Публикувана: 5 май 2008, 13:10 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2010, 20:44 ч.

Кога мога да забременея пак?

16 074
100
1

# 30 17 май 2008, 11:25 ч.

Мнения: 1 325

Ася, мила, значи да ти кажа какво съветват и френските доктори, Незнам за нормално раждане как е но аз бях секци(седалищно прилежание) и моят доктор който безкарайно много обичам и се прекланям пред паметта му(от месец вече не е сред нас) ме посъветва след секцио да изчакам 6месеца ако искам второ бебе, каза ми също че след секцио ако всичко е нормално ще раждам нормално, никакво второ секцио Simple Smile

За нормално раждане незнам но мисля че беше както са написали някой момичета 3 месеца.

# 31 18 май 2008, 22:21 ч.

Мнения: 242

Ася липсваш ни и постояно си мислим за теб (априлките).Силно силно вярвам че много скоро е имаш възможноста да сте трима,а Дай Боже и повече ,силно вярвам че всичко ще бъде наред следващият път а силно вярвам защото ти си силна жена,ти си най -силната жена ,от както чета този форум и пиша в него винаги съм се възхищавала на силният ти дух и ти пожелавам макар и сломен да не го загубиш.
Прегръщам те силно. Hug

# 32 20 май 2008, 13:29 ч.

Мнения: 794

Благодаря Ви, мили момичета, за подкрепата!
От вчера съм на работа. Повечето колеги знаят за случилото се, но две от колежките ми вчера ме питаха защо съм на работа и на кого съм оставила бебето... Пред едната издържах, но другата ме попита по телефона и се наложи да изрека думите: "Нямам бебе, почина"... едва изтърпях да затворя телефона и се разплаках... Трудно ми е да изричам тези думи, избухвам в плач, не мога да издържам.
Ходя от 9 дни на лечебна физкултура във ІІ-ра поликлиника и това много ми помогна да се възстановя физически. Все още доста ме боли епизиотомията, но с времето ще мине.
Първият цикъл още не ми е дошъл. Днес е 28-мият ден от раждането. Нали след първия цикъл се ходи на гинеколог?

# 33 20 май 2008, 14:28 ч.

Мнения: 404

Да, тогава се ходи. А по отношение на съобщаването, можеш да опиташ да използваш по-недиректни обяснения като "Нещата не се получиха или объркаха и бебе няма". На мен така ми беше по-леко да обясня

# 34 20 май 2008, 15:35 ч.

Мнения: 3 621

Цитат на: temir в вт, 20 май 2008, 14:28

и аз отскоро се върнах на работа и е много тежко когато ти честитят да обесняваш че ... няма какво да ти честитят
Hug

Ася дано скоро всичко се оправи

# 35 20 май 2008, 16:07 ч.

Мнения: 7 348

Асе,

# 36 20 май 2008, 17:02 ч.

Варна
Мнения: 2 305

asja, първите дни са най-трудни. щом вече си почнала, всичко лека-полека ще влезе в релси. а за ходенето на лечебна физкултура - браво! то си требе воля за такива действия, а ти явно я имаш. Hug

# 37 20 май 2008, 17:06 ч.

Мнения: 794

Момичета, не знам с вас как е, но мен чувството на вина ме изяжда. Постоянно си мисля за това, че трябваше да раждам в частна клиника, че трябваше да ходя при най-добрия лекар в града, колкото и да ми струваше това, че... Не е било въпросът, че не сме имали пари, просто аз се доверявах изцяло на лекаря ми. И сега съпругът ми иска да си купуваме ТФТ телевизор за 2000 лв., а аз не мога да спра да мисля, че ако бях дала тези пари за по-обстойното следене на бременността ми, детето ми сега щеше да е живо. Направо ще полудея, как може да съм била толкова глупава и безотговорна?! Прочетох в интернет, че през 2007 г. в България има само 600 мъртвородени деца, под 1 % от общия прой на родените, и моето дете е едно то 600! Толкова е малък шансът да ти се случи, а се случва!!! Отвратително...

# 38 20 май 2008, 17:49 ч.

Мнения: 3 166

Асенка,

След първия път реагирах по този начин. Още повече, че раждах в Пловдив при доц. Малнивоа /вече съм писала по повода/, която явно очакваше някой лев, но аз така се бях фишосала, че последно за това се сетих. През цялата бременност си ходих на ЖК по касата. Точно както и ти се чувствах гузна за нови покупки. Именно защото са можели да отидат за частни прегледи.
След това забременях отново- започнах да ходя на частно. Мислех, че това е някаква гаранция. Докато изгубих и момченцето... Гаранции няма.
Не си глупава и безотговорна. Никоя бременна не може да предвиди загубата на детето си. И не бива. Не може да забременяваме с тази мисъл. Не е имало как да знаеш.
Впрочем чувството за вина е нещо, през което всички минаваме. Някак си ни е така трудно да приемем, че не сме виновнии ние, че просто се е случило, че сме част от този 1 процент...
Гушвам те!

