Нищо че случайно става, СЕПТЕМВРИйче казва сладко "мама"!

запис

Галя, браво че не е притеснително повръщането на Ники.Ани също много повръщаше- кърмата я повръщаше на фонтани,после и пюретата и малко по малко отшумя този проблем.Вече не повръща и не преобличам по 10 пъти на ден.Но спря да повръща,когато започна да яде кухня.Явно при Ники стомахчето е по-чувствително ,но и при нея повръщането ще спре,ще видиш как малко по малко  ще намалее и после ще спре напълно Целувки и от нас

        Здравейте майчета и пораснали сладурки и сладурковци  
  След много дълго отсъствие и убеждаване от доста мами реших да напиша и аз някой ред. Май ще стане цял ферман, ама така е като се отчитам от дъжд на вятър  
  Не съм имала много свободно време понеже сама си гледам Яна и се чувствам страшно уморена. Та винаги когато мога гледам да си поспивам с нея и форума все остава на заден план. Всяка сутрин си зареждам страничката, но така и не успявам да почета повече от 5-10 минутки дневно. А не обичам и да пиша като не съм в час. Но понеже днес се видяхме с Кали и получих "мъмрене", реших да направя всичко възможно да ви драсна някой ред.
  Та така - Яна расте, а с нея и магариите и   Вече се е научила да пищи така силно и докато не и се обърне внимание не млъква. Не мога и за секунда да я оставя сама, защото почва един рев и викане мама, мама, мама. Станали сме като тапет и стена, не ме питайте как се къпя  
  Иначе ходи в кошарата, като я държим за ръчички също, слиза с дупето надолу от спалнята, смъква всичко до което се докопа на пода, щъка с проходилката ( в малкото свободно място в нашата мила гарсониерка ). Доста бърбори, казва мама, Ам-Ам, тате, баба, деди...Говорят си по "индиански" с баща си. Дава боц и здрасти, маха с ръчичка срещу огледалото, "мие" си ръцете когато и пея песента "Хей ръчички"...Онзи ден взе един неин пантоф на който има пате отгоре и каза па-па. А днес като я питах къде и е бибата се наведе и погледна зад кошарата - там я беше пуснала   На мама умницата  
  На последната консултация мерките ни са 7,830кг/70см доволно. Доки каза че щом си папка по 200-250гр, но се движи по цял ден няма какво да искам да качва по кило ( не че е качвала някога цял килограм ). Почти нищо не отказва да яде, но твърдо си държи на сутрешното мляко, а понеже си поспива до към 8,30-9ч. попарата ни отпада от менюто.
  Само ме тревожи все още оченцето. Имахме и ние подобна одисея като на Краси. След 2 сондирания вече са отпушени слъзните канали, но ни стресираха с новината че и е по-голям диаметъра на роговицата на очетата от нормалното за възрастта. Хубавото било, че няма повишено вътреочно налягане. Сега трябва да следим дали пак ще сълзят очите ( дано да няма сълзене повече   ) и ако сълзят ще ходим трети път на измервания. Притеснителното е, че сълзенето и по-големия диаметър на роговицата са от симптомите на болестта глаукома. Моля се да се оправят вече очетата, че вече нямам сили, все се притеснявам.
 Сега да се похваля - след почти месец, в който мама беше на ръба на нервна криза от постоянното мрънкане, писъци посред нощ, отказ на всякакъв вид храна, НАЙ-ПОСЛЕ и ПРОБИ първото зъбче долу вляво. Днес направо е сладурка, всичко си изпапка, спокойна е, играхме си...абе друго дете е  
Очаквайте снимки в албума ни, ако смогна ще сложа сега някои и ще се постарая да попълвам редовно.
Люси, аз нямам още пари от НОИ за май. Писах им и ми отговориха, че е заради осигуровките, които фирмата ми е внесла едва на 11.06. В случая не са виновни те.
Прочетох че доста болнички има, стискам палци бързо да оздравяват  
Специални целувки на Вики на Катрин! Да расте здрав, умен и весел! И да не хапе мама  
Целувки на всички малки сладури които видях   Много са пораснали дечицата ни и са най-хубавите деца на света, разбира се  
Лека и спокойна нощ  

Благодаря за поздравите за моето пораснало вече момче. Леле колко бързо минава времето. Кога забременях, кога минаха тези 9 месеца и родих и сега бебо е на 9 месеца. Направо не усетих времето.

Сега малко отчет от ДК: 8200г, 69 см. Според таблиците на лекарката Вики изостава с 1400г и 1 см и затова тя иска сверка с моя и на татко му картон от детството и да го водим на ендокринолог на консултация... Също така досега все ми казваше да не му пипам пишока, а сега ми каза, че ако не го забелим скоро, да го водим на хирург след месец два. И сега съм в чуденка???

