Номинации за най-голям муньо сред бившите гаджета!!!

аз пък държа да си плащам сметките, особено когато става въпрос за първа, трета или въобще начални срещи.
И друго нещо, без пари не излизам и не поръчвам нещо, което не мога да си платя 

Ами защото е станала вече 15 страници и трябва да се пусне нова.

хе, пък тази като е 29 

ако в една тема не е писано 3 месеца, автоматично се заключва

Ами айде пуснете нови теми, да заключим тази. Ако искате де...

Ее, тамън се сетих 1-2 случки за тази тема и мислех да ги напиша, и вие искате да я заключвате

Ам пиши не се мотай Ма ти искаш май да сефтосаш другата

Никой няма да я заключва, пиши. Не мисля че има смисъл, не пречи да е голяма, а ако се заключи старата ще иде на стотна страница и няма да може някой да я върне. А тук има безценни неща.

Айде пишиии, пишиии  Смее ми се! Ще взема да отключа другата тогава

Еее, ама да знаете какъв хубав разказ ви бях написала, и форумът го затри Та значи:
Действието се развива като бях ученичка, към 17 годишна. Тогава бях много мило и добро дете  и не умеех да сиктирдосвам и поставям хората на мястото им. Вървя си един ден покрай градската градина и виждам насреща си някакъв ръб, на всичкото отгоре дърт и потен, ухилил се широко, и ми вика: "Здравей, как си?" . Аз не се сещам да го познавам, ама послушно отговарям: "Добре, благодаря". Той продължава: "Ти май не се сещаш кой съм?". "Ми не". "Ми и аз не се сещам точно от къде те познавам. Сигурно сме били познати на здравей-здрасти. Хайде да пием по нещо в градинката". И аз, както вече казах, понеже не умеех да бъда груба, се съгласих.

Сядаме в най-близкото заведение на открито в градската градина. Той взе да ми разказва как се казвал Митко и работел в Енергото. Колкото повече го гледах, толкова по-мазен и противен ми изглеждаше. Той обаче явно считаше, че е уредил напълно работата с мене, защото започна да ми разказва за сексуалните си интереси и предпочитания  Аз се въртя на стола и се чудя как да избягам. Накрая му казах, че аз може да изглеждам като пълноценна жена, обаче в действителност съм напълно фригидна и дори най-големите красавци (като него) не могат да ме привлекат. Той уж прие довода. Тръгнахме да си ходим. И тогава, той с цялата си наглост ми вика: "Ти имаш ли пари да платим безалкохолните, щото аз нямам?" И аз: "Ми не" (наистина нямах). Та се наложи да се изнижем незабелязано от сервитьорката   След това, когато и да минех край въпросното заведение, треперех да не ме разпознаят и да ми поискат сметка за тогава, за срамотиите 

Но историята не свърши до тук. Уж се бяхме запътили да се разотиваме, и той вика: "И все пак, хайде да идем на някоя полянка да се понатиснем, може пък въпреки всичко да се възбудиш като ме видиш" Тук вече категорично отказах и отпраших максимално бързо в противоположната на неговата посока.

И до днес като мина покрай въпросното заведение се сещам за него и ми става Добре, че повече не го видях след това.

Гризка, направо изби рибата 
Жалко, че гласуването приключи.


 

Мерси, мерси

В темата за муня беше изказано предположение, че това е временно състояние, ноооооо.... някои екземпляри, описани тук, остават непоклатимо в категорията. 

Властелинът на Патиланци
Полихрон
Илийката със зърната

И аз мисля, че не е временно състояние...

моят муньо е бивше  гадже.Аз бях на 17, а той на 21,работеше в М....... и го раздаваше много тешкарски,а пък и беше 90кг. и така една вечер помагаше на общ приател в неговия сервис да оправят един мерцедес,оправиха го и собственика си го взе,след 2часа обаче се обади побеснял че му е изчезнала скъпа част от колата и идва да провери дали не е при нас.С приятелката ми много се притеснихме защото клиента беше някаква мутра и имаше оръжие.Дойде човека бесен и започна да налита на бой а моя муньо отиде зад мен,помислих си че ще вземе някакво желязо за защита а като се обърнах -ТОЙ СЕДИ И РЕВЕ скрил се зад гърба ми. Оттогава за мен не беше вече мъж