Бихте ли живяли с брат си или сестра си(по точно с техните семейства) под един покрив ???В една къща или блок без значение ???А промениха ли ви се отнощенията откато сте заживели заедно ???
- Публикувана: 8 май 2008, 17:31 ч.
- Последно мнение: 14 май 2008, 14:10 ч.
Бихте ли живяли с брат , сестра ....
С брат ми живяхме доста време заедно. Само двамата. Като се зажени, ми дойде малко нанагорно чужд човек вкъщи. Той беше между чука и наковалнята, т.е. не му беше леко. Купиха си апартамент, отделиха се. Стана по-добре. Та отговорът ми е по-скоро не. Ама сигурно зависи от човека.
Не, не бих.
С брат ми мога да живея само,ако спре да пуши.Ама той няма да спре.
А със снаха ми е абсурд да живея,виждам я веднъж годишно за един-два дни и ми идва множко.Твърде сме различни,готвим различно,имаме различни интереси и ако не се беше оженила за брат ми никога нямаше да ми бъде приятелка.
Живеем в различни държави и на мен ми е супер.Е,понякога ми е мъчно за брат ми,ама той си я избра.
С брат ми мога да живея само,ако спре да пуши.Ама той няма да спре.
А със снаха ми е абсурд да живея,виждам я веднъж годишно за един-два дни и ми идва множко.Твърде сме различни,готвим различно,имаме различни интереси и ако не се беше оженила за брат ми никога нямаше да ми бъде приятелка.
Живеем в различни държави и на мен ми е супер.Е,понякога ми е мъчно за брат ми,ама той си я избра.
в една къща не!
в една къща не!
Е , аз вече съм отговорила и преди уточнението. Да, бих! Щеше да ми е по-весело , да си виждам племенницата , която е на 6 месеца по-често и някой страничен да налива акъл на дъщеря ми , която има срам и уважение , само към вуйчо си полицай ! 
Иначе със снаха ми в един апартамент - 
! Не е лоша , обаче за съседка ! 
Да, бих живяла в един блок или в еднофамилна къща със семейството на сестра ми.Много се обичаме, помагаме си и близкото съжителство би ни улеснило страшно много.
Много съм близка със сестра ми и не виждам никакъв проблем в това да живеем врата до врата
Да, бих живяла в един блок или в еднофамилна къща със семейството на сестра ми.Много се обичаме, помагаме си и близкото съжителство би ни улеснило страшно много.
Аз бих живяла със сестра си в такава двуфамилна къща.
Но с девер ми не !
Но с девер ми не !
Ние от 4 години живеем с брата на мъжа ми и жена му в многофамилна къща и ползваме общи сервизни ... Дразнещо е на моменти, но се преглътва. Май най-много обтягат отношенията сметките, понеже не могат да се засичат отделно и се стига до 
понякога. На всички ни се иска да сме си по-отделно, все си мисля че доста по-добре ще се разбираме.
понякога. На всички ни се иска да сме си по-отделно, все си мисля че доста по-добре ще се разбираме. 
Не знам какво е да се живее с брат или сестра, защото нямаме такива. 
Но дори и да имахме - няма да живея с тях - ще направя всичко възможно това да не се случи!
Но моя приятелка живее в еднофамилна къща на 3 етажа със семейството на брата на съпруга си и със свекърите си .... Вярно, че всеки си има собствен етаж, но!!! ....
Представете си една голяма италианска фамилия, в която непрекъснато някой се разхожда с тенджери, чинии и чаши, завивки и дрехи из стълбището на къщата, от всякъде се чуват музики, телевизори на различни програми ....
Така, под един покрив, но на три етажа живеят 3 поколения, а на път е и едно следващо ....
Съвсем скоро сподели, че не може да направи един сервиз като хората от 6 чинии, 6 чаши и 6 прибори, например, ако покани някого на гости ....
А ако има щастието да се заключи в спалнята, с мъжа си, за кратко усамотение и ....
Тогава се изрежда цялата фамилия да им чука на вратата, за да види къде са и какво правят, защо са се заключили и усамотили ....
Но дори и да имахме - няма да живея с тях - ще направя всичко възможно това да не се случи!
Но моя приятелка живее в еднофамилна къща на 3 етажа със семейството на брата на съпруга си и със свекърите си .... Вярно, че всеки си има собствен етаж, но!!! ....
Представете си една голяма италианска фамилия, в която непрекъснато някой се разхожда с тенджери, чинии и чаши, завивки и дрехи из стълбището на къщата, от всякъде се чуват музики, телевизори на различни програми ....
Така, под един покрив, но на три етажа живеят 3 поколения, а на път е и едно следващо ....
Съвсем скоро сподели, че не може да направи един сервиз като хората от 6 чинии, 6 чаши и 6 прибори, например, ако покани някого на гости ....
А ако има щастието да се заключи в спалнята, с мъжа си, за кратко усамотение и ....
Тогава се изрежда цялата фамилия да им чука на вратата, за да види къде са и какво правят, защо са се заключили и усамотили ....
в един блок на различни етажи сме. помагаме си и не си досаждаме ...
Живея в един вход със сестра си на различни етажи, но допреди три-четири години живеехме в един апартамент с тогавашните си гаджета, сега съпрузи. Освен това работим в една и съща фирма, в един и същ отдел, бюро до бюро. Когато се омъжи и със съпруга си се преместиха три етажа над нас, цял месец мразех апартамента и момента в който видях, че нейният гардероб е празен. Никакви проблеми нямаме и не сме имали сега или преди когато живеехме заедно. Мъжете ни също са много близки. И със семейството на девер ми за съседи бих живяла, защото и него много си го обичам.
Категорично НЕ. С брат ми сме били заедно - нямахме проблеми, но като си доведе половинката стана дразнещо. Аз с мъжа ми винаги съм била отделно, но мисля че както аз имам забележки относно снахата, така и те към мъжо та не искам да влизам във филми. Освен това съм забелязала, че едните обикновено са по-егоцентрични от другите и се почва използване, което не толерирам и естествено ще се изпокараме. Така, че по-добре достатъчно близко, но не прекалено
Чета ви с огромно любопитство и с малко тъга...Може би аз нещо не съм наред, но истината е, че не бих живяла в близост нито с моя брат и семейството му, нито с брата на съпруга ми и неговото семейство. И това не е само защото сме достатъчно различни...Дори и да бяхме близки като разбирания, възприятия, усещания пак смятам, че дистанцията е здравословна. А и аз съм твърде чувствителна, впечатлявам се от всичко и дори една думичка е в състояние да наруши равновесието ми. Това едва ли е нужно... От друга страна, домът е мястото, което е за теб и любимите ти хора. Твоето островче....В един момент ще ми дойде в повече, ако се заселят твърде много хора
Така живеем, да 
.
В една кооперация, отделни апартаменти, различни етажи...
Не бих могла да си представя да е по друг начин.
И сега се случва някой път през седмицата да не се засечем изобщо, какво остава ако живееха по-далеч, направо ще си забравим физиономиите
.
В едни други времена и все пак не много отдавна сме живели и 8-9 човека в едно домакинство, това вече е по-тежкият вариант, но понякога обстоятелствата го налагат.
.В една кооперация, отделни апартаменти, различни етажи...
Не бих могла да си представя да е по друг начин.
И сега се случва някой път през седмицата да не се засечем изобщо, какво остава ако живееха по-далеч, направо ще си забравим физиономиите
. В едни други времена и все пак не много отдавна сме живели и 8-9 човека в едно домакинство, това вече е по-тежкият вариант, но понякога обстоятелствата го налагат.
Да, бих живяла в един блок или в еднофамилна къща със семейството на сестра ми.Много се обичаме, помагаме си и близкото съжителство би ни улеснило страшно много.
Много съм близка със сестра ми и не виждам никакъв проблем в това да живеем врата до врата
Живеем така. В един блок, в различни апартаменти, на различни етажи. Хубаво е, помагаме си, ходим си на гости, разбираме се добре.
Не. Две семейства на едно място не върви. Много харесвам жената на брат ми и не бих допуснала да си развалим отношенията заради някакви битови недоразумения, които са неизбежни при такава ситуация.
Поддържам идеални отношения с всички членове на семейството си най-вече заради факта, че всички живеем в отделни домове.
Поддържам идеални отношения с всички членове на семейството си най-вече заради факта, че всички живеем в отделни домове.
Живея в един вход със сестра си на различни етажи, но допреди три-четири години живеехме в един апартамент с тогавашните си гаджета, сега съпрузи. Освен това работим в една и съща фирма, в един и същ отдел, бюро до бюро. Когато се омъжи и със съпруга си се преместиха три етажа над нас, цял месец мразех апартамента и момента в който видях, че нейният гардероб е празен. Никакви проблеми нямаме и не сме имали сега или преди когато живеехме заедно. Мъжете ни също са много близки. И със семейството на девер ми за съседи бих живяла, защото и него много си го обичам.
каква идилия описваш, не е истина
Аз това не мога да си го представя дори в най-смелите си мечти. Сестра ми би се радвала да види изпразнен от мен гардероб. Абсурд е да живеем в една сграда, би било пагубно дори за стоманобетновата конструкция
Със семейството на брат ми живеем на един етаж в различни апартаменти, различни домакинства. Обичаме се, помагаме си почти за всичко, понякога не се виждаме по цели седмици, понякога прекаляваме и чак си досаждаме. Но при всички положения е хубаво, че сме толкова близо. Децата ни се търсят постоянно. Моят мъж и снаха ми нямат братя и сестри и може би това също сплотява двете ни семейства. Бих искала да е все така, но за съжаление на нас ни става вече тясно и ще ни се наложи да се преместим в другия край на града. Не искам да мисля за този момент...
