Баба МАРТа е при нас, МАРТенички върза тя, на силни мами и добри деца!

Мили мои, днес е Сирни заговезни. Денят за прошка.
Използвам случая да поискам прошка. 

Рончо, просто да ти е! 
Само да напомня, че прошка искат по-младите от по-старите 
  Веднъж и аз да облажа от старопреклонната  си възраст 
Не мога да намеря снимките на Георги  Помагайте!
За Божидар нямам думи! Само как сладко спинка тоя малък прекрасник  Весе, как му устояваш да не го изпапкаш, направо не знам!

Ето го бонбонко. 

Мерси, Ронка! Боже, какво хубаво бебе е и Георги! Ей, момичета! Няма по-хубави от нашите бебоци! Гледам, гледам и не мога да им се нарадвам. Снимката, дето е по коремче е страхотна! Отивам да си гушна Филипчето, че изпаднах пак в онова особено настроение, което трудно ме оставя след като на този свят се появи сина ми.. 

Страхотен бонбон е малкия Гого! Да ви е жив и здрав, Зори!
Искам ви и аз прошка, момичета. Ренче, то аз тогава май само от теб трябва да искам.
Сега отивам да се приготвям, че ще ми идват `арни гости от Карловско. 

много ви благодаря!На снимките е още с жълтеничка,но вече се пооправя.Днес ни е погачата и утре ще кача още снимчици.

 Я да питам тези дето са били с високо кръвно,след раждането кога ви се нормализира?Вчера моето беше 145/105.

 И аз ви искам прошка милички,ако с нещо съм ви обидила -не е било с умисъл,защото много си ви обичам!

трябваше ми месец да си възстановя кръвното...еч и повече

Милички, простете ако съм ви създала главоболия и неприятни емоции. Много ви обичам - да си знаете  .
Зори, пу пу - много е сладък  големия малък мъж .
Ники, на 12-ия етаж е ремонтирано, чистичко и приятно /като изключим, че е болница де/. В стая сте по двечки, имате си собствена баня и тоалетна и бебетата са си при вас.
Ренка, изобщо не устоявам. Папкам го ама сдържано, та да има и за друг път  .

Изчезвам, че ни подгониха коликите и е нещо страшно.

Първият път веднага след като родих. Сега  с Вики не вдигах много високо кръвно и по скоро беше от притеснение. Като се прибрах вкъщи ми беше нормално.Иначе докато бях в родилното отделение пак ми го мериха и беше 130/90 някъде... Сега го меря много, много рядко, щото получих някаква непоносимост към този апарат....
За съжаление, едното момиче с което бяхме в болницата си остана с високо кръвно и след това....
Но по принцип ми казаха, че е нормално до месец, даже 2 да се нормализира. 

Ренка, и аз така го смятам тоя празник малко за комунистически ама снощи така се понапихме  и сега ме цепи главата яко  Сега се чух с майка ми и каза, че принцесата прекопала градината вече, извадила луковиците и изобщо била като малко торнадо... 
Деси, радвам се че сега Алекс е добре, доста дълго е боледувал и предполагам, че е много притеснително 
Веси, много кофти период. 
_MEGI_, нищо не казваш, как върви захранването 
берни, ти как си? Марти има ли още температура?

О, това упражнение дори не го помня вече  Ако пийна и една глътка, така ще почерпя Филип, че току-виж отпуснал гърло да запее 
Всъщност в момента се ровя по темата за пропълзяване на бебето... Мойто диваненце не ще да пълзи и това е. Юрка ме да го държа изправен и си гледа краката с възхищение докато подскача  А според тукашните специалисти по развитието, този етап на ходене на 4 крака не бива да се пропуска... Като го сложа по корем е едно оплакване, мани, мани! На неговата възраст вече ги гледам, че се справят повечето и местят дупета напред. Водя го в една група на лазещи бебета и май само той лежи и пъшка и не може да се придвижи без моя помощ от връстниците си. Макар че според схемата, която имам, това следва да се случи след 2-3 седмици... Аги, вие как бяхте? Берни, а Марти на какъв етап е? Знам, че момичетата се развиват по-бързо (то мозъците им още от утробата са с установени връзки между двете полукълба!) и затова питам мъжките мами...
Аз днеска за първи дадох суров плод - банан. Физиономията беше нещо подобно на  , но после си го хапна детенцето - почти половин от малките успя да поеме преди да откаже категорично повече да му нарушавам вкуса с подобни екзотики 
И да ви се пооплача накрая... Преди малко го оставих на шезлонга му, но без да го вържа и като се обърнах, познайте какво се чу зад гърба ми! Едно "туп"  Изкара ми акъла, а как се захласна... И баща му само това чакаше като че ли от сутринта да се случи. Като ме почна! То не беше наричане, то не беше чудо! Да съм си тръгвала за София и ей такива простотии, направо не издържам понякога! Питам се, ако наистина го направя дали изобщо ще му запука за детето или всичко е театър да ми ходи по нервите само, когато е в лошо настроение. Много е тежко е да си на 1000 км от близки и приятели. Знам, че имам един куп народ, на които да се обадя, но като са далече, само ще създам тревога да ме мислят.
Желая ви здраве на всички! Бързо да минават проблемите и неразположенията, където ги има!

Ренка, споко! За мъжете - всички са такива май.... При теб е много лошо че си надалече, наистина. Оплаквай се тук при нас  Иначе и моя мъж много ми лази по нервите.  Като някаква стара свекърва е. Постоянно ми дава акъли как се гледат деца  Ние още малко да стигнем до развод, щото не ми дава да ходя никъде с колата и детето. Сама може, ама с Вики - не! Не съм била достатъчно добра шофьорка да му возя детето  Такъв скандал имахме .... не че стигнахме до някакво решение....
За пълзенето -  хич не е задължително, даже ако го пропусне супер! Като ходи поне си ходи с крачетата навсякъде и дори и да се цапа не е като да се влачи по цялата къща и да обира всичко с ръце и крака. И трябва да чистиш по 100 пъти на ден. Иначе Вики първо се изправи, започна да се придвижва в кошарата и чак след това откри че може да пълзи.
 Иначе то и аз се напих от 3 малки водки... Главата ми мина вече след 2 упсарина  А Вики чак довечера ще си дойде с баща й и днес цял ден обикалям по кафенца... Ей това не ми се беше случвало много отдавна 

Леле, Шерче, все едно си прочетох собствените думи. И аз имам забрана да карам колата с Филип  Тоя човек нещо не е в час! Ама явно, че не е сам в лудостта си! Като бяхме в България, карах предимно аз, защото на него му беше трудно да се оправя в невъзможното и абсурдно движение в София, а тук ми обяснява как не съм била надежден шофьор, за да си поверява детето на мене  И не като свекърва, ами като две каканиже и мърмори и някой ден съм му обещала да му нанеса СТП и да го изпратя на ортодонт, ако продължи да ме нервира и да ми скача на клона 

Олеле девойки, не мога да смогна да ви изчета написаното за 2 дена.
Много се радвам на отчелите се мами. Гледах снимки и на Божидар и на Георги. Големи сладури са. И да ви кажа под секрет - колкото повече си "хапваме" от тях, толкова повече растат.
Ники, аз не смея да звънна. То хем знам, че не те гони никаква работа - ама нали е болница, да не те притеснявам.

Днес се сдобихме с електронен кантар и Борката излезна около 8500, а сантиметъра отсече някъде около 66см. С тия размери направо се радвам, че е намалил темпото на килограмите. Но пък нищо не пречи кантара да не е много верен.

Уф, забравих какво исках да пиша. Дано утре се сетя.

Целувки и успешна седмичка.

Аз също не ви смогвам на писанията нещо, но ще чета после, че сега чакам обаждане и изкачане от къщи.
Мернах на пръв поглед недоволстващите ми любимки, относно шофирането с децата. Аз само мога да се радвам
и да съм благодарна в този случай. Дори се сдобих с нов автомобил, който да побере бебка живот и здраве, количка
багаж и ... каквото още се сетя. Милото не може и да си помисли как ще се придвижваме без автомобил от наше село.
На Ренката проблема и е по-сериозен, че там има големи разстояния за преодоляване а без автомобил ... си е ад под небето.
Гушки и цунки.

Скъпи мои ,искам макар и със закъснение да ви поздравя за 8 ми март и да ви пожелая винаги да сте 100%-ви жени и майки и много обичани.

Момичета приключих с лечението и днес ще ходя на лекар пак да ми пусне изследвания.Стискай те палци вичко да е ок и скоро да ви се похваля с  .