С какво помагат мъжете ви при отглеждането на детето?

Не знам дали някой завижда, но ако има такива то си е за тяхна сметка. Аз никога и никъде не съм се оплакала от мъжа ми специално що се отнася до гледането на децата.
Въпросът в темата обаче е друг, а именно дали имаш право и до колко да се сърдиш на мъжа си ако той цял ден ходи на работа, а като се върне има нужда да си почине малко, а не да се захваща за насрани памперси. И ако не го прави, това значи ли, че е лош баща?  И доколко майките, които си стоят по цял ден у дома могат да имат претенции, че бащите не им помагат?
Намирам за нормално ако той се върне изморен от работа да не иска да се занимава с децата и никога не съм правила фасони за това. Защото аз все пак съм си била целия ден вкъщи и ако през нощта  детето е плакало и аз съм недоспала, докато съм си у нас мога да намеря петнайсетина минутки да дремна.  Докато бащата  като е на работа, уви, не може да спи там. Освен ако не му плащат, за да спи на работа, в което се съмнявам.
И на последно място искам да попитам как според вас се оправят самотните майки, които няма на кого да разчитат?! А тези, чиито мъже пътуват?! Въпросите са риторични и не   търся отговори на тях С тях искам някои да се замислят преди да хленчат, че мъжете им не им помагат, защото винаги може да бъде и по-зле.
И, да, аз съм ЗА това да ми помага ако аз също се трудя наравно с него по 8-12-14 часа на ден. Тогава намирам за нормално да се включи във всичко, а не само в отглеждането и възпитанието на децата. Но ако съм по цял ден вкъщи не виждам защо да не мога да се справя и сама.

о, аз питах още на първа страница, но само една самотна мама се обади плахо. На много варненки мъжете им ги няма по 6-9 месеца, но не са се заоплаквали, а и нямат време да слушат приятелки "на коя мъжът й помага най-много". На авторката на темата май приятелките и техните хвалби са й проблемът.

Да смятам, че имам право. И смятам, че грижата за малко дете по цял ден е по-трудна от ходенето на работа. Казвам го като човек, който може да сравни нещата.

Да, за мен значи това. Аз имам претенции. Другите да си отговарят за себе си.

Признавам, че има дни, когато човек наистина е уморен и има нужда от малко почивка, но не приемам това за постоянно оправдание. Много е удобно вечно да си уморен.
Защо за една майка се предполага, че колкото и да уморена винаги трябва да има време за детето, а за бащата това да не важи.

За по-зле, винаги може да е по-зле. Хубаво е да не си недоволен от това, което имаш, но не трябва ли да се стремиш и към повече. Тук вече спорът става доста философски - къде е границата.


И как си представяш, че след 4-5 години изведнъж този мъж ще придобие навици да се справя с децата, ако дотогава не го е правил изобщо?! И тогава по-малко уморен ли ще е или що?

Точно така е. И нашият татко се връща късно от работа. Понякога работи и събота и неделя, но когато си е вкъщи гледа да помага с каквото може. Гледаме си малкия заедно от както се е родил. Заедно сме го къпали. Баща му го маже и досега вечер с олио - дори казва че много добре му се отразявало на ръцете. Храни го, преоблича го, сега той го води на ясла. Вечер си играе с него и казва че това го разтоварва психически след работа. Сигурно затова малкият е много привързан към него и вечер се радва стращно много на баща си. Води го за ръката в скривалището си зад хладилника, бърбори му постоянно нещо. Не мога да си представя един мъж да се пребере вкъщи и да се лепне веднага на компютъра или да си дигне краката пред телевизора и нищо да не го интересува. В крайна сметка да не би само аз да ям и да цапам. Нито пък детето е само на майката. Не е оправдание, че мъжът изкарвал парите.  В крайна сметка не се жениш за парите му.

Мъжът ми ми помага. Не много, но достатъчно. Не сменя памперси, но основно той готви в къщи А и на мен това ми е нужно като помощ, защото когато малкия е покрай мен, абсурд да се съсредоточа върху каквато и да е било работа за повече от 5 минути. И въпреки това къщата е винаги чиста (не подредена ).
Но вечер се чувствам като парцал. Кампари, има различни деца - някои се гледа лесно, други по - трудничко. Ела да прекараш един ден с моя бяс и в 19ч. ще те питам дали нямаш нужда от малко тишина, спокойствие и .... възглавница

Смятам, че точно в тези думи се крие разковничето на проблема.
За едни помощ означава  всеки ден когато мъжът им се прибере да се захване с детето и да пърха от удоволствие, че  12 часа е бил на работа, за да се трепе за доброто на това дете и майка му.
За други помощ е когато мъжът им се върне от работа и ако не е изморен да им помогне с каквото може.

И изобщо не виждам защо трябва да се опитвате да ме опровергаете.
Не, не завиждам на никой за нищо .Халал да са ви мъжете, вие сте си ги избирали!!

На Nikol_79  ще кажа, че съм напълно наясно, че има разлика от дете до дете, защото както казах съм изгледала  и все още гледам две деца. Едното от които до годинката беше все болно, та няма нужда да ми се обяснява.

А сега ме извинете, но отивам на тържество, където ще се гордея  с едното от децата си.
На  всички, които смятат, че завиждам за нещо пояснявам, че ще бъда със съпруга си, който преди това ще прибере другото дете от детска градина.
Останете си със здраве!

