Шестдесета, диамантена, АМЕРИКАНСКА гюрултия...

  • 13 275
  • 306
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 491
Изобщо винаги му казвам да отстъпва, но не защото другия е по-малък или момиче, просто за да не се тръшка за вещи. Казвам - Еди-кой си си играе с това, ти после. Дали работи винаги - ами не. Ама опитвам.

Та да поговорим за кавалерите и нашето, американско отношение към тях.  Mr. Green
На по-малки деца - може би да, защото не разбират. Но на момичета - защо? Аз не мисля, че полът дава специални привилегии и извинява арогантността. За мене каквото важи за момичетата - това и за момчетата. Да се уважават, да не се нагрубяват, да не влизат в ръкопашен бой, но това са положения на общо основание. И евентуално в бъдеще да не се оставят разни флинтифлюшки да ги въртят на пръста си и да не смеят да си отстояват правата.
Моите момчета нямат склонност към мачизъм, поне засега. Винаги са имали приятелски отношения с момичета, даже на големия най-доброто му приятелство е с момиченце, неотлъчно са заедно в занималнята и си играят много добре. Аз обаче малко се жегвам, когато видя момичета (тук за малко по-големи говоря), умишлено да странят и да се държат надменно с момчета. Дразни ми рязкото полово разделение, и какво друго да им кажа на моите момчета, освен че тези момичета не си заслужават вниманието, и да не им се връзват. Едно такова комшийче русначе имаме, доста претенциозно дете. Единият син беше успял обаче веднъж да я заговори, но бързо загуби интерес: тя се интересувала само от две неща, и те били скучни. Но не каза кои са нещата.

# 106
  • Мнения: 2 381
Бубка, ама отношението ми към кавалерите няма много общо как мисля да възпитавам детето си в отстъпване на неща, които му принадлежат Simple Smile
Иначе съпругът ми е кавалер -харесва ми. Подава ми ръка, когато слизам от автобус, отваря вратата на колата, когато влизам (не всеки път, но често),  стола не ми държи, докато сядаме да вечеряме, но мога да го преглътна  Mr. Green
Без шега - научен е от родителите си. Виждам, че го прави без много да се замисля, така, че идва от ранно детство.

Надявам се ако имаме син да го научи на същите маниери, без това да значи префърцунено поведение  Peace

# 107
  • Мнения: 2 257
На по-малки деца - може би да, защото не разбират. Но на момичета - защо? Аз не мисля, че полът дава специални привилегии и извинява арогантността. За мене каквото важи за момичетата - това и за момчетата. Да се уважават, да не се нагрубяват, да не влизат в ръкопашен бой, но това са положения на общо основание. И евентуално в бъдеще да не се оставят разни флинтифлюшки да ги въртят на пръста си и да не смеят да си отстояват правата.
Моите момчета нямат склонност към мачизъм, поне засега. Винаги са имали приятелски отношения с момичета, даже на големия най-доброто му приятелство е с момиченце, неотлъчно са заедно в занималнята и си играят много добре. Аз обаче малко се жегвам, когато видя момичета (тук за малко по-големи говоря), умишлено да странят и да се държат надменно с момчета. Дразни ми рязкото полово разделение, и какво друго да им кажа на моите момчета, освен че тези момичета не си заслужават вниманието, и да не им се връзват. Едно такова комшийче русначе имаме, доста претенциозно дете. Единият син беше успял обаче веднъж да я заговори, но бързо загуби интерес: тя се интересувала само от две неща, и те били скучни. Но не каза кои са нещата.

Кавалер не значи непременно някой тъпчо, на който някаква разглезена женичка се е качила на главата и танцува отгоре. Има кавалери, които могат да ти спрат дъха и същевременно да им имаш уважението, докато в същия момент те те носят на ръце като принцеса.
Да, мисля, че трябва да се учат малките момчета на по-мило и нежно отношение към момиченцата, без разбира се, да им се качват онези на главите. То от майките (и бащите) си личи още, как ще се развие и момчето, и момичето....Даването на играчките и шерването не мисля, че е проява на кавалерство, аз вярвам в класическото старомодно кавалерство и то няма общо с раделение и войнстващ сексизъм, големи-малки, бели-черни и т.н. - в моето старомодно кавалерство има място само за уважително и мило отношение към жена, която истински го заслужава, обаче.

