Публикувана: 22 май 2008, 13:49 ч.
Последно мнение: 2 юни 2011, 22:45 ч.

Какво направихте с детските дрешки и играчки

17 369
99
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 15 юни 2008, 10:58 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 770

Не бяха минали още 40 дни, когато разпределих на няколко части дрешки и играчки и ги раздадох на приятелки. Имам две приятелки с деца- едното по- голямо с 3 месеца от Влади, другото по- малко с 3 месеца от него. Раздадох им нещата, като се чувствах наистина добре от този факт.
Имам много запазени неща от сина си. И днес, когато дъщеря ми облече някоя негова дреха, с гордост заявява, че е била на батко й Heart Eyes

# 46 15 юни 2008, 11:02 ч.

Мнения: 366

Аз бях решила, че ще пазарувам, когато вляза в 8-мия месец. А като влязох в 8-мия, влязох в болница и си тръгнах от там без бебе. От малката ми принцеса имам само ехографски снимки. Пазя ги. Има една в профил, малко вирнато носленце, приликата с Макс е просто удивителна. Колкото повече наближава юли, толкова повече тъгата ме напада. Cry

# 47 15 юни 2008, 19:52 ч.

Мнения: 825

Всяка вечер като си лягам се спъвам на кошарата, която прибрахме под спалнята. Но така ми е добре. Искам да си е там, да си я виждам, да си тъгувам на воля.......... smile3518

# 48 16 юни 2008, 09:10 ч.

Варна
Мнения: 617

Все още нищо.....количката е в коридора, столчето за колата също, дрешките са в скрина, дори торбичката с името му, която ми върнаха от реанимация си стоят. Понякога си мисля да подара една част, а друга да продам. Спира ме това, че накои хора са суеверни и не биха облекли детето се в дрешки на починало дете. Друг път си мисля, че ако случайно решим да опитаме пак да си имаме бебче, искам ТО да ги носи...Явно е много рано да мисля за тези неща...

# 49 16 юни 2008, 09:51 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 770

Цитат на: Slavi_Yo в пн, 16 юни 2008, 09:10

...Спира ме това, че накои хора са суеверни и не биха облекли детето се в дрешки на починало дете...

Когато реших да подаря дрешките, направо попитах приятелките си какво мислят по въпроса. Помолих ги откровено да ми кажат, ако не смятат да ги обличат, за да ги дам на други деца да ги носят. Слава богу, оказаха се без подобни скрупули и в последствие ми беше много приятно, когато виждах децата им облечени в дрешките на Влади.
Както ми е хубаво сега, когато дъщеря ми носи негови дрехи, както и племенника ми.

# 50 16 юни 2008, 11:22 ч.

Мнения: 656

Аз бях купила много малко неща -няколко шишета ,комплекта за изписване ,дребни неща.Доста време стояха в скрина,изгладени,подредени.Докато събрах кураж да ги извадя.Един ден събрах всичко заедно с доста играчки ,купих памперси и ги занесох в един дом.Така ги усещах нещата и така направих. Снимки имам 1-2.Стоят някъде.
.Дрехите за бременни ги изхвърлих още когато се прибрах от болницата.
Казвала съм го и друг път,но не мога да се отърва от чувството,че като купих дрешки предварително,като че ли предизвиках съдбата.Знам ,че другите купуват всичко и доста по-рано дори.Но за първото си дете не бях купила абсолютно нищо.Всичко се купи след като бях родила.Втория път също много се чудех ,но накрая реших ,че това са глупави суеверия.Още едно нещо ,за което сега да се измъчвам.

# 51 16 юни 2008, 11:32 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: мерри в пн, 16 юни 2008, 11:22

Още едно нещо ,за което сега да се измъчвам.

Мъчно ми е, че се чувстваш така... Sad

Гушкам те силно!

# 52 16 юни 2008, 11:49 ч.

Мнения: 7 348

Мерри,

А аз сигурно предизвиках съдбата като не бях купила абсолютно нищо.
Не си вменявай вини, моля те. Hug

Колкото повече търсим причини, толкова повече ще ни изникват под формата на "ако".

# 53 16 юни 2008, 11:54 ч.

Мнения: 656

Рони

,много си права,обаче колкото и да не искам ,тия мои побъркани мисли се промъкват все в главата ми.
Наистина има хиляди "ако"

# 54 17 юни 2008, 23:26 ч.

Мнения: 198

Нещастието ни ми се случи мин. седмица, 5 дни преди да вляза в 9-я. Не вярвах на суеверия, за това бях купила много дрешки, бих казала всичко необходимо. Бяха останали само големите неща като креватче, количка и т.н. Дори бях купила 1 комплект чаршафчета.
След случката, преди да се прибера от болницата, майка е прибрала всички нещица.
Първо бях решена да останат за другото, а след като и мин. вечер ми казаха че не трябва да се подаряват на никой друг, окончателно са запазени. След като са нарочени за нашето бебе, така трябва да бъдат.
Повечето неща бях купила в розово и макар да имам по-нататък момче той ще ги носи, независимо какъв цвят са Peace

# 55 23 юни 2008, 21:11 ч.

Мнения: 2 849

Някои подарих,доста от нещата ги носи и Вики .Взела съм и тук няко скъпи спомени от Еди .

# 56 2 юли 2008, 10:53 ч.

Мнения: 1 479

Всички момичешки дрешки подарих,а останалите ги износиха 2-те момчета.Запазих си /от нея/само едни мьнички чорапки за спомен.Спалните и комплекти и креватчето +играчките ги използваме и в момента.

# 57 15 юли 2008, 11:52 ч.

Мнения: 352

нищо! И ние така,всичко беше готово,но остана неизползвано,прибрах всичко в пликове и опакова за да не събира прах.Небих ги подарила на никого,защото повичето майки около мен мислят като теб(щом са наречени за някого и...)нанто и да е,за мен моето детенце си остава моето ангелче и макар,че не успя едва ли би донесъл лош късмет на брат си или сестра си!

УСПЕХ!от сърце ти го желая!

# 58 18 юли 2008, 19:06 ч.

София
Мнения: 6

никога никога не съм мислила и вярвала, че мога да пиша в такава тема ... Cry

всичко беше толкова идеално... до момента в който родих и на другия ден оперираха моето ангелче... горкото беше с много увреждания... благодарение на д-р марков, който нищо не видя на прегледа... и все пак то се бори цели 42 дни... всичко бяхме подготвили, но така и нищо не използвахме smile3518

болката е толкова голяма... пазя си всички негови дрешки и всичко останало... незнам дали бих ги използвала занапред, но и не искам да се разделям с тях... мисля единствено комплектчето за изписването да подаря на някое бебенце и огромния пакет памперси които ми останаха. имах цял фризер със замразена кърма, но я изхвърлих... тя си беше за него... сега съжалявам, но ... иначе в неделя стават 40 дни ... Cry