# 39 20 май 2008, 18:03 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Ако можеше, ако само бях... всички сме виновни и в същото време невинни, защото не всичко може да се предвиди, да се види на видеозон или да се излекува... ако можеше само!

Не си нито глупава, нито безотговорна. Това просто се е случило. Затова му казват "нещастен случай", а не "майчино престъпление" (ох, много ми липсва емотикон "горчива усмивка"!)

И не че това ще те успокои, но заболяването на моето момченце беше с честота 3-5 случая на 1 000 000! Уви, все някоя майка уцелва малкия процент, лее сълзи и страда. Не търси виновни, понякога и най-добрия лекар в града само казва диагноза и не може да помогне. Пази се, пази съпруга си, нека се радва милия на всичко, което му повдига духа, дори това да е ТФТ телевизор. Хубавото предстои! Сега просто трябва да си изживеете мъката и да излезете лека-полека от нея.

Hug

# 40 20 май 2008, 22:08 ч.

Мнения: 210

Ася, знам че е трудно да не се самообвиняваш всички преминаваме през този период но недей мила. Аз ходих на ЖК при една лекарка като частна бременна(плащах си добре), освен това няколко пъти съм ходила и на 3Д при друга докторка, лежах и два пъти за задържане в различни болници през което време ме преглеждаха и други доктори но никой не видя малформацията на моето бебче. Накрая родих в частна клиника но транспортираха бебето до държавната АГ болница защото всичката специализирана техника и неонатологията е там и аз неможах даже и да го видя, е......................? Аз пак си мислех че пръскам прекалено много пари за доктори и после като дойде бебчо незнаех дали ще си покриваме разходите, но в името на заветната цел всичко да е наред и да съм спокойна го правех. Много дълго стана извинявам се, просто исках да ти кажа ,че (колкото и клиширано да звучи) каквото има да става ще стане Hug

# 41 21 май 2008, 00:35 ч.

Мнения: 825

Мила Ася,

Не се обвинявай. Ти не си виновна. Нали затова има лекари, и ти се доверяваш на тях, ти не можеш всичко да предвидиш. И аз пръсках много пари по частни лекари, но.................каквото има да става ще стане.
А за работата, да, гадно е. Аз втора седмица ходя, и още всяка сутрин ми идва да звънна и да кажа, че напускам. Толкова ми е гадно. И все някой се намира дето не знае, и пита за детето Cry

# 42 21 май 2008, 09:53 ч.

Мнения: 794

Вчера вечерта казах на съпруга ми, че искам само да доживея да родя 2 дечица, пък после Господ да си ме прибира при първото ми детенце... и се разплаках... Съпругът ми се разстрои и ми се скара да не говоря такива неща, защото той не можел да живе без мен. Спомням си, че на първия ден след раждането ми каза същото - каза ми, че докато чакал да му съобщят, как съм след раждането, си мислел, че иска един ден, като му дойде времето, да си отиде преди мен...

# 43 21 май 2008, 10:14 ч.

Варна
Мнения: 2 305

асенце, недей така! как само да ги родиш? ами кой ще става всяка нощ да сменя памперси, да кърми, кой ще изпере тонове изцапани от игра дрешки, кой ще препуска сутрин и вечер към детската градина, кой ще почиства одрани колене и ще крещи, кой ще изпраща треперещи първокласници и наперени абитуриенти? кой ще стяга сватби, кой ще гледа внуци? а, и кой ще обича и се грижи за съпруга ти? Mr. Green

както пее васил найденов - "тиии, тиии, тиии"

никой не знае кога ще си тръгне оттук - може утре, може днес, може след 50 години. неизбежно е, със сигурност ще се случи. но пък, докато сме тук, да не стоим със скръстени ръце и да чакаме, а да живеем, какво ще кажеш?

# 44 21 май 2008, 10:45 ч.

Мнения: 7 348

Асенце, земния живот по принцип е кратък от гледна точка на вечността. Така че, колкото ни е писано, ще живеем на тази земя. След това цял живот ще бъдем с любимите си хора, които са ни напуснали.
И за самообвиненията не си права. Аз посещавах също като baioly прехвалена лекарка с частна практика. Но тя се оказа най-добра само когато бременността върви като по учебник.
Аз самата дълго време се обвинявах за това, че нямах уговорка и не познавах никого в мизерна държавна специализирана болница. Сега просто това ще ми бъде цел № 1 при евентуална следваща бременност.
Но този път ще искам и капчицата късмет да бъде с мен. И дано да бъде. Praynig

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: