В есенни студени дни, МАЙчо мирен не стои!

Добро утро хайде на кафето и закуската,аз,после ще дописвам
Сватя,разпиши се-обеща ми

Сиска, благодаря за закуската и кафенцето   !

Много ми е мъчно като чета за дечицата и техните ясленски неволи  . Няма ли начин майките да останат няколко дни с децата си, докато посвикнат. Тук това е задължително!!! Първо се остава един час с детето, на другия ден два примерно, на третия може майката да излезне за половин час, след като е останала малко с детето. На следващия ден примерно може да се остави детето до обяд и т.н.... Защо не го изисквате това???

Страйпър, ти отби ли вече Криси?

Ето ме и мен, включвам се набързо да ви поздравя.
Бабълче,  възмутена  съм от тези лелки в яслите! Направо ми иде да ги тупно с нещо! Ми не може така да се отнасяш с малки деца! Какви са тия безхаберници... То голям късмет да улучиш нормални хора персонал... Много ми е мъчно за Румчо, как плакал, представям си на теб как ти се е късало сърцето. Дано намерите по-добър вариант, защото спокойствието, и твоето, и на детето нямат парична стойност.
Наде, целувки и прегръдки за теб и Стоянчо. И твойте лели в яслата искам да тупна! Като знам Стоянчо какъв е готин и как хубаво си играе.. Ами те направо шанс не са му дали...

Моят Марто го гледа баба му, добре се разбират, а на мен ми липсва. Все ми се струва, че не ми е достатъчно времето следобед с него, въпреки че си тръгвам от работа в 3 часа.

По-нататък ще пиша повече, че работа ме чака и като ми е напрегнато и набързо не мога да се изкажа хубаво.

Приятен ден, момичета.

Наде само така няма да ги слушате след месец кво е тва...ама ха.
Днес като я водя помолих лелката да ми запее тоя песен дето детето се опитва да ми пее и танцува и да знаете къф кеф лелката пее МАрИСА ТАНцУВА просто се разтопих там като я гледах ухилена до уши, върти ръчички, после ги слага зад гърба, после дига едното краче и майка ййййййй се разляяяяя. На мама слънчицето. И почнаха да идват деца реват ли реват нашата почна да се качва по пейчицата и да скача от там без да се интересува какво става около нея. Беше ми много странна като у дома си. А и сутринта заставаме до шкафчето с пантофките и й викам *къде са сега на Мариска пантофките* а тя ми отваря шкафа и вика *Ето* аз   ох растат. Хайде сега на снимките да ви покажа малко от Иваила на Десиив.



На театър


И новото ни кожухче


Хайде стига че само мой снимки на тази страница.
Бъбъл Приказката и близо до Румънското посолство води се кв. Гео Милев ето карта
http://www.prikazka.net/?cat=7 дано се ориентираш ако не пиши на лични да ти го опиша по подробно.
Лек ден на всички!!!
Позабавлявайте се с ето това:
http://galiushana.multiply.com/video/item/44/Eh_4e_sme6no

galche, миа с отворена уста зяпаше смеха на мариса. 

какво я забавлявахте, че така се смееше? 

много сладка с кожухчето.

мимоза, оправи ли се жули?

бети, голям бонбон в списанието. миа рови из коша за памперси в стаята си и трябва да бягам преди да го е срутила. 

  Сиска благодаря за кафенцето и чудесната засусчица мммм
 Благодаря Ванилка, Аз май съм ви я показвала, но пак  ,това е снимката от списанието.

  Довечера като се прибера ще видя и сешкат на Мариса .

Здравейте,мами!
И ние имаме проблеми в яслата. Сутринта изпадна в див рев , когато я оставих.Но тя така прави всеки път, а след това се заиграва и е спокойна. Храни се добре. Наистина има значение какви са лелките. Ние като видим леля Мери, въпреки че плаче протяга ръчички към нея и отива навътре. Ако е другата леличка, не иска и да я погледне. Наистина е трудна адаптацията с яслата, но според мен колкото по-малки толкова по-лесно ще свикнат. Най-важното според мен е да не се прекъсват посещенията. Лелките навсякъде си пеят една и съща песен. Наистина не им е лесно и на тях с толкова деца ревящи, но в крайна сметка това е тяхната професия. И както от нас искат да си изпълняваме професионално задълженията, така трябва и те да постъпят. Ако не им харесва да си намерят друга работа. Никой не е виновен, че системата ни е скапана, най- малко пък децата, за да си го изкарват на тях.....

