Публикувана: 8 юни 2008, 01:22 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2009, 01:59 ч.

Как се чувствате на работа след загубата

7 600
66
1

# 45 14 окт. 2008, 23:39 ч.

Много е трудно. И аз не можех да си представя, че ще се върна на същото това работно място, на което до скоро се разхождах с големия корем, но...успях. След раждането изпаднах в депресия - ако може така да се каже. Ден след ден затъвах все повече, тръгнах по психолози, гледачки и каквото се сетиш, но нищо не помагаше. В един момент в главата ми се набиха някакви думи - Работа, само работа, нищо друго няма да ти помогне - дори не си спомням точно кой ми го каза. И така, може би месец след това се върнах на работа. Работя във фирма с около 100 човека - 95% жени. Минавах покрай хората, повечето от тях не ме поглеждаха в очите, други просто ме питаха от учтивост- как си, по-близките се опитваха да проведат успокоителен разговор от рода - колко често се случва...разказвайки случаи. През цялото това време не успях да отроня нито една дума за това какво чувствам, какво мисля и колко ме боли. Не отроних нито една сълза. На всички отговарях кратко, учтиво, лаконично и много скоро любопитните погледи изчезнаха.
Може би ми трябваха около два месеца да вляза в ритъм, но действително работата ми помогна да се съвзема. Смятам, че хората улисани в личните си проблеми отдавна забравиха за мен.
Лично аз препоръчвам на всеки, който намери сила да се върне на работа.
Бъдете преди всичко силни, оставете сълзите за тук. Навън никой няма да ги разбере.

# 46 15 окт. 2008, 10:09 ч.

Мнения: 2 270

Аз противно на повечето мнения се чувствам добре на работа (върнах се преди 3 дни).
Колежката ми беше казала на останалите (така избегнах много неприятни въпроси), а тези които работят в сградата, но не и пряко с мен ме поглеждат очаквайки да видят големия корем, а после със съчувствие!
Колегите с които работим в една стая са много внимателни с мен (без да прекаляват или да стават досадни) - благодарна съм им, защото мислех, че връщането ми ще е много трудно!

# 47 16 окт. 2008, 19:57 ч.

Мнения: 390

Вярно е, че хората бързо забравят, всяко чудо за 3 дни, чукат на дърво и толкоз. А работата наистина улисва, отначало хич не ми се ходеше, но сега ме спасява от депресия.

# 48 26 окт. 2008, 00:13 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

Момичета, извинете ме, че така нахлувам между вас, но исках да ви успокоя с моята история с работата.

Преди време изгубих бебето си в 4-тия месец, вярно не е същото като да го износиш и да го родиш, но при мен стана така, че макар и повечето ми колеги да не знаеха, малко преди да абортирам шефът ми изпрати мейл до цялата фирма със следното съдържание: "Поради бременност и лекарска препоръка Иглика Игнатова вече няма да може да изпълнява задълженията си като ....... На нейно място ще започне работа ......... Да й пожелаем успешна бременност и раждане." На следващия ден вече знаех, че бебчето ми е мъртво и че ще ми го махнат, но... цялата фирма знаеше, а и човекът за моята позиция беше одобрен и назначен! Аз трябваше да се примиря с друга, по-лоша и по-нископлатена работа.

И така месеци наред колегите ме гледаха в корема, дали не ми расте и се чудеха, дали да питат, дали да не питат, а някои клиенти след месеци ме питаха на колко е станало бебето... И след това дали не съм бременна с второ и така...

Това се случи преди 4 години, а все още някои правят грешки, че имам две деца...

Но хората са такива, не ги е много грижа, но не са и злонамерени! Повечето се сконфузват и става още по-тъпо.... Хубавата новина, обаче е, че минава... Времето лекува всичко и ще забравят, те ще забравят, а и вие малко по малко... не че ще забравите, но вече няма така да ви боли! Обещавам ви го! И всичко ще се нареди... Наистина... Hug

# 49 27 окт. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 193

На мен утре ми е първия ден и ми е много притеснено!Ще разказвам как е минал! Hug

ви

# 50 27 окт. 2008, 18:50 ч.

Мнения: 65

iff2,

# 51 27 окт. 2008, 19:13 ч.

Мнения: 3 016

iff2,и все пак искам да ти кажа,да не обръщаш внимание на някои неуместни погледи и приказки .Със сигурност ще има и такива.

# 52 27 окт. 2008, 22:08 ч.

Мнения: 510

Iff

гледаи болката право в очите иначе ако се криеш от нея ще ти е много по гадно. Hug

Успех

# 53 29 окт. 2008, 19:52 ч.

Мнения: 193

Мина сравнително добре,всички бяха разбрали и бяха подготвени,някой ме прегръщаха,целуваха,отново се разчуствах.Днес 1 колежка не знаеше и ме пита "на колко стана малкото човече?" Sad

а аз"НЯМА БЕБЕ" Cry

ИЗБЯГА МНОГО БЪРЗО ,стана и много гадно. С шефа ми още не сме се засичали ,но пък днес биг боса дойде при мен-голямо уважение от негова страна bouquet

.Но хората не знаят все още как да се държат с мен, а пък и аз,много не излизам от стаята Sad

# 54 20 ян. 2009, 15:16 ч.

Мнения: 21

Здравейте,момичета!
Съжалявам, че разбутвам стара тема, но за мен е актуална. Трябваше да се върна на работа на 07.01, но не можах да го направя. Вместо това се озовах при психиатър и сега съм на антидепресанти. Иронията е, че съм човек, който обичайно не пие хапчета по никакъв повод. Сега, под въздействието на лекарствата, съм в състояние да комуникирам с хора, докато преди само мълчах и плачех. Страх ме е, че като спра дрогите, ще се върне пак старото положение и няма да мога да работя. А не може безкрайно да стоя в къщи. Лекарствата също не са постоянно решение, защото гинекологът ми иска да се изчистя по-скоро от тях, за да мога да забременея отново, тъй като физически съм здрава като бик. Макар и на 38 години, не се замислям нито за минута, че няма да забременея отново. И искам пак близнаци. Знам, че е налудничаво, като знам рисковете, ама ......
Обаче първо трябва да прескоча проблема с тръгването на работа. Какво ще ме посъветвате - да вземам ли отпуски, докато забременея и тогава да ползвам болнични, за да избегна връщането, или да преживея ужаса от срещата с много хора. Работя с наистина много колеги.
Извинявам се за дългия пост, но досега имах сили само да чета и да плача, не можех да напиша какво ми тежи. Толкова боли от загубата, че се чудя как съм още жива.
Благодаря ви за търпението да прочетете обърканите ми мисли.

# 55 20 ян. 2009, 17:52 ч.

Мнения: 123

Ох, petq_p ... не знам какъв съвет да ти дам. Пиша, защото някак си те чувствам много близка. Не сме си говорили много, но живеем в един ад- и двете изгубихме толкова обичани и чакани близначки. И аз често чета форума, но не пиша, защото все още нямам достатъчно сили да продължа живота си. Ако не ти се връща на работа все още, не бързай да го правиш. Аз също засега не искам да се срещам с хората, с които работих. Дала съм си още 1-2 седмици и тогава съм решила да поема дълбоко дъх и да го направя- да мине и този ужас и да продължа по-спокойно...
И аз така силно искам нова бременност с близнаци-момиченца... едва ли ще ми се случи отново, но с цялото си сърце го пожелавам и на двете ни Hug

# 56 21 ян. 2009, 09:38 ч.

Мнения: 2 270

Kenga_ , petq_p Hug

на мен връщането на работа ми повлия добре

# 57 21 ян. 2009, 10:32 ч.

Мнения: 390

Мисля, че ще е най-добре да се изправиш смело пред проблема, защото отлагането ще те прави само още по-слаба. Освен това не е ясно кога точно ще можеш да забременееш. Аз също съм на 38 и мислех, че ще е лесно както всеки път до сега, но не става. Работата ще отвлече мислите ти от проблема. В началото наистина е много трудно, но мисля, че не трябва да отдаваме голямо значение на хората, за тях e сензация, а на нас мъката ни остава за цял живот

# 58 21 ян. 2009, 13:13 ч.

Мнения: 21

Дааа, сигурно сте прави. Да хванем бика за рогата и напред. След целия огън, през който сме минали, още едно самоизтезание едва ли е толково непреживимо. Просто поредната гадна битка. Ще ви послушам и като приключа с психолечението, отивам на работа. А за забременяването - доктора е убеден, че от март мога да започвам и че няма да има никакъв проблем. Физически съм в перфектно състояние, въпреки възрастта. Силно се надявам още през април де се запиша в кореместата тема и дано са пак близнаци. Praynig

Преди аватарът ми беше newsm64

, искам си го пак.
Момичета, за всички вас bouquet

# 59 22 ян. 2009, 14:34 ч.

Варна
Мнения: 1 149

Petq p, лично аз като изгубих моите близначки след това исках максимално бързо да се върна на работа, защото бях сигурна, че това е по-добрия вариант. Отначало и мен хората, които не знаеха какво е станало, като ме видеха ме питаха за бебетата, но след като им казвах, че съм ги загубила вече не питат, а и като ме видят се държат съвсем нормално. Лично на мен връщането на работа ми се отрази добре, така времето минава по-бързо.

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: