Радвам се и знаех че ще сеполучи защото тиимаш право на тези пари
- Публикувана: 22 фев. 2008, 11:46 ч.
- Последно мнение: 30 май 2009, 09:24 ч.
бебета родени със вроден сърдечен порок
Здравейте и от мен!Пьрвото ми бебе бе момиченце и един/от всичките му проблеми/бе сьрдечен порок-Тетралогия на Фало2-ра степен.Имаше междукамерен дефект и пулмонална стеноза.От раждането ми казаха,че няма да изкара дьлго.Живя 6 месеца,от които 2 и половина прекарахме в кардиологията на Детска Педиатрична Болница.Преди да почине разви двустранна бронхопневмония.Знаейки,че бебето ми няма шанс там един Доктор направи всичко вьзможно!През следващите ми 2 бременности ходих на Доплер при сьщия Д-р и всичко бе ОК сьс сьрчицата на децата ми!
Здравей dannyha, преживяла си голямо нещастие ,но се радвам, че си имала сили да продължиш напред и сега да бъдеш толкова щастлива с твоите две рожби.В моя случай почина второто ми детенце ,което се бе родило със сърдечен порок.Страхувам се родя отново . Страхувам се да не се повтори . Би ли ми казала какво ти казаха докторите на теб ?Защо така се е случило с първото детенце и има ли гаранция, че може да ти се случи отново ?Бъди мн щастлива с дечицата си които са дар Божии!
Здравей dannyha, преживяла си голямо нещастие ,но се радвам, че си имала сили да продължиш напред и сега да бъдеш толкова щастлива с твоите две рожби.В моя случай почина второто ми детенце ,което се бе родило със сърдечен порок.Страхувам се родя отново . Страхувам се да не се повтори . Би ли ми казала какво ти казаха докторите на теб ?Защо така се е случило с първото детенце и има ли гаранция, че може да ти се случи отново ?Бъди мн щастлива с дечицата си които са дар Божии!
Не се самоубих,а ревах и се трьшках 4 години,и айде престраших се та родих не едно а две деца!Най-много повярвах на Доктора борил се за живота на 1-то ми дете.Той ми каза:НЯМА да се повтори при следваща бременност!"Оказа се прав човека! 
А,така и не ми казаха ЗАЩО така се е случило,защото и те не знаеха!Визуално бебето изглеждаше нормално,но ако си разкажа епикризата "ще му се "изправи на някой косата".
Здравей dannyha! Да ти кажа всички тук имаме страшни епикризи и за това момичетата се страхуват от нова бременност. Разбираемо. Никой не иска да премине още веднъж през ада. Факт е, че кардиологията ни е на добро ниво. Проблемът е, че за специалистите в БГ много от случаите като нашите са единични. А Вие ходихте ли в Трета градска? Операция също ли не е правена на твоето детенце?
Здравей dannyha! Да ти кажа всички тук имаме страшни епикризи и за това момичетата се страхуват от нова бременност. Разбираемо. Никой не иска да премине още веднъж през ада. Факт е, че кардиологията ни е на добро ниво. Проблемът е, че за специалистите в БГ много от случаите като нашите са единични. А Вие ходихте ли в Трета градска? Операция също ли не е правена на твоето детенце?
dannyha,писах ти на лични .Аз също знам, че в 3- та градска са най добри по сърдечните проблеми . Убедих се лично . Въпреки че, моето бебе почина видях с очите си как цяла нощ докторката се бори за живота му .Един път го извади от клинична смърт ,но втория нямаше как -Господ пожела друго .Лекарката, на която и забравих името и много ме е яд затова, но ако я видя със сигурност ще я позная , му прави сърдечен масаж почти 2 часа ,но резултат нямаше за съжаление .
Здравейте мами! Прочетох цялата тема и реших да ви пиша по въпроса за втора бременност след загуба на детенце със ВСМ.
На 8.09.2004г. родих момиченце - София. Откриха й вроден сърдечен порок и на 13.09.2004 беше оперирана по спешност в НКБ. На 18.10.2004г. почина по време на операцията. Диагноза беше стеснение на аортата и междукамерни дефекти.
Д-р Лазаров, който я оперира ни каза да се пазим 1 г. Така и направихме, но бебчо не стана веднага, а и много ме беше страх да не се повтори всичко. На 22.02.2006г разбрах че съм бременна и бях щастлива и уплашена. 21 г.с. бях на фетална ехокардиография в НКБ при доц. Павлова. Каза че всичко е наред и е добре да се види пак към 30 г.с. Аз не отидох на втория преглед защото докторката я нямаше тогава, а после беше късно за това. Но слава Богу родих нормално на 26.10.2006 момченце, 4.350 кг, 54 см и сега е вече малък мъж и много палав.
Искам само да ви кажа да бъдете оптимисти и да сте сигурни че ще гушкате малки слънчица. Знам, че лошите мисли не можеш да ги махнеш през бременността, но мислете за вашето бебе, като за здраво бебе, мислете положително, колкото и да ви е трудно. Повярвайте, знам как е!
На 8.09.2004г. родих момиченце - София. Откриха й вроден сърдечен порок и на 13.09.2004 беше оперирана по спешност в НКБ. На 18.10.2004г. почина по време на операцията. Диагноза беше стеснение на аортата и междукамерни дефекти.
Д-р Лазаров, който я оперира ни каза да се пазим 1 г. Така и направихме, но бебчо не стана веднага, а и много ме беше страх да не се повтори всичко. На 22.02.2006г разбрах че съм бременна и бях щастлива и уплашена. 21 г.с. бях на фетална ехокардиография в НКБ при доц. Павлова. Каза че всичко е наред и е добре да се види пак към 30 г.с. Аз не отидох на втория преглед защото докторката я нямаше тогава, а после беше късно за това. Но слава Богу родих нормално на 26.10.2006 момченце, 4.350 кг, 54 см и сега е вече малък мъж и много палав.
Искам само да ви кажа да бъдете оптимисти и да сте сигурни че ще гушкате малки слънчица. Знам, че лошите мисли не можеш да ги махнеш през бременността, но мислете за вашето бебе, като за здраво бебе, мислете положително, колкото и да ви е трудно. Повярвайте, знам как е!
Здравейте,
И при нас нещата се развиха зле. На третия ден след раждането /второ дете/ откриха стеснение на аортата и междукамерен дефект. 10 дни по-късно бебенцето почина непосредствено след операцията, която беше направена от Д-р Лазаров в Трета градска. От тогава минаха 2 месеца. Сега си правим изследвания и въпреки, че имаме едно здраво дете, притесненията за бъдещето са големи. Някъде четох, че електромагнитното поле, което създават клетките на мобилните операции може да причини сърдечни малформации през първите седмици от бременността. Някой от Вас има ли опит с такива неща, защото около нас ги има много. При генетичната консултация ни обясниха, че тези малформации са мултифакторни, но явно околната среда е от голямо значение. Статистически шансът да се роди отново дете с подобен проблем е между 2 и 4 %. Доколкото разбрах единствените добри специалисти за ехокардиография, която трябва да стане около 20 г.с. са Д-р Томова и лекарите от Трета градска. Ние живеем във Варна и през бременността ни гледаха много гинеколози светила тук, но никой дори не заподозря някакъв проблем.
И при нас нещата се развиха зле. На третия ден след раждането /второ дете/ откриха стеснение на аортата и междукамерен дефект. 10 дни по-късно бебенцето почина непосредствено след операцията, която беше направена от Д-р Лазаров в Трета градска. От тогава минаха 2 месеца. Сега си правим изследвания и въпреки, че имаме едно здраво дете, притесненията за бъдещето са големи. Някъде четох, че електромагнитното поле, което създават клетките на мобилните операции може да причини сърдечни малформации през първите седмици от бременността. Някой от Вас има ли опит с такива неща, защото около нас ги има много. При генетичната консултация ни обясниха, че тези малформации са мултифакторни, но явно околната среда е от голямо значение. Статистически шансът да се роди отново дете с подобен проблем е между 2 и 4 %. Доколкото разбрах единствените добри специалисти за ехокардиография, която трябва да стане около 20 г.с. са Д-р Томова и лекарите от Трета градска. Ние живеем във Варна и през бременността ни гледаха много гинеколози светила тук, но никой дори не заподозря някакъв проблем.
