Номинации за най-голяма муня

А от къде си ги купувате тези мрежи за пране на сутиени? 

От магазини тип "1 лев", домашни потреби, супермаркети, Икеа...Те не са само за сутиени, ами за всякакво по-деликатно пране, при което няма опасност от боядисване при пране с други дрехи в подобен цвят, но има опасност от увреждане заради ципове, копчета и пр. на останалите дрехи. За банелите - на качествен сутиен никога не са ми се изваждали банелите.

Измих и искам да подсуша една купа, посягам към стойката с кухненската ролка и фолиата и късам от   PVC    фолиото, гледам го умно и се чудя какво да правя с него...... Включвам котлона да пържа и съответно аспиратора,пържа, пържа.... и се чудя  що е толкоз тихо... ми включила съм само лампата.. Местя прането от пералнята в сушилнята.....и отивам да погледна още колко остава, че ще излизам .... ми изобщо не съм я включила ... Всичко се случва в един следобед....Та за пореден път се убедих, че не съм родена за домакиня...

Случката е отпреди 13 г. Учителка съм на поредния първи клас. Правя първата  род. среща с новите родители. Досещам се, че ще ми трябва дневника, който е в учителската стая. Накиприла съм се, имам нови обувки / сабото пак беше на мода/ и тръгвам наперено за дневника. Точно  до  вратата обувките се хлъзгат на излъскания паркет и аз с краката напред падам  по гръб пред 25 родители. Всички гледат втрещено и никой не се сеща да ми подаде ръка да стана. Ами станах някак си и срам не срам , извиних се  и трябваше да продължа срещата. В допълнение-беше един от най-силните ми класове и накрая, както с  децата, така и с родителите  се разделихме със сълзи.
Друг случай. Посещава ме инспектор  в час по физическо. Аз от престараване тичам с децата, играя с тях и стъпвам накриво на една шахта в двора. Така си навехнах крака, че после дълго куцах. Ама пък оценката за часа беше положителна.
Миналата учебна година  през междучасието говоря с майка по телефона, но децата шумят, аз не чувам и тръгвам към ъгъла на стаята, където се надявам да е по-тихо. Подхлъзвам се с високите си токчета пак на лакирания паркет и по очи на пода с глава в ъгъла  пред погледите на почти  целия клас. Ами бях с гипс на ръката 3 седмици.
Пък върхът на падането беше от камион по време на движение. Бях 19 годишна и отивам с приятелка в нейното село. Тръгваме си към града и ще пътуваме с влак, ама селото е на 2 км от гарата. Братовчед й ни качва в камиона си  и потегляме. Тя е до шофьора, аз до вратата. По едно време му казвам да кара по-бързо, за да не изпуснем влака. Точно в това време сме на лек завой. Аз се накланям,  бутам с рамо вратата, а тя не добре затворена  и аз излитам на асфалта. Ами не знам какви са били реакциите на шофоьора, ама спря на см от главата ми. Отървах се с жестоко натъртване. Добре, че бях с дебело шушлеково яке, та ме е предпазило  поне малко.   Падала съм от колело, падала съм жестоко по гръб   на заледения път не един, а два пъти. Та съм си тотална муня по отношение на падането.

K.A.G. , уникална си! 

Един прощъпулник и всичко ще  е ок

Да! Напрво се чудя как е оцеляла до сега, че да разказва!  

Благодаря!  Не знам дали да ви разкажа един друг случай, защото  е толкова невероятен, че не знам дали ще повярвате. Тогава Слава Богу нямаше падане, но ако имаше нямаше как да оцелея, защото става въпрос за 14 етаж. 

Разказвай!

Ооо, за падания и аз съм ти конкуренция K.A.G.. Като тръгнем от падане по гръб от втория етаж на 6 годишна възраст, та до сега.
Даже една докторка много се смя с мен, прави ми ЕМГ и пита:
 - Често ли се спъваш?
Аз:
- Ами не, аз така си ходя

И аз ходя като спънат кон. Сигурно от близо 10 години не съм носила сандали, защото все си удрям пръстите по бордюри, камъни, плочки, а последния път дори успях да си набуча ръждясала тел в единия пръст, та и инжекция против тетанус слагах.

Ма ко, PURE, то май  и аз така си ходя.
Добре , разказвам. В далечната 1972 г. , малко след завършване на специалност Търговия /сега  Маркетинг/ в Икономически техникум, започвам работа в голям магазин за платове. Като млад и надежден кадър ме изпращат на 3-месечен курс за управители на големи търговски обекти във Варна. Лекциите са в Техникум по хранително-вкусова промишленост, който  е близо до спортната зала, а сме разпределени на квартира в частни домове. Аз, едно момиче от Ямбол и две от Пловдив сме на спирка Почивка в един от шестнадесететажните блокове. / Преди 3 години ходих  във Варна и видях, че срещу тях сега е магазин Пикадили. Ако има варналийки , сигурно се сещат./. Ние сме на 14 етаж у едно много симпатично семейство. Та за случката. Прибираме се с едно от момичетата, забравили сме ключа от апартамента, а хазяите ще си дойдат чак вечерта. Седим на площадката и се чудим как да уплътним времето. В този момент излиза собственикът от съседния апартамент. Сещам се, че вратата на нашата стая е отворена и ако минем през терасата му, ще си отворим. Питам го може ли. Той ме гледа изумено, но аз настоявам. Влизам и се прекачвам през преградата между двете тераси, а той и съквартирантката ме държат отзад за шлифера. Всичко мина благополучно. Тъкмо отключвам и след малко хазяйката ни се прибира. След толкова години  като се сетя за този мой "подвиг", се питам дали съм била с всичкия си, защото става въпрос за 14 етаж.
После завърших  педагогика и се сбогувах с търговията, но тогава бях млада, зелена и явно много авантюристична.

Аз имам голям страх от високо и докато те четях ми изтръпнаха ходилата

Ми то си е за изтръпване. Сама си се чудя на акъла, който явно тогава ми е бил изпит от някоя чавка.
 И аз като си се знам каква съм, сега много ме  е страх да не падна, докато нося  1 г. и 7-месечната ми внучка, която гледам през деня. Уж много внимавам, ама моля Господ да ни пази!

КАГ, живяла съм 12 години на 14ия етаж, моите родители още живеят там, обаче докато те четях и изтръпнах.