КИТАЙ

Занде, сега ми хрумна, че ако събера всички твои постове по тази тема и ги разпечатам, някой първокурсник ще си вземе странознанието от раз!
Извинявай, тези дни ми е смърцафърцано и не чета внимателно, но моля те разкажи (или ми дай линк към предишни страници) за клането в Нанкин, винаги ми е била интересна тази тема, а нищичко не знам!

Ако е легендарен - няма как да го знаем
Искаш да кажеш преведени от старокитайски език предполагам. Най-добрите преводачи на такава поезия в България са Бора Беливанова и София Катърова. От младите Веско Карастойчев, който преподава литература в СУ, е чудесен. Антония Цанкова също. Има хора, да не обидя някого, ако не съм го споменала.
В общи линии такава поезия на практика при превода губи 90% от своята красота, защото изчезва метриката, ритъма, съпоставянето на синонимични и антонимни двойки в стиховете и какво ли още не. Получава се, че трябва да се обяснява всяко понятие, което веднага изяжда смисъла на поезията като изкуство на усещането и изящното. Да правиш вивисекция на поетично произведение е равно да го убиеш направо, но в противен случай напълно ще му се загуби смисъла.

Анчо, разгледай ми сайта в подписа, там има наистина много информация, която съм събирала в течение на седем години. Този сайт го правя именно за улеснение на студентите и децата и мисля, че е много полезен. Отворена съм за всяка статия или превод, който душа ти поиска по която ще да е тема.

Клането в Нандзин е нещо, което закономерно се е случило, ако знаеш, че японците, откакто съществуват, са завиждали на китайците и са се стремяли да завладеят Трона на Дракона. Тъй като им се е случило само веднъж, когато столицата е била в Нандзин със сляпа ярост са изколили за три дни де що видят - стотици хиляди трупове е имало по река Яндзъ.
Сега там има музей, в който съм била. В една от залите имаше три тона коса, отделно зъби, а е построен върху хълм, направен от скелетите на умрели през онези дни. Невероятно количество жени са били изнасилвани многократно със седмици. От там и трагедията на родените от такива "връзки" деца.
В крайна сметка по онова време в Нандзин се е бил събрал цветът на интелигенцията и точно той е бил изклан. Случилото се е нещо като отмъщение на японците за вечните подигравки към тях, че копират Китай във всяко едно отношение. Това разбира се не е вярно, но такова е общото мнение и то се базира на определени факти.

Само малко добавям, че при всяко нашествие в китайската история, което все е идвало от север, благородниците са бягали на юг към Нандзин и са си правели паралелна династия, разделяйки Китай на две. От там и уникален езиков феномен - в Нандзин винаги се е говорело на северен диалект, а в момента там говорят много чист путунхуа (за незапознатите - това е китайският език, който изучаваме като официален и е разпространен вече навсякъде). Само няколко километра извън Нандзин и наречията и говорите са съвсем различни.

Китайците недолюбват японците, това е ясно, но истинска е омразата на японците към китайците. Факт е, че преди няколко години, в деня на годишнината от клането, в Пекин пристигат служителите на цяла японска фирма, наемат си хотел, извикват безумно количество китайски проститутки и недвусмислено им показват какво им е отношението по темата. Става грандиозен скандал, Китай иска от Япония да се извини. Извинението е получено с половин уста, но и до днес японците официално не са признали вината си за клането, което всъщност най-много вбесява китайците.
Иначе в Китай има огромно количество японски студенти (какъв парадокс, в началото на 20 век китайците са се стремяли към ВУЗовете на Япония), защото е евтино за тях и качествено. Освен това изучаването на китайски език в японските, корейските и околните "жълти" страни е задължително.
Всичко се измества в Китай поради евтината работна ръка.

За това клане скоро и аз чух,както и за историята с проститутките!Истина е,че китайците недолюбват японците и то меко казано,поне моите познати са така!

В Китай имат глад за чужденци учители по английски език, като се търсят native speaker. В огромен брой места обаче битува мнението, че европейците са всичките еднакви и всички са богати и говорещи английски език, затова все още върви откровената лъжа, че си канадец или австралиец, паспорта ти е в посолството и не можеш да го дадеш при подписване на договор. То и на тях им е ясно за какво става въпрос, но също така знаят, че не могат да платят достатъчно на американци да им обучават децата, затова и тихомълком приемат други, особено в по-малките градове.

Най-добрият, но и крайно специфичен начин да изкараш пари там, ако си на самостоятелна практика, е да си човек търсещ, закупуващ стоки и товарещ ги на контейнери. Всякакви фирми са готови да платят на някого да им потърси стока и да я качи, като внимава съдържанието да отговаря на договора. Такива хора обаче трудно пробиват, трябва да познават спецификата на китайския бит и манталитет,  да умеят да преговарят, да знаят отличен китайски език и да са мъже. Сигурно има и жени, но китайците принципно за бизнес категорично си предпочитат мъже. Затова казвам авантюристи, защото тази работа е много несигурна - днес имаш поръчки, утре - не.

Йероглифи се пишат много лесно. Набираш на латиница сричката, която ти трябва и по номера излизат йероглифите, които се четат с тази сричка. Избираш, който ти трябва и си готов.

В китайския език йероглифът се чете задължително само с една сричка, тя има строго определен строеж. В целия  език сричките са само около 400. Има официална транскрипция на базата на латиницата, с която се записват тези срички. Транскрипционната азбука се нарича "пинин". Използвайки пинин се пише съответно и с клавиатура.

Zanda,         
Изумена съм, че няма реална причина за клането!!! Когато гледам филми за  WW II и когато слушам подобни истории, винаги съм се учудвала на жестокостта на японците, защото в представите на съвременния човек японецът е изключително съвестен, работлив, интелигентен и т.н.
Също се учудвам, че в Нандзин се говори путунхуа! След като дори в Шанхай трудно ще чуеш путунхуа по улиците (разказха ми за професор, съставител на енциклопедия на кит. език, който не разбирал нито дума путунхуа! ), за градовете по- на юг да не споменавам, учудващо е, че Нандзин прави изключение.
За преподаването на английски - за мен тази работа, наред със снимането на реклами и филми  , ми беше най-приятна, докато бях в Пекин. Преподавах на тригодишни (имаше и двегодишни) бръмбазъци думички на английски. Че нищо не научиха, то е ясно, но не беше моя вината. Просто бяха мънички и ги вълнуваха други неща. Иначе ме наеха на секундата, след като "препоръките" ми дойдоха от други двама българи, работещи в същата градина. Беше страшно забавно и децата толкова много ми липсват... Имам снимки само на хартиен носител, иначе щях да ви публикувам малко.
Също съм била на няколко пъти в командировка, за да проследя товаренето на наш контейнер и изпращането му за България. Колко ме мотаха и нервираха, няма да казвам. НАкрая пак намериха начин да пробутат боклуци (не ми позволиха да видя самото опаковане на стоките, кълняха се, че всичко е ОК, и аз, патката, повярвах). Това е най-големият ми професионален провал, добре, че шефа разбираше що за стока са въпросната фирма и не ме уволни. Така че да работиш с китайци не е никак, ама никак лесно, а понякога е откровено неприятно!

Интересно ми е ( само не ми се смейте на въпроса) чисто физически различават ли се китайците от японците, виетнамците и  др. "жълти"? В смисъл ако застанат един до друг китаец и японец видимо различават ли се? На мен всички ми се виждат ... еднакви, както сигурно и ние им изглеждаме еднакви.

И да споделя за моите скромни срещи с китайци  !
В началото на този век, през далечната 2000- 2001г. подработвах, докато учих като камериерка в хотел " David Intercontinental"в Тел Авив. По стечение на обстоятелствата ( нали съм си убавица, пък и поназнайвам 3-4 езика) стигнах върха на сладоледа за всяка камериерка, работих на 25 етаж, където са най- големите и луксозни суйти и разбира се президентския номер. През май`2000г. тогавашният президент Дзян Дзъмин беше на посещение и отседна на "моят етаж". По тяхно ( китайско) настояване  в спалнята беше вкарано още едно легло, беше изнесен телевизора и всичко трябваше да е в бяло. Съседната стая беше тотално изпразнена и напълнена с храна и вода, които самите те си донесоха. Поръчваха и суши, но вода си пиеха само китайска. Трите дни през които бяха при нас не искаха никакво обслужване освен нови кърпи и хавлии. Но за сметка на това до огледалото винаги всяка сутрин ме чакаха 100$  ! За бакшишите имам чувството, че имаха нареждане. Всички останали на 25 етаж оставяха по 20 $, на 24 по 15, а на 23 по 10 без изключение. Всички бяха много приветливи и изключително чисти. Когато си тръгнаха от тяхната охрана дойде едно момиче и ми подари часовник, диск с много приятни мелодии, шал от коприна ръчна изработка и калъфки за малки възглавнички пак ръчно изработени с жерави- много красиви. Вярно е, че това все бяха хора дипломати, но останах с много приятно впечатление, че не пропуснаха дори и мен. Когато се засичахме по коридорите винаги поздравяваха, винаги бяха усмихнати. Въобще много приятен спомен ми остана!

Тали,различават се по очите,Или поне аз така ги различавам.На японците са им "по-кръгли",ама как го обясних 
И в този ред на мисли:Занда,какво е отношението китайци-японци.Не на високо равнище и прочее...интересува ме народа.Докато живееше сред китайците,какво впечатление оставиха те у теб по въпроса?