temir , защо не се регистрираш? Съжалявам много затова което си преживяла .Бъди силна и мн кураж. За д- р Томова- тя наистина е мн добра по гледане на сърца друг в 3 -та градска това е проф. Велковски .Нашите съдби са почти еднакви. Ние все още не сме правили генетична консултация ,но докторите от 3 -та градска бяха категорични ,че не е наследствено. Какви изследвания предприехте вие и къде си правихте ген .консултация ?
sn_vasileva,съчувствам ти най искрено за загубата ,която си имала. А сега ти пожелавам нека бъде малкия мъж толкова здрав колкото е и палав . Успокоявам се макар и малко като чета подобни истории .Въпреки нещастието първия път ,следващият е успешен .Наистина ми вдъхваш мн кураж и оптимизъм .Благодаря ти!
Здравейте отново мили мами. Надявам се поне малко да ви дам от куража и оптимизма, който притежавам. Знам колко ви е трудно след като бебчо го няма вече. Знам как звучат думите на другите:"Младите сте, ще си имате и друго"-като глас в пустиня, нали? Струва ви се толкова далечно и нереално. Защото вие не искате друго бебе, искате това, защото е чакано и желано и е сбъднаване на мечтите свързани с него. Вярвайте, че Господ ни изпраща изпитание като ни взема най-скъпото. И аз се питах, защото точно моето дете и то на дни, защо Той ме изпитва по този начин, та аз вярвам силно в него. После прочетох, че Господ изпитва хората, които най-много обича. Надявам се затова ме е възнаградил с този прекрасен син, който имам сега, за да ми покаже, че не ме е забравил.
Когато почина моята София нямаше почти никаква информация във интернет за този вид вродени дефекти и като цяло за сърдечните пороци. Дори и да имаше те бяха малко, което си го обяснявам с популярността на интернет връзките. Тогава изчетох всичко, което имаше и видях, че сърдечните малформации са едни от най-често срещаните малформации при новородените, което не ме успокои. Най-тежко ми беше като видех бебешка количка и щастливата мама, която я бута, нещо сякаш ми стискаше гърлото и очите ми се пълнеха със сълзи. И аз исках да тикам количка, и аз исках да съм щастлива мама, но не бях.
Естествено имаше и моменти на силно угризение, че аз съм виновна затова детето ми да се роди болно, и все още се обвинявам за хиляди неща.
Септември 2005 ни преместиха в Чирпан, понеже мъжа ми е военен. В това малко градче прекарах най-хубавата си година. Записах магистратура във ВТУ. На 22.02.2006 разбрах че съм бременна и бях на 7-то небе, но и много уплашена за здравето на малкото човече в мен. И така дните минаваха, прекарах горещото лято бременна, но щастлива с растящото коремче. През септември 2006 ни преместиха обратно в София, но аз реших да родя в Мездра, откъдето е съпругът ми, и за да ми помага свекървата отначало. На 26.10.2006 в 23.43 се роди синът ми, след 6 дни преносване. И тогава ме беше страх да не се повтори същото, но видях разликите-той имаше желание да се храни, а София не!
Това е моята история на кратко. С нея искам да ви кажа да бъдете силни и да сте сигурни че след време ще имате живи и здрави дечица и ще сте щастливи мами на най-красивите бебенца. Вярвайте в доброто и знайте, че времето лекува, колкото и банално да звучи. Това не значи, че аз съм забравила моята първа рожба, но след като родих Иванчо някак си е по друго, не боли толкова.
Много ще се радвам скоро да се пишат тук във форума хубави новини. Желая го на всяка от вас!
Бъдете силни!
Когато почина моята София нямаше почти никаква информация във интернет за този вид вродени дефекти и като цяло за сърдечните пороци. Дори и да имаше те бяха малко, което си го обяснявам с популярността на интернет връзките. Тогава изчетох всичко, което имаше и видях, че сърдечните малформации са едни от най-често срещаните малформации при новородените, което не ме успокои. Най-тежко ми беше като видех бебешка количка и щастливата мама, която я бута, нещо сякаш ми стискаше гърлото и очите ми се пълнеха със сълзи. И аз исках да тикам количка, и аз исках да съм щастлива мама, но не бях.
Естествено имаше и моменти на силно угризение, че аз съм виновна затова детето ми да се роди болно, и все още се обвинявам за хиляди неща.
Септември 2005 ни преместиха в Чирпан, понеже мъжа ми е военен. В това малко градче прекарах най-хубавата си година. Записах магистратура във ВТУ. На 22.02.2006 разбрах че съм бременна и бях на 7-то небе, но и много уплашена за здравето на малкото човече в мен. И така дните минаваха, прекарах горещото лято бременна, но щастлива с растящото коремче. През септември 2006 ни преместиха обратно в София, но аз реших да родя в Мездра, откъдето е съпругът ми, и за да ми помага свекървата отначало. На 26.10.2006 в 23.43 се роди синът ми, след 6 дни преносване. И тогава ме беше страх да не се повтори същото, но видях разликите-той имаше желание да се храни, а София не!
Това е моята история на кратко. С нея искам да ви кажа да бъдете силни и да сте сигурни че след време ще имате живи и здрави дечица и ще сте щастливи мами на най-красивите бебенца. Вярвайте в доброто и знайте, че времето лекува, колкото и банално да звучи. Това не значи, че аз съм забравила моята първа рожба, но след като родих Иванчо някак си е по друго, не боли толкова.
Много ще се радвам скоро да се пишат тук във форума хубави новини. Желая го на всяка от вас!
Бъдете силни!
Благодаря ти за куража които лъха от думите ти,отдавна имах желание да пусна темичка "сили на заем" но все не можех да пиша,не намирах подходящи думи да изразя всичко което мисля и чувствам,не можех да изкажа с думи цялото това безсилие което ме обзема.Знам на теория че трябва да съм силна,надигам глава и пак пропадам безсилна пред обстоятелствата.Не искам съчувствие от околните,затова пиша тук ,защото знам че именно вие знаете какво ми е ,защото ви боли толкова колкото и мен,защото и вие сте загубили наи-ценното,като мен.Чета че дечицата ни са по добре там "горе" ...иска ми се да вярвам но се питам наи доброто място нее ли при мама и тати,при кака и бати,при баба и дядо.... Не мога да спра да си го искам всеки ден,и осъзнавайки че не мога да върна времето и че не мога да поправя нещата ме кара да се чувствам зле.Благодаря за силите назаем!
Reni,
Ние ходихме на генетична консултация при доц. Ангелова във Варна, а в последствие, тъй като имахме път до София и при проф. Кременски. Там ни взеха кръв за антифосфолипидни антитела /дано не греша точното име/ и мисля, че за тромбоза, която може да пречи на кръвосъсирването на плацентата. Не съм много наясно още с тези изследвания и мисля да отидем отново при Доц. Ангелова, за да ги разтълкува. Вие имате ли и друго дете? Ние имаме здраво 7-годишно момченце, но скоро го водихме на ехокардиография. Слава богу всичко при него е ОК. Другото, което ме притеснява е възрастта. Не знам на колко години си ти, но аз съм на 37. Струва ми се, че при сърдечните пороци възрастта не е сериозен фактор, но не знам дали и другите, които са преживели това са "не сред най-младите".
Ние ходихме на генетична консултация при доц. Ангелова във Варна, а в последствие, тъй като имахме път до София и при проф. Кременски. Там ни взеха кръв за антифосфолипидни антитела /дано не греша точното име/ и мисля, че за тромбоза, която може да пречи на кръвосъсирването на плацентата. Не съм много наясно още с тези изследвания и мисля да отидем отново при Доц. Ангелова, за да ги разтълкува. Вие имате ли и друго дете? Ние имаме здраво 7-годишно момченце, но скоро го водихме на ехокардиография. Слава богу всичко при него е ОК. Другото, което ме притеснява е възрастта. Не знам на колко години си ти, но аз съм на 37. Струва ми се, че при сърдечните пороци възрастта не е сериозен фактор, но не знам дали и другите, които са преживели това са "не сред най-младите".