Мами, много съм тъжна и няма с кого да споделя, затова ще си излея мъката пред вас. Днес заведох Вики на ясла. Една приятелка ми се обади да пием кафе. Казах на "мъж"( нямаме официално брак- на всичкото отгоре още не се е развел и с първата си жена) ми, че ще ходя на кафе и стана огромен скандал.Затова ли съм давала детето на ясла , за да се шляя по цял ден по кафетата и да си правя каквото искам. Не ми дава да почна работа- било малко детето. Истината е , че много ме ревнува- безпричинно. Иска по цял ден да си седя у дома, ако може с никой да не говоря, да не излизам .... Много ми е болно мами. Не знам какво да правя- вече се побърквам.
Не мога да седя по цял ден затворена у дома.

Съжалявам ако съм ви досадила с моите проблеми, но няма с кого да споделя. Дори и приятелките ми не ми се обаждат вече, защото го разбраха какъв е .

Извинявам се още веднъж за дългия пост

Желая на всички ви лек и усмихнат ден

Вени, аз съм била в същата ситуация преди време с бившия ми (слава богу) приятел. Напълно те разбирам, все едно аз съм го писала. За съжаление не мога да те успокоя, че това ще се промени. Този тип мъже винаги си остават такива... Може би трябва сериозно да поговорите и да го убедиш, че и ти си човек с нужди от общуване и социален живот    Дано да се оправят нещата, стискам палци 

Чета с интерес яслените ви неволи, дано бързо се адаптират Стоянчо и Румбата. Засега отложих яслата на Кали за пролетта, защото ме е страх от болестите  Все си мисля (и се надявам), че тя няма да има големи проблеми с приспособяването, защото ужасно обича да е сред деца... дано съм права 

Здравейте МАЙ-ски мами и сладки беборани!

Много ме е срам от кога не съм писала (даже не мога да си спомня), но от време на време следя темата (ще обясня по-долу) и понеже си ви обичам и всичките малки беборани - много ми липсвате, надявам се да не сте ни забравили 

Никол от 19.09.2007 г. ходи на държавни ясли - приеха ни в последния момент, супер на бързо стана всичко. До тогава я бяхме оставяли в детски центрове и тя беше много щастлива там - играчки, каки и т.н. и изобщо не ни търсеше. Първия ден на яслата ние я заведохме направо вътре при децата и тя веднага се заигра с тях, но проблемът беше с лелките от втората смяна - когато дошли на обяд тя не ги познава и се беше разплакала от тях. Две седмици я взимах на обяд, не исках да я насилвам от самото начало по цял ден, за да не се травмира. Пък и сме най-малките в групата. Иначе сутрин със събуждането си започва да вика - кака, кака (за нея всички са каки - даже и на лелките вика кака и те много се кефят  , даже едната каза, че мъжа й ще води Никол на ресторант). Никога не е плакала по пътя, даже напхротив с голямо желание сутрин си взима куклата и тръгва на "детска градина при каките". Само в началото  като видеше лелките на врата и се размрънкваше, но като влезе при децата - спираше и започваше играта (Доколкото знам почти навсякъде в Европа пръвите няколко дена майките влизат вътре с децата и им обясняват и показват всичко, така децата свикват с обстановката и режима и после им е по-лесно сами. А при нас какво се получава - попаднали на непознато място, с непознати хора и ги карат да правят неща, които те не обичат - да спят, да се хранят и да ги преобуват - поне за Никол е така. Така, че това си е един голям шок за тях.) Въпреки бързата според мен адаптация на Никол,  на мен ми беше много трудно - постоянно по цял ден мислех какво ли прави там (още не бях почнала работа),  направо се побърквах - тук трябва да кажа, че много ми помогна нашия тати, постаянно ми се караше да не мисля глупости, че ако е така - никога няма да я пусна на детска градина..... просто не ми се обяснява и не искам да си спомням какви мисли ми минаваха. Другото което разбрах в последствие и мога да го дам като съвет - лелките си говорят малко и наизуст и много да не им се впрягате - всичко си изяде         Като знам, че 4 месеца от детската кухня нито една супа или манджа не вкуси ....., отделно от това като я вземем е гладна като въжка, но пак подбира.
Така две седмици я взимах на обяд - мога да кажа, че за този период свикна с лелките, с децата, с обстановката, и я оставих да спи там и вече ходи по цял ден. В общи линии мога да кажа, че за този период се адаптираха  и другите деца, с които заедно тръгнахме. Няма деца, които да плачат сутрин, дори напротив - всички ходят със желание. Другото, което мога да каже, че откакто ходи на ясла имам чувството, че стана много самостоятелна и по-отговорна (доколкото може на тази възраст да се използва тази дума) - научи си името и като я попиташ това шише на кого е - отговаря : На Кол. Това ми беше един от първите "уроци" като тръгна на ясли - обяснявах и, че това е нейното шише и на никой да не го дава да пие и т.н. за другите й вещи. Сега вече мога да кажа, че съм по-спокойна (защото в началото бях като Шерлок Холмс вечер като я взема - разследвам всичко какво са правили през деня, храна и т.н., защото друго си е като гледам по-големите деца могат цяло изречение да кажат, а Никол ми обяснява нещо, което в повечето случай не мога да разбера, а с отговори на въпроси с да и не - много не мога да й вярвам). Още не сме имали родителска среща, че ОДЗ-то ни стачкува и работи само нашта яслена група, нито такси, нито режим, нито храна - нищо не ни излагат написано, а да питам всеки ден лелките вече ми е неудобно.
Оф, много дълго стана, но за този етап от живота ми  - тръгването на Никол на ясла мога да изпиша ..... е чак роман не, ама .......
Важното е, че в момента мога да кажа, че Никол е щастлива - интересно и е, ходи със желание, научи много нови неща, забавляват ги, а и аз съм спокойна и доволна от това решение.
Неде, прочетох за вашите яслени неволи - в началото почти винаги е така, всичко е много индивидуално - зависи от детето, майката и от персонала. Дано да имате късмет и Стоянчо бързо да се адаптира. Но и моят съвет е да не го спираш сега - по-добре по-бавно в началото по няколко часа, после повече и така докато свикне, защото спирането му от яслата не е довод, че след 1 месец ще ходи със желание.
Видях, че сте писали за Коледно парти - непременно ще дойдем и ние, даже ако има среща преди това - пак може да ме уведомите, много ще се радвам да се видим  !
Стига толкова, че ме чака работа ......
Снимки ще пусна друг път, че нямам време.
Много  от нас с Никол!

Здравейте мили МАЙчета!
Нещо хич нямам настроение за писане и то най - вече поради, споделените тук, от вас, яслени неволи... Дадох си сметка, колко максимално не-травмираща за буболечко се оказа възможността да се гледат с баба му  , колко сълзи и стрес съм му спестила... За "гледането" на дечицата в яслите и лелките нямам какво да кажа...  Възмутена съм до дъното на душата си. Дано не навсякъде е така! То бива да си коравосърдечен и овчедушен, ама АМАН от хора, които не знаят "къде се намират" и на които някой им е крив, че не са избрали подходящата за тях професия... Аз не мога да си представя да работя в ясла и да не реагирам при вида на нещастно детенце... Камо ли разплакано! Направо заслужават да ги разстреля човек тия!
А и за това, което са казали за Стоянчо, Неде, как се удържа да не им фраснеш една...? Аз трудно бих се сдържала...  Няма да открия топлата вода, като ти кажа и аз, че така няма да се адаптирате по - бързо и по - безболезнено... Ето тук имам колежка, чийто син е с месец по - малък от Вели, ходи на ясла от 1-ви Октомври и до ден днешен много плаче...  и все още им се обаждат да си го вземат веднага щом се събуди! За да не се уплаши, че мама/тати не са до него и да се осъзнае къде се намира... Това в тази "ваша" ясла е пълно безумие и цинизъм спрямо малките невинни душички...  Аз бих се обадила в някоя медиа, ако може някой със скрита камера да заснеме каква е практиката по отглеждането на бъдещето на България... И как тази "оправия" може тотално да те откаже от желанието да повториш (и потретиш)...Ако "недай си Боже"  нещо преди това не е ... Явно по "онзи" начин все трябва да се получават нещата в нашата "мила Родина"... 
Бъбълче, да нацелуваш Румчо, че много жал ми стана как е плакал, миличкия сладур... 
Надявам се всички болни дечица вече да са здравички и да наваксват с пакостите!
Данистеф, Стеф е голяма кукла! Браво за уменията и постиженията! На 2 езика говори вече  , направо не мога да го проумея... Велизар вече почти всичко разбира, но не иска да говори, щом и с ЪЪЪ-кане и мучене става неговото, защо да се мъчи... 
Ивайла и Мариса също ми се видяха много порастнали и са станали още по - сладки! А Мариса как заразително се смее...  Ще я покажа довечера на моя смехурко, да видя как ще реагира.
Вени, незнам какво да ти кажа, ще прозвуча малко като бабичка  , че вероятно мъжът до теб не е станал такъв, а винаги си е бил, но ти не си го забелязала по - рано... Абсолютно не си трай и не се унижавай да си стоиш вкъщи (хеле, пък да не се виждаш с приятелите си!!! ), поговорете МНОГО сериозно и му постави ТВОИТЕ условия. в негов интерес ще е да си вземе бележка. Ако не - твой е изборът дали да търпиш така да минава животът ти, или да потърсиш по - добро бъдеще и възможности за теб и дъщеричката ти... Малко съм крайна, ама от опит съм се убедила, че за подобен "вид" мъже, няма оправия и лек срещу ревност. От последния порок или от пиянство няма оттърване докато си жив... За съжаление.
За Коледния купон май ще отпаднем.  Тази година тийм билдинга на Мариян ще е на Пампорово (точно на 15 и 16 - ти!  ), аз си мислех, че ако 16 - ти е в събота, може да пътуваме след празненството, ама то било в неделя... Другият вариант е да бързаме да се приберем до 10 часа... 

