Днес ми е мъчно, защото бъх на тържеството на сина ми и с буца в гърлото гледах новороденото бебче на други родители. И аз трябваше да съм там с бебе, а вместо това не смеех да си сваля слънчевите обила, за да не видят хората сълзите в очите ми. И не спирах да се питам с какво го заслужих. Цял живот ли ще се чувствам толкова уязвима и избрана да нося бремето на мъката. И не може да ме стопли мисълта, че то е там някъде и ни гледа щом го няма тук и сега.
ако си добре и то щ е по-добре
преди това си изплачи болката и си потъгувай...немислимо е да не страда майчиното сърце...би било нечовешко да е така
но после пусни болката да си иде и остави тиха тъга, но не отчайваща и помитаща всичко болка
той е там...не е тук...важното е малкото ангелче да е добре, пък вярвам ти заради него ще се справиш и ще продължиш...и заради другото си дете!
всички сме сестри в болката си,не я крий,покажи я...няма да ти стане по леко но няма да я трупаш в се беси.Аз всеки ден си плача,дори и на работа.ДА понякога и аз се усмихвам а ми идва да ревна с глас ЗАЩО БЕ ГОСПОДИ МИ ГО ОТНЕ...НЕ ТИ ЛИ СТИГАТ ТОЛКОВА ДУШИ ЧЕ ПРОДЪЛЖАЖАШ ДАНИ ГИ ВЗЕМАШ 
мъчно ми е ,че има толкова много мъка по този свят. 
Криско