А за морето ние заминаваме в неделя и след умуване и различни желания се спряхме на Китен. Засега квартири има, пък по нататък не знам. После ще ви казвам дали е подходящо за малки деца. Досега все си ходехме на Поморие, и там си е семеен курорт, тихо, спокойно.

Дани макс дано Маринка скоро се оправи и не ви тревожи. И всички други болни бебоци също да оздравяват бързо. Днес и аз цял ден кихам и се разсополивих, но се надявам да не е настинка.

Павлинадидко лошо че така ви се е случило с почивката. Важното е че сега сте добре.
Аз само да ти кажа за Сандански, там е хубаво и приятно, но зависи каква е диагнозата на Данчо ( чета че ползвате урбазон и т.н.) Моята сестра е с ларингит и затова и препоръчват морето. А още преди да разберем диагнозата, бяхме на Сандански ( имаме село наблизо) и особено лятото в горещините, тя направи такъв страшен пристъп на задушаване, че едвам я спасихме, размина се за броени секунди. Та затова ти казвам, Сандански го препоръчват за асма, но не е подходящо за деца с ларингит ( за тях морето). Тя вече ги надрасна тези пристъпи, след години лекарства, но винаги си ходи с Вентолин в чантата.
Дано вие си изкарате страхотно, където и да изберете. Данчо много, много е пораснал.

Ох чувам рев от другата стая...

Както обещах по-рано пуснах малко снимки - от Коледа, Нова Година, януари и февруари. Ще има още, но по-натам, да не ви плаша сега ( ама като ме подкокоросахте...). Извинявам се, но не успях да ги оправя преди да ги кача, на места са "килнати" странично    Ако има начин без да трия да ги оправя нека някой каже как, може и на лични. Но сега вече ще си лягам, че утре ще съм  Приятни сънища на всички 

Здравейте момичета! Благодаря ви за вниманието! Последният тест - за епилепсия, беше отрицателен, така че по принцип всичко му е наред на Габи. Само че още ме е страх да не се повтори това. В неделя късно вечерта, както си се хилеше и играеше, изведнъж започна да повръща. Той и преди това беше повръщал на два пъти (по един-два пъти, не говоря за връщането на мляко), но сега от самото начало изглеждаше различно. Веднага пребледня страшно и след вяко повръщане веднага заспиваше и се събуждаше за следващото повръщане. Не се доверих на инстинкта си, който казваше че има нещо особено. Това ми е трето дете и винаги при повръщания сме се справяли сами, мислех че и сега ще стане така. Чудехме се какво да го правим. След като повръщанията станаха вече много, почнах да звъня на телефон, на който се дават здравни съвети по телефона. Разпитват те и ти казват дали трябва да отидеш в болницата веднага или какво можеш да направиш сам. Почнах аз да звъня, ама се чакаше много докато ме свържат. После ме разпитваха надълго и нашироко, караха ме да му мерим температурата и т. н. Той междувременно продължава да повръща, баща му го държи. За по-малко от час повърна поне 10 пъти. И в един момент точно когато ми казваха че трябва да го заведем в болница, мъжа ми се развика "Габи, Габи", а Габи бял като платно, неподвижен и с изцъклен и невиждащ поглед... Помислих си че е умрял... Сега всичко ми е като насън. Обадих се на Бърза помощ, дадох адреса и после ме прехвърлиха на някаква жена. Тя се опитвала да ме инструктира по телефона какво да правим с детето докато дойде линейката, аз нищо не вдявам и само и викам да пратят линейка. Тя ме увери че линейката идва, предадох я на мъжа ми който държеше детето. Тя му казала да го сложи на пода за някакви манипулации за освобождаване на дихателните пътища. Тогава детето дойде в съзнание. Леко облекчена се втурнах към входната врата да посрещам екипа и веднага като слязох се появи една полицайка. Те известявали всички екипи за спешна помощ (полицаите също били тренирани да оказват такава) и тя била най-близо. Тя като го видя веднага се обади по телефона и каза че бебето е в съзнание. Веднага след нея дойдоха и медиците, абе стаята в един момент се напълни с хора. Детето повърна още един последен път и започна веднага да се оправя. Толкова бързо, че изглеждаше невероятно. В линейката вече си играеше с уредите на персонала. В болницата лекарят ни каза че е разтревожен, че има много възможни причини. Каза че може да е гърч (така и не проверих в речника, думата е seizures и мисля че се превежда като гърч), който можел да бъде както конвулсии, така и просто загуба на съзнание. После трябваше да го сложат на системи, ама да не ви казвам как се намира вената на тази пухкава бебешка ръчичка и какъв рев беше. Стисках му изтормозеното телце да не мърда, пеех и ревях едновременно докато те го бодяха с иглата После се започнаха едни безкрайни тестове и наблюдения през тия почти 3 дни докато бяхме там. Преглеждаха го кардиолози, доктори по белодробни болести, очни доктори (за някакво не знам какво си налягане), невролози, не знам какви си, всяка от двете нощи беше увързан с някакви жички за да му следят дишане и други показатели докато спи, на последния тест му облепиха главата с петдесетина електрода да го проверят за епилепсия и т.н. И се оказа напълно здрав. Било напълно възможно да е припаднал от изтощение заради повръщането. А защо е повръщал, така и не се разбра. Не било вирусно, нито алергия, нито натравяне. Казват че може би храната която е ял не е била хубава. Беше ял каша и круша. Крушата си изглежзаше супер, ама знае ли човек Почвам да си мисля вече дали комбинацията между двете не му е понесла... Както и да е, сега на всяко негово повръщане ще изпитвам ужас и веднага ще тръгвам към болницата... А иначе детето се оправи страшно бързо. На сутринта като се събуди си беше пак същото живо и жизнерадостно бебче, абе той и в болницата си беше нормален. Дори ни изписаха още преди да са излезли резултатите от последния тест и ни ги казаха по телефона. Сега животът уж си върви по старому, ама... Такова преживяване няма как да не остави следи. Моля се никога повече да не преживявам това и никоя друга майка да не го преживее. Прегръщам ви всички:hug:

Хю,четях поста ти и плачех.Представям си какво си преживяла.Моля се на никого да не се случва подобно нещо.Това е кошмар и от сърце ти пожелавам да нямате повече поводи за каквито и да е притеснения.Дано е било от храната,наистина може да не му е понесло,а припадането може би наистина е било от изтощение-тои миличкия е повърнал толкова много.Големи хора при такова повръщане остават без сили,и ако са по-салби може да припаднат,какво остава за 1 бебенце.Прегръщам те много силно,прегърни и Габи и се опитай да не го мислиш,и да не си спомняш онази вечер.Със сигурност ти стои като топка на сърцето,но с времето ще отшуми,и след всички изследвания и тестове поне няма да се съмнямаш,че му има нещо.Много,много целувки!!!!!!!

Ади,  ,еееехх най-накрая писа и ти 

Хю, разплаках се на разказа ти - дано никога повече на никоя майка не се налага да преживява такива кошмари 

Миличка Хю, дано никога и никой не изпитва това, което ти и семейството ти сте преживяли!
Звучи толкова страшно, цялата изтръпнах докато четях, а очите ми се напълниха със сълзи!
Много прегръдки за всички вас и дано Габи винаги си е така добре, жизнен и игрив!!!

Ади сан, здравей, мила! Ти се появи на хоризонта!!!! 
Снимчиците ще ги разгледам малко по-късно.

Кatrin7, приятно моренце и ще чакаме снимки от там!

Кой ли не би се разплакал на такъв разказ...
Дано вече всичко е ОК!
Прегръдки за всички ви!

Ади,радвам се,че се разписа!   надявам се скоро в скайпа да се засечем,а и да се видим...

Аз бягам,че малкото прави бели.Като заспи-пак!  

Добро утрооо

Охх Люска незнам какво ти е меннието за курортна и педитата но мойто е абсолютно ОТРИЦАТЕЛНО.Все пак живея в  тоз квартал и всичките лекари от курортна не стават з амен
От кол и въже събрани

Господи, Хю, през какъв кошмар сте минали  !!! Разтреперих се цялата! Добре че са отхвърлени всички съмнения за страшни болести! Дано никога не се повтарят подобни преживявания  ! Радвам се, че Габи е добре, много да го нагушкаш от мен, миличкото  ! Прегръщам и теб  !

Мирте, сега прочетох за зъбките  при вас - можеш да ползваш и гелче Пансорал, което няма ограничение по колко пъти на ден да се маже - ползва се толкова, колкото е необходимо. Дентокинда на хапченца също много ни помага на нас  !

Люси, и аз нямам още пари за май  !!!

Бебе, за забелването знам, че не трябва да се дърпа и нищо със сила да не се прави. Искам да ти кажа, че аз единствено като къпя Тони съвсем лекичко приплъзвам кожичката назад, за да мога да го измия хубаво и миналата седмица леко се разтвори. Доста се стреснах в първия момент, но Тони нищо не усети, продължи да се смее и да пляска във водата. После два-три дена беше малко зачервено, но не го е боляло хич. На прегледа при педи тя каза, че всичко си било нормално.

Честити месечинки днес и  на mamanagabi !

Черпя ви и аз, защото моят татко днес е рожденник-юбиляр: