Какво НЕ искате да чувате от близките относно проблемите в забременяването ви?

Аз също имам подобен проблем... ама не съвсем... Само как го казах
Приятелката ми от студентство, с която сме били 4 години заедно и сме сменяли кваритри е с ПКЯ. Знам, че при нея нещата не са още уточнени. Те правят опити едва от 5-6 месеца... Ходи на гинеколог редовно, вече дори сме при един и същ и човекът я успокои, че при нея няма сериозни нарушения и имат още време преди да я насочи към определен тип изследвания...
Но, аз съм бременна. При това за втори път. И й личи, че не й е съвсем приятно. Освен това с другата ни приятелка сме с разлика в термините 10 дни
Е, аз не се справям с това да не й говоря Като прочетох темата от набалото й видях колко много от тези изрази съм използвала
Ужасното е, че като ми звъни по телефона и аз не съм добре не вдигам, само за да не й казвам, че не съм добре Или се опитвам всячески да прикрия, че нещо в състоянието ми е проблем. Тя пък от своя страна се държи все едно коремът ми е изкуствен на моменти. от което аз се чувствам зле
А всъщност наистина при тях още няма установен проблем. И тепърва биха им предстояли трудности, в които мога да съм й от полза (ако наистина се диагностицира сериозен проблем). Още повече, че тя до форуми не припарва и не чете. Единствената информация, която получава е от мен. И ми вярва, и разчита на мен... Аз от своя страна разчитам на вас и това, което чета тук, когато тя има въпроси.
Но напоследък пропастта зейва все по-голяма помежду ни. Тя дори с майка си не споделя. Затваря се и не говори нищо.
Знам, че стана объркано, но и на мен ми е много объркано и исках да използвам темата, за да попитам - Как беше при вас в началото, когато нещата още не бяха съвсем ясни и не знаехте с какво точно се борите?
И какво мога да направя, за да не я отблъсна съвсем, защото на моменти аз също се чувствам наранена от поведението й

Асенце, кажи й да направят спермограма, на първо време. Напълно я разбирам, не й се сърди.
Как по точно се държи, че го усещаш, че се държи сякаш коремът ти е изкуствен. Интересно ми е защото може и аз така да съм се държала с бременни приятелки, а да не съм се усетила? Успех и дано по-скоро намерите път една към друга и тя към желаното си дете! Темата е полезна именно за такива случаи и поздравления за авторката!

Лали, не се оправдавай с външни фактори, от "онзи сайт" просто поискаха да се посочи източника или линк, каквато е практиката навсякъде, дори и при вашият портал по отношение на другите източници. Там също е хвърлен доста труд от много всеотдайни  момичета, част от тях и тук пишещи и мисля, че така е редно. Успех и дано скоро стартира и тази услуга в помощ на семействата с репродуктивни проблеми!

Асе, винаги съм се страхувала приятелките ми, които очакват или имат бебенце да не се почувстват по този начин. Те нямат вина за моите проблеми.  И винаги съм искала да споделят с мен, нищо че боли. За тях това е най-върховното преживяване и не бих искала да се крият или странят от мен, защото аз не мога да го изпитам.   Е, когато взе да прекалява с оплакванията си, че е напълняла 7 кг. и е страшно притеснена от това, не издържах и лекичко я нахоках  (а бе май беше повече)   А когато не мога да издържа, просто изчезвам, няма ме или съм много болна. Предполагам се чудят защо не искам да отида и да видя бебенцето, което е вече на 2 месеца.....  Аз също не обичам да говоря.  Не й се сърди, ако можеш.  Понякога е смазващо. Да се усмихваш, когато в теб всичко крещи...  Дай й време. 

Sweetkids_mama не съм казала, че си журналист.
Погледни нещата от моя гледна точка: един човек без  репродуктивни проблеми влиза тук, носи в подписа си информация за книгоразпространение, и започва, какво не бихте искали да чуете, отговаря се, какво още, отговаря се, а какви реплики бихте искали да чуете и т.н. докъдето щеше да стигне.
Рови в душата ми, кълчи ръцете ми, и още, и още...
Ако нямаш проучвателни подбуди тази тема тека да ти бъде за урок, как не трябва да постъпваш с хора с репродуктивни проблеми.
Ние сме различни, някой е склонен да  разказва, друг - не е съгласен да му ровят в душата.
Затова още в началото ти казах - най-добре замълчи.
Който има нужда от помощ ще я поиска.
Твоето разпитване го приемам като нездраво любопитство.

Не съм против журналистите, многократно съм давала интервюта, с цел популяризирането на проблемите ни, трябва да се говори и пише за тези неща.
Целта на създаването на организации за хора с репродуктивни проблеми е популяризирането, което аз подкрепям, но честно и почтено.
Но трябва достойство - аз съм журналистка или пиша книга, какво мислите за това или онова?
А не  - една приятелка пита, ама аз хък-мък и т.н.

Ние тук сме едно малко общество, с еднакви съдби и еднакви чувства, когато някой оттук ме разпитва, не ми пречи, знам, че е или с цел да ме утеши по свой си начин, или да научи нещо от мен.
Тук аз изплаквам когато ми е трудно и подкряпам друг когато му е трудно.
Тук си свалям защитната маска, която ползвам навън, тук съм уязвима и крехка.
Всяка външна намеса,  в това кътче на свобода, където съм истинска, ме наранява.
Sweetkids_mama, надявам се да бях ясна и ме разбереш.

Асенце, МЪЛЧИ, когато тя има нужда от помощ ще те потърси сама.
Мълчи, Асенцето, защото много боли...
Асенцето, това, че се затваря не е от липса на обич към теб, болката затваря душата, понякога, при някой...

И междуругото не се чувствам ощетена от живота, за това, че не мога да забременея.
Да, боли, но болката е живот, болката е смисъл, болката е живина...
Жива съм, боря се, ще се боря докато съм здрава...
Срещнах прекрасни хора в тъгата и трудностите си...
Искам да създам нов живот, живот роден от любов...
Какво по-хубаво от това?
Благодарна съм на съдбата си, живея...

Лали, приемам критиката ти относно прекаленото любопитство. Приемам, че в позицията си  на страничен наблюдател моите въпроси могат да засегнат теб или която и да било друга потребителка. Но те моля да говориш от свое име, а не от името на всички, които по свое желание взимат или не взимат участие в темата. Ако искаш  да ми посочиш вратата и да ми покажеш, че не ми е тук мястото, няма проблем- още вчера предложих дискусията да се заключи. Категорично, обаче, съм против да продължаваш да настояваш на предположението си, че съм тук с нездрави намерения, за което нямаш абсолютно никакви доказателства.

"Книгоразпространението", което си видяла в подписа ми, е една инициатива, започната впрочем отново от БГ-Мамма, този път от участничките в  темата "Литературен клуб". Това е просто един отделен форум, където си разменяме книги за четене. Няма абсолютно нищо комерсиално. Който отвори линка, може да се увери в това. По твоята логика всеки, който чете и се интересува от книги, може да бъде набеден за писател, книгоиздател, редактор в списание и какво ли още не.


Ако наистина пишех материал, щях да постъпя точно така. Но аз не пиша и поводът за темата ми е съвсем истински и съвсем личен. Уважавам мнението ти и ти поднасям още веднъж извиненията си, отчасти разбирам и защо реагираш по този начин, но моля те, придържай се към твоето лично усещане и гледна точка и недей да ме обвиняваш за неща, които не са верни. Обидно е да ме обявяваш за човек без достойнство, който има нужда от някаква измислена история за прикритие.

А относно бъдещето на темата нека все пак да дадем думата и на останалите участници. 

Cygnus, всъщност това са моментите, в които тя очаква от мен да действам, сякаш изобщо не съм бременна. Примерно да изтърва нещо и да се наведа веднага (това е бегъл пример). Всъщност най-пресният случай е от тази седмица - майка ми дойде да ми помогне, защото тази бременност наистина няма нищо общо с предната ми и много често и за дълго време имам неразположения (не искам да задълбавам, именно, за да не звучи като мрънкане ) Както и да е. Аз съм легнала, а майка ми чисти  в това време ми звъни въпросната приятелка (между другото ние с мъжа ми сме им и кумове; наистина сме много близки). Пита ме какво правя и аз отговарям - Мама дойде, аз лежа, а тя чисти. И като се започна една тирада от отсрещната страна - как не ме било срам; голяма жена съм била... С две думи пълен игнор, че това може да се случва, защото на мен ми е зле
Знам, че звучи супер детински, но в този момент ми идваше да се разплача. Защото с предната бременност в седмия месец правихме ремонт вкъщи и аз бях качена на гардероба да боядисвам, а сега наистина не се чувствам така. Аз също изживявам по свой начин новите неща, които тялото ми ми поднася и често се чувствам напълно неспособна... дори до тоалетната да ида... както и да е.
От друга страна като излязохме последния път и ми сподели как е плакала като й е дошло за пореден път... направо ми се скъса отвътре. Казах й, че докато не се изолира проблем не бива да приема всяко идване като неуспех. И нейният оговор беше - Просто млъкни!
Ей в такива моменти се чувствам като пълен тъпанар. Говоря с всякакви хора за проблемите им, а с нея не мога. Иска ми се да й изкрещя в лицето, че ако мисли, че има сериозно основание за притеснение не бива да се помайва, а да търси, търси, търси информация, разрешение,... всичко. Но от друга страна аз също се прибирам в черупка, защото се чувствам виновна за това, че пак ще имам дете... Което пък от своя страна също е глупаво
Още повече ме е страх от момента, в който ще родя и тя ще се отдръпне още повече, а аз няма да имам нужното време да й обърна внимание. Сега съм намислила едно припомняне на студентските дни и сладко шушукане и се надявам тя да се отпусне. Обещала съм си, че само ще слушам и няма нищичко да й казвам докато не си излее и последния страх, защото знам, че има нужда
Та, извинявам се за дългия пост, но наистина съм объркана. Честно казано в момента ми е многопо-лесно да общувам с вас и знам, че ако сте пред мен и стотна от тези страхове няма да минават през ума ми. Знам, че ще гледаме едни на други като нормални човешки същества... но с нея ми е трудно. А това ме кара да се чувствам зле и предателски.
Лали, благодаря за съвета. Аз това се и опитвам да правя. Да мълча... ама пусто много ми е голяма устата и искам да я изкарам от дупката й Ще се опитам да последвам съветите ви и да я оставя сама да реши кога да ме потърси точно за такъв разговор.
И наистина темата е много полезна Човек не знае кога може да се озове в подобна ситуация

Асенце, по това, което описваШ мисля, че ти се държиШ много адекватно. Щом вие сте им кумове, zанчи наистина сте много блиzки. Опитай се да й обясниШ, че тя те кара да се чувстваШ виновна, че си бременна. Обясни й, че би и помогнала с каквото можеШ, но тя трябва да допусне помоЩта и подкрепата ти. Аz на моята кума й каzвах какво ме драzни, когато беШе бременна и тя не го повтори в мое присъствие. В съЩото време идваШе с мен да си правя иzследвания и ми държеШе ръката zа подкрепа.

Асинка, както са ти казали момичетата НИКОГА не започвай първа темата, но ако тя наистина не чете по форуми и не влиза в нета има опасност да загуби много време, което е много ценно и да се обезвери съвсем. Не й се сърди, няма как да я разбереш, защото не си се сблъсквала с този проблем, но съм сигурна, че с деликатност и разбиране можеш да й окажеш подкрепа. Не е нужно тя да разбира за твоите неразположения от бременността, в никакъв случай не й ги показвай. Ако тя повдигне темата кажи й , че си на разположение каквото можеш да й съдействаш и с информация и с подкрепа, че четеш в такива форуми всеки ден, където се обменят съвети и нформация и че може да разчита на теб. Интелигентна жена си и съм сигурна, че ще се справиш.

Слушам и изпълнявам
За втори път препрочитам темата. Мисля, че ще я чета още.
Ще намеря нужното смирение и спокойствие, но в същото време няма да я оставя дълго време да протака и отлага срещата с проблема (какъвто и да е той).

Мен ме дразнеха противоположни неща на различните етапи от безплодието    В началото ми беше обидно от отдръпването на бременните ми приятелки - отказа им да споделят какво ги вълнува в бременността го тълкувах все едно не ме считат вече за част от близките си хора. По-късно обаче започнах да оценям подобна дискретност, и започна да ме дразни споделянето на бременните тревоги  Няма как, с времето болката нараства лавинообразно  Но едно нещо винаги ме е дразнело: да ми обясняват как "децата не са всичко" и "наслаждавайте се на момента, че после като ви се изтърсят деца на главата..." Само ми е било до "наслади" 

По повод на зачекнатата тема: Първите години от нашия съвместен живот 2-3 преминаха под мотото снахата нещо й има...но не мина и време и се оказа, че на синчето нещо му има и сега вече никакъв въпрос не се й повдига, а дори ми се казва: Е ами ще си осиновите едно, какво пък толкова.Дразни ме ужасно факта, че свекърите и свекървите обичат да се месят където не им е работа и не осъзнават как самите ТЕ отблъснаха сина си и той дори не желае да ходи при тях без мен!

явно имаш доста проблеми със свекърва си... Аз също не се понасям с моята, но такова категорично изказване не бих направила, защото има свекърви и свекърви - има такива, които са много съпричастни към проблемите на децата си и на двойката като цяло. Разбирам, че изливаш мъката си, но и да осведомиш само твоите родители също е гадна постъпка, щото ги товариш допълнително с емоции, а "спестяваш" на другите "родители" болката, което за мен е напълно погрешен ход.
И понеже това, не е точно по тази тема, ще продължа с друго - както казва Гризката и при мен нещата са били променливи относно бременните. По принцип при мен има "закалка" от това, че работя с документация на бременни и доста съм претръпнала, но след поредния неуспех винаги ми идва да скрия всички коремести поне за ден в миша дупка и да нямам никаква видимост с тях и с документите им. Въпросът е, че това няма как да стане, но съм сигурна, че когато се натрупа по-голям период на неуспехи и проби, процедури и т.н., всяка от нас минава през тоя етап на нежелание да вижда бременна, нито да чува за такава.

Аз да се похваля - имам лек напредък. Всъщност тя ми се обади и ми сподели какво смятат да правят с мъжа й. Оплака ми се от неговото отношение и мисля, че успях да я подкрепя и да й дам кураж. Още повече,ч е наистина при тях нещата са съвсем в началото. опитват едва от 4-ри месеца. Хубавото е, че тази седмица за пръв път ще ходят на лекар заедно.
Обеща ми непременно да ми се обади след прегледа и да ми разкаже подробно.
Не знам, защо, но имам чувството, че й е много по-лесно да говорим по телефона Но нека - каквото и да е - само да говори. Звучеше свежа и щастлива от това, че ще ходи на преглед.
Със сигурност не й казах да спре да мисли за това, за да стане. Нито й казах, че сигурно проблемът е само в главата й.(както се опитват да й обяснят част от близките й)
Обясних какво знам аз за различните видове проблеми и лечения и й обещах да прочета каквото я интересува (защото тя още не е готова да се рови и да търси информация).
Наистина ви благодаря Просто понякога хората сме глупави и не споделяме. ако всяка от нас си кажа какво й е на сърцето съм сигурна, че ще се разберем прекрасно. От друга страна знам, че тези разговори се подхващат трудно. И ако на този етап й е по-добре да говори с мен по телефона - ОК. Съветите ви водят към един извод - да я оставя тя да дърпа конците, а аз да съм насреща при каквато и да е нужда