С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

тоест,и ти си вещица,но по-високо в йерархията?

искрено се забавлявам с "моята приятелка"-свекьрвата.не се караме,отношенията ни са "партизански"-казваме едно,правим-друго.пример:два дни забравям да затворя вьтрешната врата на гаража,от бьрзане.прибирам се и намирам един закован, бял картон,с надпис:"Моля,затваряй вратата!".писала жената с маркер,подчертавала...
живеем кьща до кьща,като идва у нас звьни на звьнеца докато не отворя-не че имам проблем сьс слуха!-сега и аз залепих бележка

И аз така го схванах! Явно има прослойки и в това поприще 

Чакайте и аз да ви разкажа за моята свекърва - в сряда идва на рожден ден на малката ни дъщеря. Да ама аз съм я поканила в детския клуб, а тя се появява у дома. След това сбърка по-голямата ни дъщеря с нейна приятелка / с която въобще не си приличат/. С това нещата не приключиха - тръгна с нас, но отказа да се движи по-бързо и щяхме да закъснеем за собствения си празник - е, извиках сина и т.е. мъжа ми да си я вземе. Той, горкия умря от срам заради майка си.  В клуба вече се осъзна и се хвърли да прегръща сина ни вместо рожденичката. Трябва да  ви кажа, че след почти 20 години семеен живот вече взех да  се смея на нейните изпълнения и просто да не говоря с нея, освен по празници.
Хайде сега посмейте се и вие с мен!

На мен това, което описваш, ми прилича на склеротично заболяване.
Не мисля, че е смешно.

Знам аз с какво я дразня. Първо бях дебела, после отслабнах-станах болнава, после ялова, после крава за разплод, кво ше ги праЙм тези деца, после прахосница, цитирам: "Аз докато съм жива, синът ми в ресторант няма да яде...", после скъперница, че не искам да издържаме зълва ми в София докато си стъпи на краката-зълва ми никога не е работила и явно няма желание за това, тоест ще си стъпи на краката ама друг път...Абе изобщо много съм лоша, затова все си гледах в краката и мълчах виновно в името на семейното разбирателство, но когато пред дъщеря ми каза, че е луда, вече направих забележка. Неочакваната ми реакция я потресе дотолкова, че да ме напсува. Оттогава не скам да си говоря с нея. Наистина не съм срещала друга такава лъжкиня и интригантка. Пример: седим си, тя ме поглежда хитро и казва - ех, ако не беше сина ми, сигурно щеше да стоиш на някой ъгъл и да просиш за коричка хляб. Аз изумена я поправям, че съм имала обещаваща научна кариера и щях да съм в специализантка в чужбина. Вечерта, мъжът ми сяда да вечеря и смръщено пита - какъв професор любовник, дето ше те води в чужбина имаш...Още не знам какво е говорила в тяхното село, но отида ли там, всеки си обръща главата, не ме поздравява, а една жена дори се изплю настрани...Не че ми пука, но нещо гадно ще да е било. Още една култова реплика от нея, дето нямаше да вярвам ако някой ми разказва за такава свекърва. "Да не си посмяла да идваш тука, щото аз ще кажа, че си умряла и ще намеря на сина си по-добра от тебе!". Ми така де, вдовец на село се котира повече от разведен...мога още много да си пиша, но се надявам да нямаме скоро срещи от третия вид, че ми действа зле на чувствителната психика...

Най-много-с мързела и непукизма и това,че е стисната и пресметл ива

bebolina хич не ти завиждам С прост човек да си нямаш работа

знаете ли какво си мисля напоследък- понеже и аз не се разбирам много много с свекървата -та мисълта ми е че и мам момче и жиди6 ли след години и аз ще стана свекиърва много гадно

Маллееее  направо не мога да повярвам, хич няма да е търпя такава, а мъжът ти чува ли това което ти говори ?

Значи и с тебе един ден някой няма да се разбира, но тогава да не не се сърдиш  

И ние така си помислихме в последствие и говорихме със свекър ми и зълва ми, която също живее отделно. И двамата нямат впечатление за нещо нередно в поведението и,  другите внуци познава много добре, макар и рядко да ги вижда. Така че мисля, че с един разказ е трудно да се постави диагноза

[

Маллееее  направо не мога да повярвам, хич няма да е търпя такава, а мъжът ти чува ли това което ти говори ?
[/quote]


Не, тя насаме ме приклещва, а той не вярва, че милата му маминка ги измъдря такива. Ама вече телефонът ми е в готовност да и записва бисерите, та да няма вече невярвяащи. Иначе да знаете колко исках да се разбираме и колко компромиси направих за това, толкова виновна се чувствах, че не мога да намеря общ език с нея...Но не мога да позволя и децата ми да унижава, дъщеря ми шест месеца след случая върви и пита-мамо, аз луда ли съм?

 "Значи и с тебе един ден някой няма да се разбира, но тогава да не не се сърдиш"-честно казано се надявм да се разбираме имам се за толерантен човек и все пак зависи и от другия.В края на крайщата не мога само аз да се съобразявам ще видим времето ще покаже до тогава има още време тогава ще му мисля

А понякога не си ли мислиш, че и свеки мисли, че само тя се съобразява? Толерантност трябва да има и от двете страни и сега, и след което