Много драго ми стана от твоите спомени, Тали Дан, аз също съм имала неведнъж подобни преживявания като гид и преводач.
Те са изключително внимателни и защото им е заложено в културата - да не си "изгубят лицето". Този термин е толкова всеобхватен, че е много трудно да бъде обяснен. Той се усеща във всяка една тяхна постъпка. Бих го нарекла направо културен феномен.
Ти на бърза ръка изобрази почти всички характерни особености на китайците в командировка:

1. Винаги и навсякъде със своите обичаи, предпочитат да се хранят в китайски ресторанти. Имам забавна случка, при която трябваше с една група да бъдем в Казънлък. Там беше организиран и обядът, но не в китайски ресторант. Това бяха кметът и районните кметове на град Фуджоу, административния център на пров. Фудзиен. Един от тях направо се разплака и каза, че незабавно ще си хване самолета за Китай. Такава трагикомедия беше, че няма никога да го забравя. Уточнението за Фудзиен е важно, тъй като това е най-странната провинция на Китай. На една сравнително малка територия са се побрали цели три ГРУПИ диалекти. Фудзиенци, съжалявам да го кажа, се смятат за най-невъзпитаните и простовати сред самите китайци, но и хитри в същото време. Това са бай Ганьовците сред тяхните туристи.
Съвсем различно е да видиш интелектуалци и политици от големи центрове. Възпитанието им и културата са резпектиращи. Те много бързо навлизат в същината на нещата.

2. Традиционната размяна на подаръци. Те задължително подаряват предмети с художествена стойност, която носи марката на организацията, която ги подарява. Знам, че има сериозни приходи за хазната от предприятия производители на сувенири

3. Бакшишите са строго определени и се решават предварително. При по-малка група има едно отговорно лице, което де факто дублира работата на гида, пътува предварително, уговаря условията. То е и упълномощено да раздава бакшишите. Въпросното момиче е било точно с тази функция.

Има и още много специфики, но се радвам да видя как бързо свикваме с тях. Китайците са непредвидими по предвидим начин, ако се задълбочиш в културата им.

Анту, горката, съчувствам ти! Попадала съм в подобна ситуация, след която се заклех да не допускам повече да имам китайски шеф. Ти си се отървала с драскотини, защото поне шефът ти е бил българин, хехе.

Pina, какво мисли  снаха ти за българите? Има ли китайски обичаи, които спазва?

Zanda, интересно ми е и какви са впечатленията на китайските учителки у нас. Ако се сприятелиш с тях, в каква степен те допускат до себе си ако изобщо го правят?

Точно между двата народа има принципно напрежение, докато на политическо равнище се опитват да успокояват нещата. Уж.
Какво искам да кажа. Реално никой няма нищо против японските студенти или работещите в страната, но ако ги питаш какво мислят по въпроса, отговарят възмутени, че японците не са се извинили за безчинствата си. От друга страна, правителството създава предпоставки за бизнес с Япония, но се озъбват на подобни инциденти, един от които описах горе. В същото време, един от любимите ми китайски режисьори Джан Имоу (познавате го покрай "Тигър и дракон", "Летящи кинжали") пусна в навечерието на въпросния конфликт един филм за баща японец, загубил сина си. Този син споменал, че много харесва някаква пиеса, до колкото помна, изпята от определен актьор китаец някъде в глуха провинция на Китай. Бащата тръгва за натам, минава през перипетии, губи се с едно китайско дете сред едни планини и всичко е истински дълбоко човечно и трогателно и показва как един съвсем обикновен човек от Япония има своята човешка трагедия. Това промени много китайци, накара ги да си задават въпроси.
За японците не знам, само имам усещане, че конфликтът там е като нас с Македония. Македонците, поради неясни за мен причини, направо ни мразят, а ние към тях се отнасяме с лека симпатия и учудване за глупавите реакции. Не казвам, че ако македонците ни нападнат, с наслада ще ни изколят, но понякога ми се струва, че има и такива там.
Китай няма реален конфликт с Япония и никога не е имал. Винаги са били с мащабно широко имперско мислене, те не се заглеждат по дребните проблеми. За тях съседните страни са били възможно териториално разширяване, но не и конкретна заплаха, камо ли фактор, с който да се съобразяват или да страдат от ниско самочувствие. Това съм го усетила и в Русия и в руснаците.


За външния вид ще разкажа друг път, това е много интересна тема.

Радвам се, че веднага мога да ти отговоря. Това са пътеписите на г-жа Дун Шухуей, която две години преподаваше китайски език в Китаистика:

http://china-18sou.edax.org/?p=11

Занда, разкажи моля те и за техните сватбени церемонии, знам само, че булката трябва да е в червено, но защо и дали наистина е така?!

Ето ти информация по въпроса за сватбения ритуал в Китай

http://china-18sou.edax.org/?p=68

http://china-18sou.edax.org/?p=12

http://china-18sou.edax.org/?p=10

Запис и поздравления за интересната тема