Та така сега и аз да разкажа моята история по раждането!
Термина ми беше определен за 25.12.2006, но аз през цялата бременност имах странното усещане, че съдбовния момент ще се случи по-рано! На 06.12.2006, вечерта си лягам и както обикновено чакам мъжа ми да се прибере.По това време мъжа ми хойкаше по нощите, а на мене нали все ми се спеше и не излизах много, а се и ядосвах на мъжа ми, че не си е в къщи! На 07.12.2006 сутринта в 8:30 ставам от леглото без болки без нищо, отивам по малка нужда до WC и какво ми трябваше да погледна на-долу в тоалетната чиния и да видя че има кръв, изплаших се скочих и отивам в спалнята и викам на мъжа ми ставай-ставай нещо стана ама треперя, треса се цялата! Сънливия той – ко стана, объркала си се, ама аз не ставай, от там обличаме се и отиваме до поликлиниката не знам защо там, като на излизане от входа отиваме към колата, качваме се и тя не пали-ужас, ядосах се защото само преди седмица глътна 200лв за ремонт и в най-важния момент не пали.Както и да е с такси се дотътрихме до поликлиниката, по стълбите нагоре тръгна да тече нещо, изплаших се още повече, влизаме в кабинета на доктора викам тече нещо, а той пукнал се е мехура отивай в АГ, от там пак с такси към болницата, спират ни на входа и искат 1лв вход за това че сме с кола, мъжа ми им тегли една майна и тръгна на-горе, от там приеха ме, казаха събличай се ще раждаш, събличам се и гледам бельото и панталоните ми в кръв, ужас, че и продължава да тече разплаках се, треперя, мъжа ми обра дрехите и му казах отивай си у нас за багажа и чакай до след обяда новини. Той замина и аз останах сама сред непознати, от там идва един доктор, айде на магарето, бръкна ме, от болката ми причерня, идва още един, като ме видя и като видя колко кръв има по мене и около мене и като се развика каква е тая кръв, за какво е тази жена тука, акушерката казва за раждане, д-р – ама къде и корема, в този момент поглеждам на долу и виждам, че ми го няма корема, спескал се е! Вярвайте ми в този момент изтръпнах започнах да плача и да треперя още повече! От там на видеозон после ме качиха в предродилна, за тоновете като постоянно прехвърчат сестрите около мене, коя ми слага абокат, коя катетър, питам какво става никой не ми казва!Че идва един нисичък доктор и ми обяснява, че поради вдигнато кръвно налягане,е тръгнала да се отлепя плацентата, от там кръвоизлив и не достига кислород до детето и се налага спешно секцио.А корема се е сплескал защото матката е контрахирала /май така се казваше/.Успокоих се , че знам какво става и си казах те знаят какво да правят. Отпуснах се и се замислих за момента когато ще си гушна бебето! Преместиха ме в операционната, до последно преди упойката сълзите ми течаха, /даже и сега когато си припомням всичко това/, заспах бързо. По едно време някой ми вика събуди се това е мъжа ти и виждам един размазан образ който ме прегръща и целува и си викам „тези какво искат много ми се спи”, после чувам имаш син жив и здрав! Това беше музика за моите уши!
В 10:20 .на 07.12.2006г. се е появил синчето ми жив и здрав!
Благодаря и до ден днешен на Господ, че не се случило най-лошото, защото е имало такава вероятност и поради факта че пъпната връв е била 2 пъти увита около врътлето, което допълнително усложнява нещата!
Та така с моите премеждия точно преди година надявам се не съм ви отегчила!
Термина ми беше определен за 25.12.2006, но аз през цялата бременност имах странното усещане, че съдбовния момент ще се случи по-рано! На 06.12.2006, вечерта си лягам и както обикновено чакам мъжа ми да се прибере.По това време мъжа ми хойкаше по нощите, а на мене нали все ми се спеше и не излизах много, а се и ядосвах на мъжа ми, че не си е в къщи! На 07.12.2006 сутринта в 8:30 ставам от леглото без болки без нищо, отивам по малка нужда до WC и какво ми трябваше да погледна на-долу в тоалетната чиния и да видя че има кръв, изплаших се скочих и отивам в спалнята и викам на мъжа ми ставай-ставай нещо стана ама треперя, треса се цялата! Сънливия той – ко стана, объркала си се, ама аз не ставай, от там обличаме се и отиваме до поликлиниката не знам защо там, като на излизане от входа отиваме към колата, качваме се и тя не пали-ужас, ядосах се защото само преди седмица глътна 200лв за ремонт и в най-важния момент не пали.Както и да е с такси се дотътрихме до поликлиниката, по стълбите нагоре тръгна да тече нещо, изплаших се още повече, влизаме в кабинета на доктора викам тече нещо, а той пукнал се е мехура отивай в АГ, от там пак с такси към болницата, спират ни на входа и искат 1лв вход за това че сме с кола, мъжа ми им тегли една майна и тръгна на-горе, от там приеха ме, казаха събличай се ще раждаш, събличам се и гледам бельото и панталоните ми в кръв, ужас, че и продължава да тече разплаках се, треперя, мъжа ми обра дрехите и му казах отивай си у нас за багажа и чакай до след обяда новини. Той замина и аз останах сама сред непознати, от там идва един доктор, айде на магарето, бръкна ме, от болката ми причерня, идва още един, като ме видя и като видя колко кръв има по мене и около мене и като се развика каква е тая кръв, за какво е тази жена тука, акушерката казва за раждане, д-р – ама къде и корема, в този момент поглеждам на долу и виждам, че ми го няма корема, спескал се е! Вярвайте ми в този момент изтръпнах започнах да плача и да треперя още повече! От там на видеозон после ме качиха в предродилна, за тоновете като постоянно прехвърчат сестрите около мене, коя ми слага абокат, коя катетър, питам какво става никой не ми казва!Че идва един нисичък доктор и ми обяснява, че поради вдигнато кръвно налягане,е тръгнала да се отлепя плацентата, от там кръвоизлив и не достига кислород до детето и се налага спешно секцио.А корема се е сплескал защото матката е контрахирала /май така се казваше/.Успокоих се , че знам какво става и си казах те знаят какво да правят. Отпуснах се и се замислих за момента когато ще си гушна бебето! Преместиха ме в операционната, до последно преди упойката сълзите ми течаха, /даже и сега когато си припомням всичко това/, заспах бързо. По едно време някой ми вика събуди се това е мъжа ти и виждам един размазан образ който ме прегръща и целува и си викам „тези какво искат много ми се спи”, после чувам имаш син жив и здрав! Това беше музика за моите уши!
В 10:20 .на 07.12.2006г. се е появил синчето ми жив и здрав!
Благодаря и до ден днешен на Господ, че не се случило най-лошото, защото е имало такава вероятност и поради факта че пъпната връв е била 2 пъти увита около врътлето, което допълнително усложнява нещата!
Та така с моите премеждия точно преди година надявам се не съм ви отегчила!
. Тряскам го на баща му (с аргумента, че на него се е метнал ранобуден и затова той да си го гледа 
) и спя до осем, когато пращаме таткото на работа. Днес обаче и аз съм много зле, че цяла нощ не спа това дете, но ще изтърпя, няма за кога да лягам вече.
[/url] 
добре, че всичко е свършило ок 
. От няколко дена ми се буди към 8ч и съм доста недоволна, защото преди спеше и до 11ч 
За сметка на това пък с по-ранното ставане спи два пъти, няма сили цял ден само да щурее. 
Има ли беззъби бебета, май не останаха? 