като го погледнеш и самата му форма е по извивката на ухото, направо ми призля, сигурно лелята го е измъдрила... Да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли 
Яни също е в първа група, което автоматически го отлага с една година за училище. Но като го гледам и за първа не е още. Дано посвикне по-бързо, но както вървят нещата няма да е лек преходът 

Петя и Васи, направо като ви чета и се изприщвам.  Мисля, че няма да събера смелост скоро за масова градина... Стискам ви палци по-скоро да свикнат и децата, и учителките, и лелите, за да си отдъхнете.   
Аз пък, посъветвана от терапевтите на Йоан, реших все пак да опитам в детските градини около нас... Много набързо ми попариха ентусиазма... Нямали места, пълни били групите, повече отколкото трябва дори са децата, дори и за тях не отговаряли на стандартите, камо ли да поемат отговорност за дете със СОП... Хохохо! Не знам кой има сили и нерви да слуша подобни излияния, но не съм аз...

Йепе не се стряскай 
Аз съм си малко паника и се впечатлявам и от дребни неща. Ако се замисля реално над ситуацията, грешката с "обърнатия" прецесор си е изцяло моя вината, че не съм обяснила хубаво и подробно какво и как да се пази, слага, изключва и прочие. Обясних накратко, като най-вече наблегнах на бобината с магнита, че тя най-често му се откача. Но може някое детенце да го дръпнало и да е паднал или беше се наакал в гащите и лелята го е мила, може да е тръгнала да му маха блузата, а той е закачен с връзката за нея и т.н, и т.н. Грешката си е основно моя и другата седмица след стачката ще си я поправя, ще им обясня подробно и на двете учителки как да се пази и съхранява и каква му е цената. Явно днешните учителка и леля не са имали дете с имплант досега, вярно, че не знам как може да им хрумне да го закачат наопаки, да не говорим, че е и трудно да се направи, ама сигурно и те са се шашнали и са се чудили какво да правят...
А Яни просто си е много привързан към мен и затова ще си страда дълго  , но трябва да посвикне, няма начин, няма да съм вечно до дупето му. Вярно, в яслата свикна за 3 дни, но там си беше друго, само за по 2 часа, специалисти, съвсем малко деца, съвсем различно отношение... Не мога да очаква подобно отношение дори и в частна градина, камо ли в държавна с по 25-30 деца в група  (не ги знам още колко са).
Аз и преди ти казах, ако искаш попитай за всеки случай и в нашата градина, вярно че и там няма места, но директорката е много свестна и прави компромиси за нашите дечица, ако има възможност. Не ви е близо, но с метрото е удобно...

Мами, всеки сам си преценя, но все пак за да се интегрира едно дете то трябва да е в масова среда! И колкото по рано попадне там толкова по лесно се случва всичко ! Така че настоявайте повече за това и не изтъквайте на първо място проблемите на детето а потребностите да общува с връстниците си и положителни неща, та да не се стряскат много и да ви режат ! Ако са пък крайно недобромерени, значи изобщо нямат и желание да се занимаят с детето и мястото му не е там, пробвате на друго място докато срешнете разбиране и съпричастност !