МАЙски мамчета кажете: как е с бебе на ръце-споделете ! (тема 1)

Аз питах моето ДжП за вигантола,но ми каза,че бебето трябва да стане на 1мес. и тогава ще го почнем

Да е жива и здрава Наталия на мама Мейз 

Какво количество мляко пият вашите бебовци, тези, които давате адаптирано.
Иво папа по 120 150 гр ама множко ми се вижда. Вече е 5400 гр.
Ще ни бият на следващата консултация май

Здравейте мами и от мен

Аз не съм писала скоро,че то какво да ви пиша?

Не съм много добре аз,мъчно ми е че не мога сама да си гледам Ивет.
Малката все ми е със запек.

Гледам сега албумчето ни и ме обвзема носталгия по коремите.

Искам да съм си бременна.

Гледам и бебоците,всики са много сладки.Сложих снимки на Ивет.

Нещо ми е тъжно 

Хубав ден ви пожелавам и много целувки

ЧЕСТИТА НАТАЛИЯ НА МАМА ЗЛАТИ!!! НЕКА МАЛКАТА БУБА ИМ НОСИ МНОГО ЩАСТИЕ И БЪДЕ ВИНАГИ ЗДРАВА!!! ЗЛАТИ, БЪРЗО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАЙ 

Грета, честита ти отличничка, разбира се, че трябва да си горда с тези постижения на детето

Онче, мила, хайде стисни зъби още малко, скоро ще си гледаш Ивет и ще се чувстваш пълноценна

Никси, аз знам, че би трябвало да пият около 100-110мл. мляко, след навършени 10 дни, 120- 2-рия месец и т.н., 10-20мл. над тази норма не мисля, че са проблем. Моят благунчо пие по 80-90-100 и повече не иска.

boikinova, аз знам, че Вигантола се дава след навършване на 1м., но сега, както са ни лятни бебетата незнам, дали ще ни предпишат.

здравейте маминца
аз ли само не съм разбрала,защо ончето неможе да си гледа бебка?
момичета незнаех,че това за пишлетата е вече отживелица,че не  е задължително да са нагоре,ще четем библиотеката за повече инфо и това е
ние иначе сме много добре папкаме си ,даже понякога нанка по 4,5 часа,на кърма сме,аз днес за първи път излязох за повечко навън,даже си карах и колата,ходих до склада на чиполино и си купих чанта за количката ,че нямаше и едно шишенце,голям грамаж
да се похалим,че днес ни падна пъпчето и сега само със спиртче се третира,нали,вие така ли правите,кожичката и обаче наоколо е леко с пършичка,знаех си че така ще стане с този спирт,ама мажа кремче и това е
за коланите нося такъв през по-голямата част на деня,като ми писне го свалям, иначе и на мен ми писна от тези превръзки,особено в това топло времебях забравила какво е 
Да е жива и здрава Наталия на мама Мейз

Аз си стягам корема след секциото от 21 май, демек 20 дни след раждането, казаха ми да изчакам до 1 юни ама.... бързам
ЕФЕКТЪТ е поразителен, влизам си във всички стари дрехи ..., но като ги сваля съм като мама Кенга
Вигантол - а го давам вече 3-ти ден. А щерка ми яде по 120 на ядене, а не по 100 както се пишеше по-горе. Предполагам, че това е така защото се роди 2 700.


МНОГО ЦЕЛУВКИ НА МАМА МЕЙЗ И НА БЕБЕ НАТАЛИЯ!!!

Здравейте мами.

В такава еуфория съм, още не мога да се опомня. Родих в Токуда при Диков секцио. Бях спокойна до последно. Е - като легнах на масата естествено ми стана малко страшно и мъчно. Тихо заплаках и тихо повтарях "Георги, Георги" (съпругът ми). Така исках да помоля да го пуснат. И понеже едната ми ръка беше цялата в някакви игли, а другата хваната за апарат за кръвно, сълзите почнаха да му се стичат в ушите. Екипът обаче е невероятен. Всички са невероятно мили и внимателни. Всички те обгрижват с разбиране, за всякакъв твой страх (като моят позорен от иглите). Мина страшно бързо, упойката не я усетих. Анестезиолог ми беше д-р Илиев - бях слушала само хубави неща за него и се зарадвах, като разбрах, че ще е той.

Залата се изпълни с медицински лица и осъзнах, че наистина не е уместно и Георги да е там. Дори да го бяха пуснали нямаше да ми държи ръката, а може би щеше да е в някой ъгъл - нямаше никакво място.

Д-р Диков започна да ми маже корема с нещо и макар и под въздействието на упойката, започнах да се подхилквам от гъдел. имам страшен гъдел по корема особено от ляво. И той като започна да разказва някакви истории, как на един пикник от смях му изхвърчала една краставица от носа... започнах и аз да се смея с всички, забравих, че ме е страх. беше много ведра атмосфера. Само явно в момента, в който са започнали да разтварят и ... знам ли - усетих силно бутане в костите долу, които по принцип страшно ме боляха по време на бремеността, а последния месец направо жестоко. Бутането и натискът преминаха в тежка болка и започнах да повтарям "БОЛИ, БОЛИ" Въздухът ми секна и захърках на пресекулки, плачейки от болката. Вероятно и уплахът ми е бил в повече, казаха ми че съм под силно вълнение и да се успокоя. В същия миг...

Ох и сега започвам да плача...

Викнаха "ЧЕСТИТОООО" и я видях - Ох, Господи... Вдигнаха я за крачетата - толкова големичка ми се видя дори тогава, мургавка. Занесоха я на масичка над главата ми да я дооправят, а аз вече се задавях от рев от щастие, забравих, че ме боли - нищо не чувствах, бях си извила главата максимално, маската от лицето ми се изхлузи, само я гледах и плачех както никога преди. Божичко, какво щастие, каква благодат ме обля. Питаха ме защо плача. Едва успях да кажа "Щастлива съм". Подадоха ми я да я целуна по главичката. За първи път целувах така, с толкова топлина, с толкова сила, с толкова вдъхновение, с такава любов. Момичето, което мина преди мен каза, че пускали "Happy Birthday" в този момент. Ако не ми беше казала, нямаше и да чуя изобщо. Нищо не чувах, нищо не виждах, гледах единствено нея и целият свят се беше стопил и минимизирал до прашинка. Бояна вече беше моята Вселена.

След това нищо не помня. Изненадах се, колко бързо приключи операцията. Чак два дена по-късно се сетих, че я отнесоха и аз затворих очи леко успокоена, леко тревожна, къде е все пак детенцето ми, като аз лежа тук и нищо не мога д анаправя. Някак се отпуснах и отдалеч чувах че ме питат нещо - отварях очи да им отговоря, за да не ги стряскам допълнително, че ми е станало нещо и пак ги затварях. Почивах си не спях, но бях далееече. Не съм сигурна сега дали това е естественото стечение на процеса или са ми били някакво успокоително, тъй като ми казаха, че съм под силно вълнение. А аз си мислех, че мога да ги притесня, че съм така унесена и отварях очи като ме питайха нещо, за да видят, че съм добре и спокойна. Бях им страшно благодарна. Исках да им го кажа, а не можех. Безкрайно благодарна.
Всеки един от тях беше прекрасен човек. Това излиза само от душата на човек, не от високите заплати и прекрасните условия на работа. Определено целият персонал - от Главните завеждащи отделения лекари, до всяка една жена, която минаваше тихо сутрин да ни смени кошчето и ни пожелаваше добро утро са просто прекрасни, топли, внимателни, искрено загрижени хора.

По именно мога да изброя само д-р Диков и д-р Герганова, които изродиха детенцето ми. Д-р Масларска, завеждаща неонатологичното отделение. Д-р Илиев с вълшебните ръце, заради които изобщо не усетих, кога ми е сложена упойката. Д-р Гърчев от болница "Свети Лазар", който присъства, за да вземе стволови клетки от Боянка и също взе епизодично участие в някои от манипулациите по мен, макар изобщо да не му влизаше в задълженията. Човек, изпълнен с позитивизъм и ведро настроение. Заедно с д-р Диков внасяха много веселие в операционната.

На всички останали лекари, сестри, санитари... които всеки ден бяха около нас и ни помагаха във всичко, изслушваха ни за всичко, обясняваха ни всичко, ако не беше в тяхната компетенция, веднага изпращаха специалист по въроса ни... на всички съм безкрайно благодарна. Имената им не знам, но лицата им никога няма да забравя.

Това са прекрасни хора. Прекрасни!

Леле, колко дълго стана...

Честита ти принцеса,Диана!
Разказът ти е трогателен,просълзи ме!

Това е новата ни тема

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=296698.msg7604404#new

DiyanaChar през цялото време докато четох разказа ти бях със сълзи на очи!Страхотно ни направи съпричастни към твоите чувства и преживявания.Дано съхраниш цялата тази любов и я дадеш на детето си!