Номинации за най-голяма муня

Айде от снощи една -  прибирам се късно вечерта към 12, милото излезе с приятели и каза сутринта ще се прибира, аз се прибирам от лекции /е не точно  /, но съм решила да си ходя в нас. Само че на него партито нещо не му се получило и решил да се прибере. Карам по Симеоновско и той минава оттам, и вижда моята кола пред него - решава да ми звънне да каже да свивам към тях, че се прибира и звъни - обаче мен някъв джип ми сече пътя, един бус и той и аз решавам да не вдигам - викам си "А да бе, запил си се ся пък и ше ти вдигам - като се прибера" и затварям. Той решава да сигнализира вече - къси, дълги, клаксон - аз хич не отчитам, че е той само как го храних. Дърпам се в дясна лента крещейки сама в колата - Ай карай бе селянин прост, ай карай, тъпанар с тъпанарите!!!! - обаче въпросния "селянин" се лепи зад мен в дясна и продължава  Ау издивях! Отворих прозореца и в пристъп на умопомрачение му показах среден пръст  къси-дълги секнаха за момент и оттам някъв клакосн и се изравнява с мене - обаче аз опърничава, не се давам  само си мисля - Е ся ше те оправя аз тебе - и му сека пътя, само че той с по-мощна кола сече моя - оттам вече и аз съм на клаксони какафоня - около нас имаше няколко коли - хората направо не знаеха какво става - то като гонка от екшън филм  и вече ни спира светофара аз слизам от колата готова да му смачкам фасона, слиза и той хората се залепили на прозорците и както бяха "Аз майка ти проста, селска кучи син  ", така преминах на "Аууу милооооооооо  ", а той само - Ама откачалко, ти гледаш ли изобщо?!  ", а хората около нас " ", само ми каза - "Карай към нас, аз там ше те оправя тебе и си у грешната лента мама му стара", а викам ти на мене ли бе - "Хич не съм в грешната! Баш за направо съм си!!!", той - "Така ли - за към нас е в ляво!", "Ходи си ти у лево!", "Оооо яяяя  ", светна зелено аз направо, пак ми отсече пътя и аз какво да правя свих в ляво  На това му се вика семеен скандал - а аз скоро мисля да си сменя лещите, че щом милото не разпознах...

това е много  сладко   

И аз искам да се запиша с един почти пожар у дома. Връщаме се след дълга уморителна разходка с мъжа ми и той ляга да спи. Аз слагам на котлона да варя пил. месо на кучето, че тя друго не яде. Решавам докато заври водата, да изляза с нея пред входа за пишне, пък като се събуди мъжо да я разхождаме по-задълго. Всичко щеше да е по план, ако не бях видяла на отсрещния баир една приятелка с нейното куче. Затичахме се да ги поздравим, те ни поканиха да повървим с тях и ние се съгласихме. После обикаляхме доста по едни хълмове и гори, изкатервайки се за да видим светлините на града. Беше много приятно и разтоварващо ако изключим факта, че тръгнах набързо и обута с боти на висок ток. . Тъкмо се изкачваме на най-високото, поглеждам към нашия блок и ооОоо, сещам се че котлона е включен, а мъжа спи затворен в спалнята. Бързаме навръщане, почти тичайки и го заварваме пред входната врата, тъкмо излизал да ни търси. Защото аз ни телефон съм взела, ни бележка съм оставила, а вече се и стъмнило, демек сме обикаляли около 2ч.
Разминахме се с опушена кухня и без вечеря за кучето, но от тогава все поглеждам дали съм спряла кафеварката и дали ми е изключена каната за чай...

