Имам куче бордър коли, което е голям глезан и като го изведа навън, на полянката пред нас (тя е доста голяма), той често тича или се закача да си играем или гони лисици и забравя да пишка. В резултат на това, след един час пак идва да ме бута да го изведа навън. На мен, естествено ми писва скоро и се опитвам да го разкарам, 
и той омърлушено отива на две крачки и се кльопва на пода, но като зачести с досаждането, става ясно, че работата е сериозна и не може да трае вече. Оставям с неохота това, с което се занимавам, ставам от дивана и се чувам да изричам следното с много чувство:
- Ох, ми то пък да се беше изпикал миналият път, бе Шаро!!!
и той омърлушено отива на две крачки и се кльопва на пода, но като зачести с досаждането, става ясно, че работата е сериозна и не може да трае вече. Оставям с неохота това, с което се занимавам, ставам от дивана и се чувам да изричам следното с много чувство:- Ох, ми то пък да се беше изпикал миналият път, бе Шаро!!!
Тази случка бива да я споделяш в темата за кучетата, но тук според мен, хич не й е мястото 
. 
Кое е мунското, че говори на кучето ли? 
Мислех, че ще му уври главата с времето, вече е на 7 г. и половина, ама не би. 
