Тийнейджърите IX

и аз попадам от време на време в същата ситуация.само че синът със баща ми.обикновено ги оставям да се оправят сами,но ако сме на гости при нашите каквото и да направя си го отнасям аз ''как  си го възпитала това дете да отговаря на възрастен човек''
и все такива приказки как едно време ги учели да уважават по старите .аз и да обяснявам че досега се стремя да ги науча децата да имат собствено мнение и да го отстояват все тая
така че и аз искам съ вет

моето дивне и майка ми се карат поне веднъж седмично
ако спора е по-невинен съм модератор
ама като видя, че не ми обръщат внимание им се скарвам и на двамата и ги оставям да се оправят както си знаят
обикновено не си говорят няколко часа и се оправят накрая

По принцип в спора внуче/баба съм на страната на внучето, т.е на детето си. Защото в тази си възраст бабите се вълнуват преимуществено /или единствено/ от собственото си спокойствие. Знам го от житейски тийн опит и още тогава се зарекох, че един ден ако ще детето ми да е виновно, пак ще застана на негова страна пред родителите си. Насаме какво ще си кажем си е наша работа.

Обикновено ги оставям сами да се оправят като при нужда подсещам гарджето, че допълнителна капчица уважение не вреди, а пък на другата страна напомням, че и ние порасналите не винаги сме имали пълен контрол над емоциите си.

   
Като дете страдах от обратното и се зарекох никога да не правя тази грешка и да защитавам детето си.

А насаме се опитвам да обяснявам за търпимостта, за по-широко  гледане на нещата, за толерантност.

Е, вероятно и ситуацията ми е по-"сгодна", защото конфликтите на сина ми са със свекърва ми , а обожава майка ми  .

Уви,ние скоро загубихме по-добрата баба:свекърва ми.Беше ми много трудно да утешавам децата,плачейки вътрешно.Дали сме ги научили или на тях им идва отвътре да не отговарят на баби и дядовци,но конфликти никога не са имали.Дори когато(децата)слушат съвети и идеи,за които биха ми скочили,когато идват от баба и дядо се приемат с уважително мълчание и усмивка.След което,естествено,правят каквото са си наумили.Учудващо толерантни са към родителите ми,така зряло приемат някои техни странности,които аз не мога да преглътна  Това напълно ме устройва.

Докато бяха живи родителите ми, обикновенно бяха в коалиция с Ани против мене. Не са имали разногласия, ако нещо се сдърпат - склери и дети ги оставях да се разберат сами, не съм се намесвала. С другага баба са се виждали 2-3 пъти, но жената е болна и е далече.

schreier, изключително доволна съм , че си разбрала.
Мислех си, че имаше нотка на съмнение и бях малко неспокойна...
Въпросът подлежи на дообсъжадене в Skype.
Остави баба и тийн да се разберат. Ще се справят учудващо добре - личен опит.

Признавам,че не съм чела темите назад,само малко за детето което ще заминава за Америка затова реших,че се дискутират основно училищни проблеми.
Иначе,не,не са много еднакви поради различните закони в различните държави.
Тук ,в Англия децата до 16 год не могат да влизат в заведения без лиценз за деца а под 21 в нощни клубове и съответно по голямата част от младежта под 16 се забавлява с болестта на 21 век-компютърни игри и разходки по шопинг центрове и паркове.
Много популярно е и дете да гостува на свой приятел за 1-2 дена като ако семейството няма отделно легло за него си носи спален чувал от къщи и спи на земята,но в никакъв случей не поделят едно легло с чуждо дете.

О, за това си напълно права! Аз обаче имах предвид друго - че им се искат едни и същи неща, че проблемите им общо-взето са едни и същи - родители, приятели, любов, училище...
А за начините за прекарване на свободното време - спор няма, разликата е голяма.  За жалост, детството на нашите деца е твърде кратко и не знам докога ще продължаваме да "крадем" от него... Изобщо не се съмнявам, че и английските тийнове ще плъпнат по кръчми и дискотеки още на 12-13 години, облечени като проститутки, стига обществото да им го позволи. Радвам се, че поне там, при вас, има ред и законност.

...и обилно пияни също,ако родителите им допуснат грешката да ги пратят лековерно на Сл.бряг.Но,изглежда, обществото им има начин после да ги вкара в релси.

Ами да, не е луд този, който яде зелника... 

Мисля,че българите като цяло са много по загрижени за децата си родители от англичаните.

Висшата класа са с децата си само за пред камерите,средната са тези които са заинтересувани,а другите (незнам как да ги нарека ) раждат децата си без идея да си имат как ще ги отгледат и какво ще стане от тях.Интересуват се от тях до 16-тия им рожден ден защото до тогава могат да вземат помощи след това сами ги принуждават да напуснат къщи.

Преди години работех в Детска градина и по няколко дена след училище идваше да помага едно дете на 15 год (след 13 год тук е законно да се работи по няколко часа,но им плащат по малко от на възрастните).Момичето сподели,че родителите и и казали,че като навърши 16 год трябва да напусне къщи защото им трябвала стаята в която тя живее.Тогава това ми се струваше странно,а сега когато сина ни е 16 без няколко месеца въобще не го доумявам.

Една подробност-тук образованието е задължително до 16 год и повечето от децата в държавните училища не продължават по нагоре,записват се да учат някой занаят и отиват да работят.От тази възраст се започва обличането като проститутки,напиване по къщите като по големите купуват алкохола.Марихуаната е законна.Цигари пак по големите купуват.Не са малко и случеите в които родителите пушат трева и децата израстват в такава среда при което за тях това е най нормалното нещо.
Бандите (сред момчетата)които започват да се формират като свършат начално училище (11-12 год) са още един голям проблем- рисуват с графити,тормозят по всякакъв начин деца които учат повече ,чупят ,крадат -не от немотия а за спорта,за да се покажат пред другите.Скоро малкия ни разказа,че било модерно  да имат приятелка която е родила дете (естествено от баща -неизвестен) и държавата и е дала жилище в което да живее сама.Както се сещате това жилище може да служи и за терен и за пиянски купони.
Гостуването за по 1-2 дена за което писах също може да не е съвсем безобидно ако родителите са с изкривено виждане.
Имахме съседка която като остави детето си да играе с нашите (момиченцето беше на 8 год тогава) си изключва мобилния телефон и не иска да знае какво става с дъщеря и-по два дена пиеше с компании и не се прибираше.Ако кажем на детето да отиде да си легне,мама скоро ще си дойде тя започваше да плаче и да ни се моли да остане у нас защото е я страх сама.

Ако детето на емигрант (например) което учи в държавно училище (известно защо) живота на родителите му се превръща в ад.Средния англичанин може да си позволи да плаща частно училище и децата му да имат нормална среда,но средния българин идвайки в Англия си е вече друга класа и 10 000 паунда такса за година са си сериозна сума...
Има и малък процент добри държавни,но и там рядко ходят децата на по бедните защото разпределението става по район и къщите около тези училища са собственост на по имащите.



Стана доста дълго за което се извинявам.

lubopitna, ти ме разби!
Това, което разказваш е за града, в който живееш, или по принцип е така?
И как така марихуаната е законна?
Нещо не схващам - в Холандия ли живееш?

О, напротив, много ми беше интересно!   
Разказвай още, ако имаш какво.