Не знам дали някой завижда, но ако има такива то си е за тяхна сметка. Аз никога и никъде не съм се оплакала от мъжа ми специално що се отнася до гледането на децата.
Въпросът в темата обаче е друг, а именно дали имаш право и до колко да се сърдиш на мъжа си ако той цял ден ходи на работа, а като се върне има нужда да си почине малко, а не да се захваща за насрани памперси. И ако не го прави, това значи ли, че е лош баща? И доколко майките, които си стоят по цял ден у дома могат да имат претенции, че бащите не им помагат?
Намирам за нормално ако той се върне изморен от работа да не иска да се занимава с децата и никога не съм правила фасони за това. Защото аз все пак съм си била целия ден вкъщи и ако през нощта детето е плакало и аз съм недоспала, докато съм си у нас мога да намеря петнайсетина минутки да дремна. Докато бащата като е на работа, уви, не може да спи там. Освен ако не му плащат, за да спи на работа, в което се съмнявам.
И на последно място искам да попитам как според вас се оправят самотните майки, които няма на кого да разчитат?! А тези, чиито мъже пътуват?! Въпросите са риторични и не търся отговори на тях С тях искам някои да се замислят преди да хленчат, че мъжете им не им помагат, защото винаги може да бъде и по-зле.
И, да, аз съм ЗА това да ми помага ако аз също се трудя наравно с него по 8-12-14 часа на ден. Тогава намирам за нормално да се включи във всичко, а не само в отглеждането и възпитанието на децата. Но ако съм по цял ден вкъщи не виждам защо да не мога да се справя и сама.