Да продължа с въпросите. А какво правят децата без родители? Ами справят се, както могат.

Но при здрави и прави родители, които всяка вечер се прибират вкъщи, само единият да поеме отговорността за отглеждането на децата, а другия да се хвърли на леглото по потник, защото възпитанието и отглеждането на деце е женска работа - колкото и доводи да ми вадите, не мога да го разбера.

Добре че жените имаме различни претенции към мъжете,иначе щяха да се търсят само определен вид мъже-татенцата.Дайте да не се караме вече,щото тая тема от самото начало предвещаваше бурни страсти.Щом взехме и да си "завиждаме", за това на кой мъжът й е по-по най,направо вече нещата клонят към сатира и забава.Никога не съм искала да имам до себе си мъж,който сменя памперси и къпе бебета.Съвсем друго търся в мъжа до себе си и слава богу,той оправдава очакванията ми.У дома така сме си поделили задълженията,че не е нужно да си казваме кой какво трябва да прави.Главната задача на моя мъж е да осигурява финансите ,моята задача,макар че работя е да се грижа за децата,уюта,домакинството.Не чистя,за това си имам човек,на който плащам,но всичко останало от готвене,до игра по земята с дъщеря ми и каране със сина са мои задължения и приоритети разбира се.Това е моят избор,а всеки има право на такъв.На много от вас изборът е друг и животът е друг и точно това е интересното.

Моят мъж е другата крайност.
Понеже пътува,не се веждаме по 10 дни,и като се прибере,то са подаръци,игри,борби и глезотии.
И двамата така се разглезват,че после като замине баща им,ми трябва време,да ги "вкарам в дисциплина"
Та...не насилвай нещата,не му търси кусури на твоя мъж.
Пък приятелките може много неща да казват,аз лично съм доста скептично настроена към такива изказвания.
Сама казваш,че той е идеалната половинка за теб.Обичай си го такъв,кой знае,може като поотрасне малко
детенцето ви,нещата да се променят?!

Добре де. На мен ми интересно тези бащи, които не се занимават много с децата си, как успяват да се откопчат от тях? Когато нашият татко се прибере от работа, Виктор се залепва за него. Няма начин да не се занимава с него. Никой от нас не може да гледа телевизия или да седне на компа, ако малкият е буден. Просто е невъзможно.

lorad, според мен грешката е и твоя, но не е късно да я поправиш. Мъжете преживяват бащинството по различен начин от жените. Не носят бебе в корема си почти година, тялото им не отделя "хормона на майчинството". Имат нужда от това да опознаят детето, да опознаят новата си роля... Когато ти вършиш всичко и му даваш чувството, че това, което прави той е достатъчно, разбира се, че нещата ще протичат така, както до сега. Дай му да разбере, че той е таткото и е точно толкова родител, колкото и ти. Някога давала ли си му да изкъпе бебето? Или се страхуваш, че  няма да се справи толкова добре? И ти си се учила, и ти не си била перфектна в началото. Ако се опитваш да бъдеш свръхмайка, която да издържи месеци без сън, да върши всичко около бебето абсолютно сама, ще получиш и един татко дезертъор, който вечерно време играе на компютърни игри. А къде е твоето време за компютърни игри??

В тази посока на разсъждения си поговорете. И разпределете свободното време помежду си. Нека той поеме твърдо някои от задълженията около бебето. Вечер му давай бебето за разходка, а ти се отпусни малко. Нека да го нахрани, да смени памперса, да го измие.... Изобщо давай му конкретни задачи, не го чакай да се сети. После го похвали колко добре се е справил и колко освежена се чувстваш след почивката. Изяснете си и, че ако той е с работно време 8 часа, ти си с 24 часа и е редно да се изравни разликата, ако те иска жива и нормална до себе си.

Изобщо, всичко е в твои ръце. Успех!

Моят мъж помага в аболютно всяка една дейност, свързана с детето.

С пари

Кампари, светът е различен и пълен с разни хора. И не си мисли, че на работа хората се претрепват. Понякога е супер да си на работа, а ако и изкарваш повечко пари е направо върхът. Цени повече труда си и себе си.

stefani6, съгласна съм с всичко, което си написала с изключение на това "мъже-татенцата". Звучи ми обидно и аз не знам защо. Сигурно заради умалителното. Може и да е затова, че най-супер мъжете, които познавам, се грижат всеотдайно и по всякакъв начин за децата си без това да отнема от мъжкото им излъчване. Даже напротив - прави го още по мъже.
Аз пък съм търсила човек, на когото да разчитам и да е по-силен от мен. А, това няма как да се върже с някой (извинявайте) лигльо дето му се повдига от акото на детето му. То колко по-ужасни неща от бебешко ако има.........

Може би идват от детството ни  Моят баща е като твоят мъж - семейството ни винаги е било добре, даже повече от добре осигурено, но никога не се е грижил за мен като малка, това страшно много ми липсваше и предполагам затова толкова държа моето дете да го има. За мое щастие мъжът ми е на същото мнение, без да съм го избирала по това или да го насилвам за нещо.

М/у другото баща ми като дядо се представя мноооого по-различно което страшно ме радва, него също, мисля, че сега изживява моментите, които не е имал с мен ...