   Привет! Ние сме поизнервени от стоенето в къщи тези дни.
   В събота Ради ни направи на луди, то тръшкане, мрънкане, реване, кошмар. Зъби ли е, инат ли, а може би и двете. Заспа с 300-та зора чак 16.00. Забелязвам, че когато таткато е в къщи или някоя баба е много по инатлив и мрънкав. Като сме само двамата по бива. Последен номер ни е да се тръшкаме, полягва по корем и рита и реве с едни сълзи....много тъжно и като изляза от стаята и му минава.
   Но иначе е забавен и казва по някоя нова дума. Вчера имаше гръмотевици, а той вика "мулет-самолет". По обърка ги, но много ме резсмя.
   Това с яслите, все си мисля, че ако и нас ни бяха приели щяхме трудно да свикнем. В центровете играе, но редовно не проверя дали сме там. По мое мнение май е по-добре от сега да свикнат, че като станат по-големи и по-разбират ще им е по трудно. Тук една мама започнала работа,а дъщеричката и е на 2,5 години (татко и я гледа) и много и е обидена и сърдита, че я изоставила и такива едни сръдни и майката много го преживява. Доста вълнения, промени ни очакват.
   Днес понапече малко слънце и сме навън, да изпуснем парата.
   Поздрави от нас и до скоро!

Да се включа пак и аз.
Вени говореме е истината - така не се живее и дори хора които не са го преживели го знаят така че смело си настоявай за правата.
Бибилина - добре дошла и хайде по честичко и да ни покажеш Никол да не забравиш. Радвам се че вашата адаптация е минала в по лек вариант като нашата аз още не мога да се начуда защо се получи така, а очаквах писъци и рев...ама то нямаше може би за това че се гледаха с баба си 2 месеца и все пак беше свикнала че мене ме няма знам ли. Важното е на края всичко да има щастлив край.
Не се отчайвайте като четете мислете положително вашето пък може да е изключение от множеството като моето. Никога не знае човек.
Верче, много търпение дано като ги има вече всички зъбки, да се окаже че си имаш ангелче в къщи.
Едната ни лелка в яслата каза, че от 32 години е с тази професия - не можах да си го представя, та то аз съм на толкова. Така че смятам че професията им е за уважение и заслужават високи заплати.
Браво все повече говорят малчуганите ни.
Мимоза губиш се - да нямате проблеми с Жули.....
Радвам се, че клипчето ни ви е харесало и забавлявало това беше целта. А да кажа под секрет какво е толкова смешно - ами мама седи отсреща и се тъпче с пуканки за това има малки паузи в които тя да си поеме въздух, а аз да преглътна 

Привет,понеже не съм чела подробно,ще си спестя обстойното разписване/засега/ и ще ви черпя с днешната фотосесия/която направих по напомняне на една моя любима съфорумка и понеже и обещах-ги пускам веднага снимките/...а и да не се излагам вече само да напомням за снимки,пък аз да се скатавам дано да ви хареса есенната ни импресия ,а ето и една от неделната ни разходка:

Къде се изпокриха всичкиnewsm12, аз да побетна темичката че току сме отишли на втората страница.
   Мами, ударети ни едно рамо http://www.moetobebe.net/babies2/index.php а ние после ще почерпим   
   Бети е на предпоследния ред

Вени, щом не ти дава да почваш работа - може да си оставиш малката в къщи и да си ходиш с нея по кафета. Така хем ще си доволна, че виждаш хора, хем и за нея ще е по-добре.
Ние продължаваме да се кърмим. Но ако го оставя в Плевен ще спрем принудително. По принцип се кърмим само кгоато даде много зор. 1-2 пъти дневно. Не мисля, че пие мляко. По-скоро се успокоява.
Надявах се да се измисли нещо и да не го водим там. По-скоро имах надежди, че майка ще го гледа, тъй като имаше такъв шанс. Но не се получи.
Мъжът ми смята, че няма да издържа без него и след 1 месец ще измисля вариант да е с нас.
Никой от познатите ни няма да може да го гледа. Не мога да го запиша на ясла, тъй като няма да може да го водим, когато падне снега. А няма смисъл да го травмирам и после пак да го отделя в Плевен.
Тежко ми е. Но много ми се иска да почна, тъй като работата е интересна.

Как са Жули и Елла?

Иночка, много е сладка снимката на Бетинка. Пусни още?
Подкрепих я. И дано отново спечели