може ли и за Алекс-обичаме те
- Публикувана: 2 май 2008, 14:48 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 20:38 ч.
ДНЕС МИ Е МЬчНО,ЗАщОТО....4
дано някоя седмица пропусна да пиша в тази тема.
Мъчно ми е че наближава 1-ви юни а Мишел я няма.
Мъчно ми е че една седмица преди рожденния ми ден стават 6 месеца без Най-прекрасното нещо в живота ми.Как да ми се празнува,като я няма.С наближаването на 15 пак започвам да мисля,че живота е скапан и че съм изгубила смисъла за живота.
Карам ден за ден и само
За моята малка Мишел (02.02.2007-15.12.2007)Винаги ще те обичам
За всички ангелчета на небето.
Мъчно ми е че наближава 1-ви юни а Мишел я няма.
Мъчно ми е че една седмица преди рожденния ми ден стават 6 месеца без Най-прекрасното нещо в живота ми.Как да ми се празнува,като я няма.С наближаването на 15 пак започвам да мисля,че живота е скапан и че съм изгубила смисъла за живота.
Карам ден за ден и само
За моята малка Мишел (02.02.2007-15.12.2007)Винаги ще те обичам За всички ангелчета на небето. дано някоя седмица пропусна да пиша в тази тема.
Мъчно ми е че наближава 1-ви юни а Мишел я няма.
Карам ден за ден и само
Мъчно ми е че наближава 1-ви юни а Мишел я няма.
Карам ден за ден и само
Светлето ще е щастлива ако темата и изчезне...
с всеки изминал ден става все по-трудно и все по-трудно и няма отговор на въпроса ми ЗАЩО
Мъчно ми е, че наближава 1-ви юни , а Цвети я няма 
Мъчно ми е, че не я сънувам , а толкова искам , хората казват , че всичко си имала и нищо не й липсва, затова не я сънувам, но само за мъничко да мога да я видя в съня си всичко бих дала
Звезде , моля те пусни и едно балонче за моето Цветенце, напиши й че всички много я обичаме
Мъчно ми е, че не я сънувам , а толкова искам , хората казват , че всичко си имала и нищо не й липсва, затова не я сънувам, но само за мъничко да мога да я видя в съня си всичко бих дала
Звезде , моля те пусни и едно балонче за моето Цветенце, напиши й че всички много я обичаме
mishelkrasteva, защо ровиш в раната и се самоизмъчваш? убедена съм, че дори когато мишел е била до теб, не сте ходили на всички възможни детски тържества. освен това животът ти не свършва, предстоят ти многобройни празници 1 юни, на които вярвам, че ще имаш кого да заведеш. Недей страда заради този конкретен празник.
Знам, колко боли да се откаже човек от мечтите си, но мишел е добре, тя е с теб, където и да отидеш. По-добре идете някъде където и ти, и татко й ще се чувствате добре.
А текстът на некролога ще го измислиш, ти дори написа и стихотворение за нея, нали?
Знам, колко боли да се откаже човек от мечтите си, но мишел е добре, тя е с теб, където и да отидеш. По-добре идете някъде където и ти, и татко й ще се чувствате добре.
А текстът на некролога ще го измислиш, ти дори написа и стихотворение за нея, нали?
а моето ангелче го няма и дори радостта от това че съм отново бременна непотушава тази мъка,мъка 
за всички вас изстрадали мами и на мен ми е мъчно с наближаването на 1 ЮниТемир, много си права хората са груби в това напрегнато ежедневие и проблемите които имат всички не се замислят за другите. Аз винаги съм била на принципа държа се с хората така както искам да се държат с мен и не правя това което не искам да ми направят на мен, но и много пъти съм се замисляла не трябва ли да бъда по-егоистично настроена защото хората които ти отвръщат със същото са много малко. А след такъв емоционален и психически срив сме станали по-чувствителни, оценяме и по-дребните неща за които преди не сме се и замисляли, поне аз съм така.
Марморанче, дори и повечето да знаят все се намира някой на който да трябва да обесняваме, тежко е
ОБИЧАМ ТЕ,МЪНИЧКА МОЯ! 
Златце мила, чета те и понякога имам чувството, че чета себе си. Толкова много си приличаме в болката си!
Мия е добре, всички те - милите ни дечица са добре! Но поне да можехме да ги зърнем отнякъде... за миг поне...
Не си само ти, temir! И аз приемам прекалено болезнено някои неща! Освен това не разбирам защо всички се опитват да ми внушават колко прекрасен е живота! Е, не е! Поне не и за мен!
Сънувах си детенцето точно през нощта след рожденния му ден! Той беше много усмихнат. Гушнахме се и не искахме да се пускаме. Бяхме се вкопчили един в друг със сила. И двамата стискахме, може би за да не се изгубим отново.
Беше толкова истинско, наистина го усетих! По едно време той леко ме отблъсна от себе си, за да ме види по-добре. Усмихваше се с най-широката усмивка, държеше главата ми в двете си ръчички и ме гледаше... гледаше... Накрая поклати глава, не спирайки да се усмихва и каза: "Божееее, божеее!"
Чувствам се толкова виновна, че съм тук, а него го няма! Трябваше да е обратното!
Не мога и не мога да повярвам, че това е реалност! Просто не е възможно моето момченце да го няма! Осем месеца! И няма ден, няма нощ, няма делник или празник... всичко се е сляло в някакво безвремие и календара отброява единствено болката!
Мия е добре, всички те - милите ни дечица са добре! Но поне да можехме да ги зърнем отнякъде... за миг поне...
Не знам вие, но аз като че ли съм станала по-чувствителна и все ми се струва, че хората край мен са груби.
Сънувах си детенцето точно през нощта след рожденния му ден! Той беше много усмихнат. Гушнахме се и не искахме да се пускаме. Бяхме се вкопчили един в друг със сила. И двамата стискахме, може би за да не се изгубим отново.
Беше толкова истинско, наистина го усетих! По едно време той леко ме отблъсна от себе си, за да ме види по-добре. Усмихваше се с най-широката усмивка, държеше главата ми в двете си ръчички и ме гледаше... гледаше... Накрая поклати глава, не спирайки да се усмихва и каза: "Божееее, божеее!"Чувствам се толкова виновна, че съм тук, а него го няма! Трябваше да е обратното!
Не мога и не мога да повярвам, че това е реалност! Просто не е възможно моето момченце да го няма! Осем месеца! И няма ден, няма нощ, няма делник или празник... всичко се е сляло в някакво безвремие и календара отброява единствено болката!