Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.

Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

242 443
767
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са очакванията и шансовете за възстановяване след инсулт?
Какви са разликите в лечението и рехабилитацията на хеморaгичен и исхемичен инсулт?
Кои са важните лекарства след инсулт?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са очакванията и шансовете за възстановяване след инсулт?
  
  Очакванията за възстановяване след инсулт варират в зависимост от различни фактори, включително възрастта на пациента, вида на удар и индивидуалните физически и психически характеристики. Въпреки че възстановяването може да бъде дълъг и труден процес, много хора постигат значителни подобрения в двигателната функция и качеството на живот след инсулт. Важно е да поддържате мотивация и да работите усилено по рехабилитацията. Вероятността за възстановяване след инсулт варира и зависи от различни фактори. Рехабилитацията е от решаващо значение, за да се предотврати мускулна атрофия и постепенно да се възстанови мозъчната функция. Важно е да се свържете със социалните служби, за да получите необходимите помощни средства като дюшек, възглавница, стол и инвалидна количка.
- Какви са разликите в лечението и рехабилитацията на хеморaгичен и исхемичен инсулт?
  
  Хеморагичният инсулт, който е мозъчен кръвоизлив, изисква строг режим за 10 дни след инцидента, като пациентът остава в леглото през цялото време. След това те постепенно могат да преминат към седнало положение и накрая да станат прави. Възстановяването обикновено отнема около една година. При исхемичен инсулт, причинен от блокиране на кръвоносен съд, възстановяването обикновено е по-бързо. Лечението и рехабилитацията при хеморагичен и исхемичен инсулт се различават в зависимост от тежестта на мозъчните увреждания; обикновено хеморагичният инсулт изисква по-интензивно и специализирано лечение, докато исхемичният може да включва активна рехабилитация и приложение на различни терапии за възстановяване.
- Кои са важните лекарства след инсулт?
  
  Важно е стриктното приемане на предписаните от лекар медикаменти след инсулт. Освен това, наблюдението на кръвното налягане на пациента, лечението на съпътстващи заболявания, раздвижването, разходките и воденето на живот без стрес са от съществено значение за възстановяването.
- Какви са препоръките за грижа за пациенти с инсулт?
- Какви са предизвикателствата при грижата за пациенти с инсулт?

# 45 27 юли 2009, 23:18 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Напълно и до болка ви разбирам , при всички протича по един и същи начин .Страхотните и борбени родители след болеста не можем да ги познаем как така се предадоха . Винаги баща ми ни е учил че трябва да се борим и никога да не се предаваме.А СТАНА ТАКА ЧЕ ТОЙ САМИЯ СЕ ПРЕДАДЕ ,И НЕ ИСКАШЕ ПОМОЩ ОТ РЕХАБИЛИТАТОРИТЕ КОИТО ИДВАХА ВСЕКИ ДЕН .Самите те ни казаха че вече няма смисъл след 6 месеца на рехабилитация и че си даваме само парите на вятъра,той самия не помага за да може поне до тоалетната да ходи лека полека.
Трябва да сме силни и да не се предаваме и да не се връзваме на тяхните кавги и изисквания просто да пропускаме ругатните им покрай себе си .Това е най важното защото иначе и ние ще се поболеем от нерви.

# 46 28 юли 2009, 10:41 ч.

Наистина за психическото състояние няма смисъл да говорим явно сме в едно положение там, но все казвам на майка ми да не се нервира и да приема нещата по-спокойно. Страх ме е, че може да се повтори.

# 47 28 юли 2009, 20:35 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Нервират се от това че са болни че не са тези които са били от исхимичен инсулт всички се държат по този начин ,явно и това че мозъците им са болни и от там идва всичко това ,защото при всички протича по един и същи начин.

# 48 29 юли 2009, 02:35 ч.

Мнения: 2 013

Така е но има моменти в които и околните започват да се побъркват.
Не знам с това как да се справим? Confused

# 49 29 юли 2009, 11:14 ч.

Така е, аз се изненадах, че абсолютно всички се държат по един начин. Добре бе не осъзнават ли че е от болеста и да го дават по спокойно? Аз наистина вече се побърках с претенции, капризи и какво ли не. Иска неща, които преди изобщо не е харесвала и ако забравиш нещо се цупи като малко детенце. Търпиш и това е, ама почти няма личен живот вече. На никой не го пожелавам. Вие как действате като се разстроят... аз понякога се ядосвам и я карам да спре и става все по зле.

# 50 29 юли 2009, 11:49 ч.

Мнения: 2 013

Kimberly и при нас е същото. Confused

Но майка ми се занимава с него,аз избягвам.
Но е така когато нещо му се откаже се сърди като малко дете и още по-лошо-става агресивен,започва да посяга,да хвърля разни неща,да чупи... ooooh!

В повечето случаи карам майка ми да излезе от стаята като е в такова състояние и да зчака да му мине,защото си е опасно да си на среща му,когато е бесен.Удрял ни е и двете и то не 1,2 пъти. Tired

Аз все се питам от къде тази злоба,завист,агресия и то към най-близките ти,без които си свършен...Хем зависи от нас хем не спира да обижда и унижава,не знам колко може да изтърпи един здрав човек.
Също така стана завистлив,завижда ни че ходим,че мърдаме,завижда на майка ми ,че си играе с бебето вместо да се занимава с него.Когато и оставя малката да я гледа,той побеснява,че няма да е при него,започва да се сърди и нерви.А иначе много обича внучка си,радва и се,говори и....Не го разбирам!

# 51 29 юли 2009, 14:34 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Момичета и при нас е абсолютно същото няма никаква разлика от това което е и при нас все едно аз ги разказвам тези неща за моя баща
Kimberly ,♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣ те не го усъзнават това просто мозъка им е увреден и ги кара така да се държат .Понякога и се усеща и съжалява за всичко но после пак си е по старо му .
Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ,но баща ми не дава никой друг да го обслужва това е положението.
Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши имаше следи от пръстите му Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него.
Абе лоша работа момичета но трябва да се прави така че като започне да се нерви и този който е при него да се изнесе навън и така се успокояват и после все едно че не е било...Майка ми от отдавна вече така процедира.Но когато го обслужва и е страшно вика, крещи ,псува,цялата махала се оглася и се чудят какво става
Баща ми за внуците си и пра внуците умира дава им всичко да правят с него и да го прегръщат и да го целуват но на нас не ни дава да го пипаме изобщо

# 52 29 юли 2009, 15:15 ч.

И аз така процедирам, като се разреве или се ядоса излизам и след няма и 5 мин. я заварвам да се смее на нещо по телевизията или на компютъра. Тя има проблем с този компютър не иска да стане от него, още преди да се разболее. А и кофтито е че е сама, аз работя, баща ми работи ама няма как..

# 53 29 юли 2009, 15:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 7 юли 2009, 23:06

Баща ми получи инсулт на 28.05.2004г ( на рождения си ден) Sad

и точно 3 дена след абитюрентския ми бал.
В началото с майка ми ходиха по санаториуми,раздвижваха го,правеха упражнения,масажи.Успя да проходи с помоща на бастун разбира се,но поне ходеше.Лявата му ръка (засегнатата) обаче и до ден днешен е неподвижна,нищо не помогна за раздвижването й.
Успяваше да ходи сам до тоалетна и да се разхожда,но много бързо се изморяваше.
Но от миналата година насам ужаса е пълен.Падна и си счупи крака.Отиде в болницата и там казаха,че за да се оправи трябва да му се постави оперативно пирон в коста,но операцията била скъпа и пред вид това,че е счупил засегнатия крак нямало смисъл да се прави.Шанса да ходи бил минимален. ooooh!

Вече повече от година е на легло,не сяда дори,и всеки опит да му се премести крака води до кошмарни болки.
В резултат на продължителното залежаване има и рани по тялото,а за психичното му състояние няма смисъл да пиша.Всеки сблъскал се с тази болест е наясно.Изнервен е,става груб,агресивен,после изведнъж става мил,пак груб....и така.Кошмар за всички!На 53 години е.
Това е моята история. Sad

Все едно разказваш моята история. Моя баща получи инсулт на 42г. на 09.06.2004г., точно десетина дни след моя бал. до тогава всичко беше идеално. Отърва се на косъм от нещо по-тежко, тъй като неговите колеги реагираха много бързо. Беше му засегната лявата ръка и крак. Започнаха се процедури, раздвижвания и всякакви други терапии, но самият той нямаше воля да се оправи. Каза, че не може и това е. Успяваше да става сам, да ходи до тоалетна. Излизаха с майка ми и си правеха разходки, но не можеше да започне работа отново. И явно това го беше сломило напълно, а и липсата на воля още повече. Започна да пуши страшно много-по 2к.на ден, което в неговото състояние е абсолютно противопоказно. Декември 2008г. получи стеснение на кръвоносните съдове, и януари 2009 се наложи да ампутират здравия му десен крак. От тогава кошмара е още по-пълен, тъй като вече не може и да излиза сам, освен с инвалидната количка, а като се има предвид, че никъде не е пригодено за инвалиди, това става много трудно. Да не говорим, че освен инсулта, който получи си навлече и една много страшна болест- Епилепсия-придружена с припадъци.

Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 9 юли 2009, 11:49

Kimberly и при нас е същото. Confused

Абсолютно същото е при баща ми и всеки път като се скараме за нещо, си казвам, че той е болен и е нормално за неговото състояние. Знам, че той самият не иска да се държи така, но знам, че не може да се контролира. Бях чела, че инсулта е болест на мозъка и наистина болните не могат да контролират постъпките си.

# 54 29 юли 2009, 15:31 ч.

Мнения: 2 013

Цитат на: ЗИЧЕ в ср, 29 юли 2009, 14:34

Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ooooh!

Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши ooooh!

имаше следи от пръстите му ooooh!

Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , ooooh!

да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него. Whistling

Зиче и майка ми е в същото положение.Дори често ми казва "аз ще си отида преди него" Confused

При нас е същото все едно пишеш за мен.Преди 2 години баща ми ми разби устата,защото нещо му казах на въпреки,понеже ми дойде в повече.И аз си задавам същия въпрос-само една ръка има и пак може да те пребие,от къде тази сила?И как не го е срам,хем е в такова жалко положение,хем ще изтрепе хората,които са около него?
И той замеря майка ми с всичко което му е под ръка,а колко пъти сме бърсали манджи от стената...
Най-лошото е че посяга с алуминийявия си бастун...
До преди много пиеше (от както счупи крака спря) и когато се напие,в комбинация с болния мозък става наистина страшно...чак не ми се пише! Cry

И още нещо да попитам.Вашите близки и те ли така са вампирясали?Баща ми е обърнал деня на нощ,а ноща на ден.По цял ден почти спи,а нощем когато ние си лягаме,ела да видиш какво става... ooooh!

Кара майка ми да му прави кафета в 24ч,2,3.... #Crazy

# 55 29 юли 2009, 15:33 ч.

Мнения: 276

орисията на всички ни заобиколени от тези болни хора , явно е една и съща! Жестоко е! Разкъсвам се от съжаление и в същото време от страшна ярост на моменти! Ето при нас вече 4 години минаха и положението става нетърпимо! не веднъж съм писала във форума , и на моменти когато споделяш олеква, след това отново действителността ме връхлита със още по-голяма сила Cry

Кураж, сила ,търпение мога да ви пожелая на вас и на себе си!

♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣ и моят баща спи по цял ден и все това повтаря колко му се спи ooooh!

и това е от години все едно и също! Не излиза, не се движи и седи с вълнени чорапи! Прави майка ми луда и тя все това повтаря че ще си иде преди него Sad

# 56 29 юли 2009, 18:13 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Това е момичета и нищо не можем да променим за съжаление.
Поне баща ми спи през ноща а денем не дава на майка ми да мръдне извън стаята да стояла при него.Жал ми е за него и за майка ми от две години не е мърдала от къщи .
Понякога си мисля защо така трябва да се мъчат и той и тя ,и дали не е било по хубаво да си отиде още веднага като се разболя за да не се мъчи така ,но от друга страна като го видя как ни се радва като отидем и плаче, че не може да си прегърне и поиграе с децата

Кураж и сили и търпение както е казала Надя незнам друго какво и аз да ви посъветвам.Хубаво е че си споделяме и поне малко ни олеква.

# 57 29 юли 2009, 20:37 ч.

Мнения: 2 013

Xриска изглежда имаме една и съща съдба.Какво ужасно съвпадение наистина. Hug

И моя баща получи 2 епилептични припадъка като първия беше много страшен.И двете с майка ми си помислихме,че това е края.От болницата казаха,че било "нормално" следствие на болестта и да не се плашим ако се повтори.Но на думи е лесно,докато не го преживееш...И като прибавим към това и втория инсулт,картината става потресаваща...
Толкова се радвам,че открих темата,защото наистина олеква като споделиш.

# 58 29 юли 2009, 23:14 ч.

Здравейте, аз съм една от тези с исхемичен инсулт.Получих го преди една година и четири месеца. На 51 години съм и не съм съгласна , че не може да се възстанови човек. При желание и воля всичко става, само да не се отчайва .Инсултът беше тежък ,с пълна парализа на лява ръка и крак.Бях 10 дни в болница, където едва издържах, но не можех да направя нищо, защото бях на легло неподвижна,дъщеря ми идваше да ме храни и обслужва.За мене това беше ад.Бях на количка,след 2 седмици тръгнах с проходилка и след още две сама отидох на раздвижване.Рехабилитаторът, който идва в къщи като ме видя в болницата остана изумен,бях без проходилка и никакво повощно средство.След рехабилитацията продължих с упражненията и от осем месеца вече съм на работа.В момента живея на село и работя, сама съм и се грижа за градината си и гледам внучката си ,която е на 6 години. И никога не се отчайвам, ако не кажа че съм прекарала инсулт никой не може да познае. Е първото нещо което направих беше да откажа цигарите ,е за сметка на това увеличих килограмите, но това не е болка.Важното е че съм добре .Затова на всички пожелавам горе главите ,упоритост и вяра.
Всичко се оправя.

# 59 29 юли 2009, 23:41 ч.

Мнения: 2 013

uliq nikolova прекляням се пред твоята борбеност и желание за живот.Написаното от теб доказва,че човек може напълно да се възстанови при достатъчно силна воля.
За съжаление моя баща я няма.А и вече е късно според мен,за него.
Прекалено бързо се предаде и отказа.Видя,че е по-лесно вместо да се мъчи,да вземе живота на майка ми и да живее чрез нея,като пиявица.Много е лошо.
Но хората са казали-ако не си помогнеш сам,никой не може да ти помогне! Confused

Препоръчани теми

Инсулт и последствията от него

Търся спешно DUXIL за болен на командно дишане

Деца с очни проблеми - тема 5

Изплащане на щета в "Армеец"

Причина:

Причина: