1. Има един вид хора, които наистина си мислят, че някой им е длъжен (в случая имам предвид моя лична позната, отколкото който и да е от форума).
2. Много често родителите на майката отделят повече време за внучето/внучетата, отколкото родителите на бащата, което някак логично предизвиква реакции от рода на "не му е купила нищо" и "сетила се, че има внуче".
и трето, но съвсем не маловажно:
3. По принцип е нормално бабите и дядовците много да обичат внучетата си и дори да ги глезят повече от родителите. Моята майка дори един ден ми заяви: "Мамо, и вас ви обичам, ама внучетата някак много са ми мили!" Та затова родителите очакват от бабите и дядовците (и от двете страни) да обръщат внимание на децата им. И често ги боли не толкова, че не са купили нещо на тези деца, или че не са им помогнали достатъчно, а по-скоро за недостатъчното внимание и обич.
4. Понякога подобни реплики се срещат, когато бабите и дядовците делят внуците си. Примерно за внуците от едното си дете отделят много време и пари, а за децата на другото им дете - по-малко или изобщо не се сещат. Тогава обаче отново според мен водещо е повече неприятното усещане, че детето ти е някак пренебрегвано в сравнение с друго...
И се сетих още нещо:
5. Абе тия баби много претендират как не са длъжни, а понякога като почнат с претенциите... И моя син е кръстен на свекито. Насила ме накараха! Още години преди да забременея ми се заяви, че детето ми на тях трябвало да бъде кръстено! Че и мъж ми навиха на това... И после: те не били длъжни! Че аз какво бях длъжна, че слушах дълги обяснения ня тема?! Просто много често гледаме филма: "за помагане ме няма, ама претенциите ми са много"...
Лично аз не разчитам на нито една от бабаите. Но като факт мога да кажа, че майка ми при нужда успява някак да си вземе отпуск и да гледа моят мъник, когато аз съвсем нямам вариант, докато свекърва ми веднъж я помолихме и тя ни обясни, че не може. Аз обаче не се оплаквам от това. Даже ми е по-добре да е по-далече, че така си щадя нервите!