Имаме си вече първо бебче,и НОЕМВРИ съвсем не е далече

Галакси, успя да ме развеселиш с тази снимка определено и мерси за цветята   

Аз бях същата,суеверия,глупости,бабини деветини,хайде да си гледат работата...едва онзи ден купих първите неща на беба,днес ги изпрах и мисля утре да ходим поне скрин да купим,че като ги изгладя няма къде да ги сложа.Колко е по-добре за нас нещата да стават едно по едно и спокойно,а не да се втурнем в един ден всичко да купувам и хоп отиваш,но тава което си харесал го няма.Аз за едно гащеризонче на aziz bebe,обиколих цяла София,защото не го купих когато го имаше(от суеверие,рано е още).А и като ни натежее още малко,ще ходим грънци.Евала на мамите,които вече даже са си подредили детския кът и чакат спокойно.
Затова  m_joi,аз на твое място тръгвам моментално на пазар,може едно боди да купиш,ама ще ти стане кеф на душицата

Галакси, ама си много секси мацка! Правилно ти го е казал мъжа ти

Сладурка, е знам какво ще правиш след като родиш Да го мисли мъжа ти...за теб ще е нормално Малеее..като се сетя какви скандали и ревове съм заформяла, страх ме хваща. А пък в болницата си плачех непрекъснато Гълъбчето на прозореца ми куца, лелее..миличкото то...хайде един рев за пилето; ауу..на бебето ми бузката е подсечена...хайде рев за бузката; иии...ми на съседката кърмата е прекалено много..горката тя, хайде да си поплача за това колко я боли...абе, шантава работа  
Сега ми е смешно, ама знам, че ще се повтори и най-страшното е, че за момента не осъзнаваш какво се случва наистина.

А пък аз си имам страхотни отоци на краката   И дори и да лежа, пак не спадат. И лицето доста ми е отекло..единственото, на което се кефя е устата, която от отоците изглежда доста плътна и голяма, което ми е мечта

Момичета, няма такава шматка като мен! За планирането на секциото е трябвало да отида вчера, а не днес, и естествено, се разминахме с доктора. Толкова се притесних и ядосах, че като ми записваха тоновете на бебето, викаха една докторка от друг кабинет да ги види, че му бяха много повишени. И стоях овързана 1 час докато ми се успокои детенцето и влезе в хубав ритъм. Иначе след това се чухме с доктора де, в понеделник ще задвижим нещата и датата ще е 19-ти или 20-ти, ако девойката не прояви характер и не реши да излиза по-рано.
Та така с мойте одисеи...Пък със реването за щяло и нещяло и аз нямам никакви проблеми - общо взето последните дни това май ми е редовно занимание, че и много приятно на всичкото отгоре   Хич не се притеснявам да си поплача, защото след това ми олеква, нищо че 5 мин. по-късно не помня за какво са били всичките тия сълзи. Ама сега ми е паднало!

Честито на леля Дес, да са много здрави и щастливи! И пак тортиииии, ще стана 100 кила
Пумпалче добре дошла и на теб и на Иван. Айде разказвай, как сте, как мина всичко, дай снимки на мъжлето да го видим
А с тези сълзи... аз явно нещо не съм редовна. Мен ми идва да се сбия, да обиждам ама въобще не ми се плаче. Днес даже щях аз да го отнеса от една нервна пишман шофьорка, нестига че беше виновна (е!и аз не си замълчах де) ами даже спря и искаше да ме бие И аз шофирах де, ама не и останах длъжна. Голяма лудница се заформи и то на един от най-оживените площади
И докито ми ме ядоса, имах час за ЖК и отивам, а на вратата бележка: "Всички бременни за днес да дойдат в понеделник!" За следвашата си бременност не искам тя да ми води ЖК, добре че имам и друг лекар, който ще ме изражда. Та така от мен!  Айде явно спите, а аз ще си пусна един филм сега.

А, спим - аз лично ям 

аааааааааа, не си само ти и аз и аз   

Diana-T правиш ли нещо за тези отоци или само вдигаш краката като мен /вие пък сега да не си помислите нещо, щото то така звучи, ама само си звучи  / то от тоя сух режим все натам ни избива, но съвсем несъзнателно

  E, Galaxy както винаги е най-свежа. Хубаво ни зарежда с положителна енергия
Аз колкото и да съм добре като си остана насаме и все си намирам за какво да се притеснявам, пък ако много се замисля почвам и да се ядосвам или да плача...

   ДЕС   ЧЕСТИТО ТИ ПЛЕИМЕННИЦА С ТАКОВА ХУБАВО ИМЕ. ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА И ОТ КЪСМЕТ ДА НЕ СЕ ОТЪРВЕ. . Ми тя съвсем добри размери си е имала.  Радвам се , че всичко е минало успешно и майката и бебето са добре!
 
 Та говорите си , че ревете за нищо!!
  Е АЗ НЕ РЕВА ЗА НИЩО ! Само като се скараме с мъжа ми. НО ПРЕДИ ИЗОБЩО НЕ РЕВЯХ. НЕ СЪМ ПЛАКАЛА С ГОДИНИ /което не много добре де.......човек бива да си поплаква...../.
 ТА ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ПОТРЕСА НА МЪЖА МИ КАТО РЕВНАХ ПЪРВИЯ ПЪТ!!!
   Той ужасно се уплаши и три часа ми се извинява!
  Та добре действа в случя де!

Дианче, моите отоци спадат от ходене - ама дълго ходене, не просто разходка до там и обратно  Моят доктор казва, че са нормални, защото тялото се подготвя за загубата на течности и кръв по време на раждането и също така натрупва запаси от вода за кърменето. Това при условие, че кръвното е нормално и няма албумин в урината. С Ивки така се бях подула, че ми отне около 10-15 дни след раждането да се спихна, носех последните 2 месеца едни кецове на брат ми и отидох да раждам с джапанки 45 номер (от болницата бяха приготвили джапанки, ама като не ми станаха  )

На мен като ми се приреве и Иво обикновено свършва някоя пакост или е време за хранене или се е наакал. И докато го оправя, забравям, че ми се реве 

Аз по принцип съм голяма ревла, а сега положението направо е извън контрол, чак се ядосвам на себе си, че не мога да се въздържам.
Уф, тука пред нас кастрят дърветата и е такава дъндания...

 
Момичета,голямото пазар приключи!
Беба вече си има всичко.Купихме и леглото,но ще го сглобим утре и тогава ще снимам и ще кача всичко в албума да видите.
 Василчо каза,че изпаднал в потрес като ме видял как грабя от рафтовете.
Сега ще ви изчета,защото бързах да ви разкажа-толкова се кефя и умир от кеф да си гледам сладките бибишорски нещица.

П.С.Изчетох ви!!!
Дес,да ти е жива и здрава племенницата!!!

Съвсем забравих-днес бяхме на преглед-беба е добре,наместила се е като 5 пари в кесия в тумбака ми,върти се като на латино-парти и непрекъснато хълца,та се чувствам като крокодила от детския филм "Капитан Хук",дето беше глъпнал будилник и му тиктакаше в коремището.
Нисък ми е хемоглобина,та купихме някаква дрогичка да пия.

Ето ни и на снимки:
http://picasaweb.google.com/ivan.gaydarov/Ivan?authkey=51gHTQmmebE

А това са подробности за раждането на който му е интересно /извинявайте копирах голяма част от текста, защото нямам време, повечето го прекарваме да се будим да ядем, че бебчо много спи/ :

Болезнени контракции ми почнаха още в неделя, върнаха ме от предприемната зала /това е зала с няколко легла, където преглеждат и решават какво да правят по-нататък/ да се прибера и в понеделник сутринта бях обратно там. Бебето явно чакаше понеделник....да тръгне на работа .

Подробности - Така, ние нали сме спец по бързането така и се родихме  В понеделник в 2ам се събудих със болезнени контракции, хайде пак в болницата /там вече се крият от мен си мислех аз/. Замериха ми околоплодните води, бяха ниски в долния минимум, даваха ми системи, и тъкмо се напълниха и решиха да ме пращат вкъщи на обезболяващи когато с една контракция пльоп и ми се спукаха водите. Доктора ми реши да действа агресивно, защото съм Преждевременно раждане в 34седмица и 5дни- очаква се бебето да е ок, и да е по-добре навън, защото иначе има опастност от инфекции. Аз вече треперех от страх, защото се притеснявах как е бебето, дали ще е здраво...Включиха питоцин /въпреки че съм против предизвикване, ги оставих да си вършат работата както намерят за добре, защото съм преждевременно раждане/. Настаниха ме с 1см разкритие, включиха питоцин веднага си поисках епидурал. Проработи главно на лявата страна, исках си още защото контракциите бяха ужасни, сложиха и изведнъж почувствах че бебето като че ли бута някак си надолу. Викнах сестрата, тя провери- 10см за ЕДИН ЧАС   Почна се лудо бързане, закараха ме в родилна стая, до 10мин всички бяха дошли, включително пефиатри от неонаталната. За 20мин напъване малкия беше вече навън .По едно време му падна пулса значително и докторката каза, че ще ме среже и ако не помогне ще ползва вакуум. Сряза ме, а аз като чух вакуум и като се напънах /а нищо не усещах/ и бебето щеше да литне. Това е, роди се с плач, здрав и силен

Да ви кажа Епидурала въобще не боля, докато ми го слагаха. Само в началото едно съвсем кратко боцване и това беше, останалата процедура не се усеща. И при положение, че усещах макар и за кратко и макар и сигурно 80% от болките в едната страна...направо не зная как раждат жените без упойка. Или наистина много боли, или аз нямам толерантност към болките..или съм лигла ))) но мноооого боли!

Възстановяването- Първия ден е изтръпнало, даваха ми и обезболяващи и като цяло не боли, просто е подуто и внимаваш да не си седнеш на д-то. Пишкането е без проблем. Виж н-2 ))....гледайте да си вземете нещо разхлабващо, за да не се напъвате. Дадоха ми само едно шишенце с вода и лед!-леда е неприятен но много помага. Втория ден е най-зле- което значи, че е най-подуто. Въобще не е страшно, просто е млако по-неприятно, пак обезболяващи.
Третия ден- мога да кажа че направо нищо ми нямаше. Обезболяващите помагаха и през цялото време за болките от свиването на матката. Кръв тече 1-2ден обилно, после намаля.
Това е, мислех, че ще ви е интересно.

Сега си чета всички поздрави.

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, малчо и той!!! Сигурно за това сме толкова добре /пу-пу/ то след всичката тази положителна енергия как иначе   

Ето, надъхах се, отивам да раждам и аз 
На снимките сте много сладки и двамата

Банда, оставям ви до понеделник, не бързайте!