Сетих се за  филма "Mr & Mrs Smith" 

А не  Далеч по-миролюбиви сме един към друг 

Да, вярвам ти  Все пак никъде не си написала , че си го целила с базука , или нещо подобно 

И за да не е спам, ще разкажа за Мама Муня (демек  майка  ми  )
Отиват с татко ми за риба. Мама умира от скука, а тати е на ръба на нервна криза, защото повече от два часа, не е хванал дори и  една таранка. На третия час от риболова, тати хваща някаква риба , и я дава на мама , за да я сложи в кофата. Мама взима рибата, обаче решила да я поизмие преди това, зщото била малко кална. Хваща я с два пръста (защото е много гнуслива), топва я в язовира, и рибата избягала  И всичкото това пред ядосания поглед на тати!

Преди доста години ,когато бях студентка си пътувам в автобуса .Един татко с две близначета на около 8-9 годинки, бели и на двете по един шоколад и хлапетата почват да гризат ,докато си се возят по седалките..Добре, но едното изтърва шоколада и таткото го взема от земята, и назидателно обяснява:"Сега като слезем от автобуса ще го изхвърлим в първото кошче за боклук!",а едното детенце упорито отсича:"Амииииииииииии- ще го дадем на мама - тя ще го изяде,както винаги!" ..
Няма да ви казвам,че и до ден днешен падне ли нещо на земята винаги се сещам за тази мама ...

  днес детенце си играе в пясъчника на кварталната кръчмица, а аз отмарям на най-близката до него маса.
Изморена съм, почти време за прибиране е, но не съвсем. И затова се правя, че не чувам когато малкия започна да ме вика и да иска нещо. той, естествено, става по-настоятелен, усилва глас и така всички чуват "Мамааа. икам голяма патка".
продължавам да се правя на недочула с идеята, че ще се заиграе и ще ми се размине разходката до дома за лопатката.
той не спира да настоява от пясъчника, а аз кротко заявявам: Сине, всички искаме, но няма!

от хилежите на съседната маса детето се укроти, а аз (макар и късно) разбрах как е възприет диалога ни от мъжете наоколо. 

ох...не мога.. заливам се с вас..от смях

Много образно си го представих и се сетих за една случка от миналото лято. На плажа сме с приятеля ми, до нас семейство с две деца и майката направо разногледа станала, постоянно нещо крещеше и тичаше след хлапетата. По едно време тъкмо съм се одрямала и чувам следното: "Хайде, Моника, лапай да пораснеш", обаче не чувам "ш"-то в "пораснеш" и лекичко се надигнах да погледна. Майката пак "Лапай, Мони, лапай, де...", а след малко бащата се включва "Ти като отсега я учиш да лапа, после аз трябва да я вардя с пушката!" Много се смях, ама много... съжалявам, че не мога да го опиша толкова живописно

Убихте ме! ..темата много "игрива" стана!

Разказът е за Муня Десислава (която правеше баницата със 7 яйца). По една чиста случайност историята е пак за яйца.
Преди 10-12 години Деси си взе квартира до двама братя -наши общи приятели (нейни приятели от детинство) и често се събирахме при нея, или пък те прескачаха през терасата и си ходиха взаимно на гости. Хазайката баба Величка не даваше мъже да припарят, па макар и момчета израстнали пред очите и и съседи от години, но тя отсъстваше често и даже една Новогодишна нощ отпразнувахме там...
Та единият брат и Деси пеят в хор и имат репетиции в Синдикалния дом 2-3 пъти в седмицата следобед. Решавам случайно да мина от Главната през въпросния Дом и ако са на репетиция да си ходим заедно. Те естествено бяха, а аз се наложи да изслушам 2-3 песни и след края към 19-20 часа въодушевени и изпростяли (както винаги като се съберем) решаваме да поседнем на заведение, после тръгваме пеша към квартала (3-4 километра от домовете ни), че то и транспортът между двете места е с много прехвърляния, пък и времето е приятно. Стигаме току до блока, в който те живеят и Муня Деса изпищява:
- Оле-ле- леееее   , яйцата    
Ние двамата се споглеждаме:
- Какви яйца, бе, Деси?   Ти яйца не си носила  
- Олеее, ма не, яйцата ми- продължава тя, нечуваща въпросите ни в този момент и отдадена изцяло на мъката и яда си  
На нас ни става още по-смешно, защото не сме наясно със ситуацията.
- Кво става тука бе ,кви яйца?
- Ми забравих си яйцата в Синдикалния дом...О, не! Трябва да се върна.
Тя забравила чантата с 20 яйца (които някой й беше донесъл)
- Е това е да си от село и от града да ти дават яйца  
- Ми добре де, ще се върнем с теб.
- Не!   Това си е мой проблем. Отивам сама Казах!
Ние се чудим да плачем или да се смеем- "проблемът", "яйцата", цялата ситуация и оставаме с зяпнали усти, тя вече се е врътнала и не дава и дума да идем с нея Обаче ние тъпи и упорити, като не отидохме с нея, решихме да я изчакаме и обиколихме квартала, докато се върне, белким разберем развръзката  
След близо час заставаме под светещия вече прозорец на нейната стая (входът долу е заключен) и започваме да викаме "Десииии". След 15 минутно дране и смях виждаме как двете крила на прозереца се отварят рязко и ухилената глава на Муня Десислава се подава с култовата реплика:
- Кво искате, бе, селяни, да дойдете на гости ли?
Ние възрадвани, че ни е разбрала и ще слезе да ни отключи, отговаряме въодушевено и едновременно:
- Да  
- Ми няма! - отсече все така ухилена Десислава и трясна двете крила на прозореца  
 
На нас естествено отново ни стана смешно и малко преди да се разделим и докато се превиваме и потупваме през смях, прозорецът повторно се отваря и се подава братът и той ухилен:
- Десито е уморена. И не иска гости?  
- Я па тоя!Ти кво правиш там, бе?
- Брат ми, отворете  
- Няма! Айде чао!- отвръща братът и прозорецът се затвори окончателно.
 

Друга случка.
Братът говори с приятелката си по домашния телефон и тя в поредния пристъп на ревност му нарежда:
- И сега да не вземеш да се завлечеш пак при Десислава!  
- Няма,бе, няма!-     и се облещва, изненадан от случвашото му пред очите му, защото Десислава точно в този момент прескачаше през терасата с тенджера грах в ръце, влетя в хола само, както тя си знае със гръмкото:
- Добър вечер!
Вратата към коридора вече предвидливо беше затворена, но само след секунди се отвори от баща им, който също на свой ред поздрави:
- Ооо, Деси, добре дошла!   Пак си готвила нещо?
 

 

това като прескачащата Роуз от Двама мъже и половина 

Като стана дума за готвене, се сетих за моя много близка и обичана приятелка, която поради недостатъчни познания по ботаника, нагости семейството си с ориз със змийски лапад, собственоръчно набран от двора на новата им вила    За щастие е било малката беля, разминаха се само с изтръпнали езици.

Тя прескачащата Роуз е наистина за филм, когато е в настроение е душата на компанията. Тежи около 90 кг. (може и повече), има пищна гръдна обиколка, обича да пее, да танцува, да прави баница (почти на всяко гости си носи продукти   ) вече с 5 яйца и постоянно ражда бисери със запазена марка.
Преди години празнуваме Нова година десетина човека. В компанията имаше и едно непознато момче, доведено от наши приятели, което си тръгна към 23 часа. Към ранните часове лягаме да спим- съответно ние тримцата "от Синдикалния дом" на спалнята и Десислава разкопчава роклята с копчета отпред от раз и се просва в цялата си мощ по сутиен и бикини на спалнята, при което на приятелят ни очите щяха да изскочат   После се надупи и уж заспа, завихме се  и затихнахме и тримата. След около 3-4 минути се роди и новогодишната й реплика : " А, бе, Георги дали се е прибрал? ", която почти до сутринта през паузи ни беше припомняна от авторката й...Е, може би е съдба, че след години Муня Десислава имаше приятел Георги, а по- късно се омъжи не за същия, но пак за Георги. Явно е било знак свише