# 108
  • Мнения: 1 593
Бубка, много интересна тема си подхванала.

Аз мисля като Ники, Ники, ти питала ли си съпруга ти как точно са го възпитавали - в смисъл спомня ли си да са му казвали, че еди как си трябва да се държи или му е давано пример - как (и кога, на каква възраст, може би  Thinking)

абсолютно съм на мнение, че other things equal, мъжете кавалери в крайна сметка завършват с по-читави жени, просто защото се иска малко "читавост", за да оцениш един кавалер...

Бубка, Биз, нИ сЪ надувайте... и ний ще пием винце скоро - дата, час и място са уречени, пък може и снимка да ви покажем Stuck Out Tongue

# 109
  • Мнения: 810
Харесах мнението на Блажка. Кавалерството и отстъпването трябва да става с мярка и не да е непременно насочено към момичета. Като порастне момчето е по-различно, може би тогава трябва да се учи на истинско кавалерство.
Съпругът ми е истински кавалер, винаги е много внимателен, детето ми ще расте с неговия пример, няма начин да не е кавалер.

# 110
  • Мнения: 3 491
Съпругът ми е истински кавалер, винаги е много внимателен, детето ми ще расте с неговия пример, няма начин да не е кавалер.
Дано наистина така става.  Simple Smile Защото и на мене ми се иска да приличат на него.

# 111
  • Мнения: 2 257
Кавалерството и отстъпването трябва да става с мярка и не да е непременно насочено към момичета. Като порастне момчето е по-различно, може би тогава трябва да се учи на истинско кавалерство.

Мацки, я раздуйте, какво значи кавалерство и истинско кавалерство, какво значи кавалерство като са малки и като поотраснат; какво значи кавалерство към всичко наред и кавалерство към момичета само - абсолютно се чувствам като паднала от Марс - или аз бъркам понятията, или кавалерството е сменило значението си, докато  се занимавам с други неща.... Rolling Eyes

И въобще - да не говорим за джентълмени всъщност?

# 112
  • USA
  • Мнения: 559
И мен ме вълнува това за кавалерството. Вчера четох една тема, в която момченцето целунало ръката на момиче от детската градина, а тя му изхвърлила пантофите. Момченцето било доста наранено след този отговор на неговото добро отношение. Не мисля да уча сина си да търпи подобно поведение спрямо собствената си личност.  Thinking Как да научиме децата си къде да слагат чертата между кавалерството и личното достойнство?
За мен засега личният пример на бащата май е основното. По-нататък не знам как ще обяснявам.

# 113
  • Мнения: 7 091
Момичета, знам че съм малко в страни от темата, ама искам да попитам ако някой може да ми помогне със съвет..или друго.
Мъжът на моя приятелка я напусна преди няколко дни, шок за всички, включително и за нея, защото не са имали някакви проблеми. Ако можете да ми препоръчате някаква литература, сайтове, форуми или каквото и да е там, не искам да я оставям да затъне в депресия, има две момчета, които на нея чакат ( на 5 и 2), а аз самата се чудя дали реагирам правилно. Не искам да и се натрапвам с мнение или съвети, от друга страна искам да и помогна. Ако имате идея за някакви съпорт групи или т.н...да знам какво да търся, че за първи път се сблъсквам с подобно нещо( дано и да е за последен).  Rolling Eyes

# 114
  • Мнения: 1 436
И аз да питам за дефиниция на кавалерството. Мъжът ми е възпитаван с класическите модели на мъжко и женско поведение и в моя личен случай държането на палто и подаряването на рози по никое време  bowuu вървят с леееека доза мъжки шовинизъм, та имам резерви по тази тема Tired. Може грешката да е в моя телевизор - приятелките ми отдавна се чудят как моята прозаично неромантична особа е взела принца на белия кон  Mr. Green.

# 115
  • Мнения: 1 147
Толкоз хубава тема, че чак от офиса ще взема да се включа по нея.  Grinning

Кавалерството си е въпрос на по-мило и по-нежно отношение към жената. Не виждам съществена разлика дали са малки, или големи. Виждам момченца, които следвайки примера на баща си обикновено, са по-внимателни към момиченцата. Моделът на поведение е водещ в този смисъл, и май нищо шовинистично не виждам в това.. Мъжът ми е кавалер, по старовремски начин, научил се е от баща му като че ли, отваря ми вратите, отваря ми вратата на колата, подава ми ръка като слизам отнякъде, носи ми цветя .. виждам, че му носи удоволствие да се чувствам специална.. но в ежедневието при него това върви с много други подобни навици, които приемам за даденост. И както каза Джи, можеш да имаш респект към такъв мъж,  и пак да се чувстваш принцеса.. двете неща не си противоречат, защото той знае как да скръцне със зъби, когато се налага..

Та, в този ред на мисли, не виждам защо това не може да се възпитава в детството.. уважение към жената, но и хората по принцип, внимание и отношение към по-слабите, но не с цената на загуба на самоуважение ..

# 116
  • Мнения: 810
Джи, не вложих много замисъл в това, което написах, но принципно се съгласявам с Уинкс. И Зори за модела на поведение.

# 117
  • Мнения: 2 563
Не бих си учила децата, че момиченцата са по-нежни, крехки и затова трябва еди какво си. Еднакво и за момчетата и за момичета искам аз, всеки може всичко. И да отваря врати на другия, и да стане велик математик и прочие. Не си падам и по "момчетата не плачат" и "ти си момиченце, трябва да си хубава".  Confused

Цветя, отваряне на врати и т.н. ми се струва подходящо само за жената, която обичаш, което е вече различна тема. За въпросната жена бих обяснила, че е длъжен да я защитава и да я пази и да се бие за нея и да й помага всячески, когато е нужно.

Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 21:20 от Hear Again

# 118
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
... Не си падам и по "момчетата не плачат" и "ти си момиченце, трябва да си хубава".  Confused
...

Е това и аз имах предвид.

Не е ли по-важно да има уважение към жената, отколкото отношение като към по-нежен пол? Не че двете са взаимоизключващи се де...

Бубка, ама отношението ми към кавалерите няма много общо как мисля да възпитавам детето си в отстъпване на неща, които му принадлежат Simple Smile
...

Аз не се обясних  Simple Smile, исках да кажа, че не ми харесва - отстъпи, защото тя е жена, или отстъпи, защото еди-какво си (струва ми се пренебрежително към другото дете, знам ли). Предпочитам - отстъпи, няма значение.

Дайте да раздробим кавалерството:
1. Целуване на ръка ми се струва анахронизъм за нашите деца, на мен би ми било много странно, ако някой ми целуне ръка, докато те пораснат, съвсем.
2. Аз отварям врати на хора, отварят ми и на мен. Мъже/жени.
3. Мъжът ми ми помага с багаж, ако е наоколо. Ако не, оправям се. Не ми отваря врата (или рядко, на кола само като съм бременна)  Laughing.  Подава ръка чат-пат.
4. Цветя носи и това е много мило, но наистина е за човека който обичаш.
5. Ставане в автобуса - няма нужда. Предпочитам на бременни и майки с деца да отстъпват място.
 
Какво остана?

# 119
  • Мнения: 9
Здравейте.Най-после открих най-новата америкса тема.Явно са доста популярни, защото има огромно количество такива полезни теми.
Имам един проблем и почти останах без никакви надежди.
Имам пътуване до САЩ и си търся билет в Expedia.com и в последствие на United.com , понеже цените са идеални, самолетите що годе хубави и възможностите за часове много.
Уви обаче при стигане до крайната стъпка се оказва, че нито един от двата сайта не работи с кредитни карти издадени в България.Това е ужасно, оказва се че дори с American Express, Visa, Mastercard не мога да си закупя билет, понеже картите ми са на български банки, а въпросните работят само с карти издадени в САЩ и с billing адрес в САЩ.
Какво да правя?Какво да предприема, за да закупя билета си?
Цените скачат от ден на ден и просто нямам надежди, а трябва да пътувам след 2 седмици.
Маршрута ми е: Sofia-Los Angeles Los Angeles-Sofia
най-приемливи цени предлагат Lufthansa и United
Ако имате предложения за мен, сайтове които приемат БГ кредитни карти и т.н ще се радвам да ми напишете възможно най-скоро, за да си купя билет.
Искрени благодарности!

Общи условия

Активация на акаунт