Случи ми се нещо странно.. II част

преди време публикувах тук снимка но всичко май беше до въображение и някакъв странен ефект който се беше получил.. има някакво отражение.. но какво ли е наистина никой не знае...

Случвало ми се е - сякаш някъде близо до ухото ми го казва  А наскоро ми се случи и по-странно нещо да чуя - преди няколко дни сядам в заведение - навън и в момента, в който сядам чувам глас, който ми казва съвсем близо до ухото - гроб  Малко се стреснах но сега като отворих темата и се сетих и пак ми стана кофти. Гадното беше,че след това ме чакаше дълъг път - валеше, беше много тъмно, имаше буря - страхотни светкавици - пътят непознат, тесен, с много завои и натоварен. Да не ви описвам как се чувствах през цялото време 

Ето нещо странно и от мен.Писах за това в една друга тема.Не бях виждала баща си почти две години предида почине и това много ми тежеше. Това, което ми се случи не беше на яве, но не и на сън.В някакво странно безвремие или просъница.Бях тревожна ,имах проблеми.Видях го по-млад на около 40, а той почина на 75.Каза ми да не се тревожа ,че всичко ще е наред.Аз го попитах "Как си там?.Отговорът беше:Много съм щастлив.С мен има едно момченце,което в следващия живот ще ми е син.Не се тревожи " И изчезна.Беше следобяд.Четях книга.Може би съм заспала, но не беше като сън, а много ярко и реално.Не изпитах страх,а покой и увереност, че наистина всичко ще е наред и ,че баща ми е добре/каквото и да значи това за мъртъв човек/.Плаках,но в душата ми остана едно светло и хубаво чувство.

Мариянка, не се притеснявай ако отидеш тогава е страшно.Аз бях писала една история но не съм сигурна дали в тази ако се повтаря моля извинете ме! Значи в детството ми до пълнолетие живеехме в една къща с дядо и баба. Но дядо почина а ние се преместихме в апартамент. Но приятелите на брат ми живееха на старата ни улица и той много често оставаше да спи при баба но в стаята в която беше ковчегът на дядо. И както всяка вечер брат ми се прибира и си ляга. Изгася крушката и в един момент вратата се отваря и затваря. Странното е че тази врата беше изкарана от пантите при местенето на багажа. И той през цялото време чува суркането на вратата по земята а никой не влиза. Така се е уплашил че цяла нощ не мигнал. И повече не остана в тази къща да спи. Колкото и късно да беше се прибираше на другия край на града.Извинете че ви занимавам но тази история не ми дава мира.

истина е това за Несебър но не града е прокълнат а поверието е ако не се върне въпросната икона в църквата всяка година ще умират много млади хора предимно момчета!Месните събраха пари и дадоха курбан за мъжките рожби и почнаха да  умират момичета,сега до колкото знам ще се прави курбан за здраве на всички млади без значение момичета или момчета!

Аз си мисля, че това с явяването на мъртъвци на сън е никак хубаво, защото на тях им е забранено да посещават този свят/между нашите два свята има преграда, която те не мога да преминат/, пък както остава като призраци да ги видим.Това означава, че въпросната личност нещо я измъчва след смъртта.Не знам доколко вие вярвате в тези неща, но това са проявления на демони /поне така съм чела в една православна книга/, същото се отнася и до викането на духове и дама пика, и за разните му гледачки и баячки. Затова тези неща ги приемаме със страх и недоверие понякога.Аз винаги, ако искам някой мой близък да ми се яви на сън моля Господ за това, защото знам, че духовете в сънищата в много случаи са измамни.Без да смятате за някаква религиозна фанатичка, това го пише в доста сайтове за православие и всеки, що годе запознат с православието ще ви каже същото.

 gitadam ,права си за това,че не можем да знаем какво стой срещу нас при подобни необясними преживявания,но си мисля, че всеки усеща добра или зла енергия има около него.Случвало ми се е да имам странни сънища, след които имам чувство, че изплувам от някакво мрачно блато,с горчив дъх на тъмнина и страх.А специално преживяването с баща ми ми донесе облекчение и утеха.През цялото време усещах, че ме обгръща някаква светлина-топла и нежна.Трудно ми е да го опиша.Много особенно състояние на духа.За това си и мисля ,че не е просто обикновен сън

Това е един сън от преди около 10-12 години.

Вървя през някакъв град все едно изоставен. Сградите са бяло сиви, на по два, три до четири етажа, някои са здрави, други са все още недовършени, а има и таква, които са започнали да се разрушават, улиците са широки и павирани. Светло е все едно е по обяд, небето сиво-сивкаво, но без облаци, но всичко е някак бало, бетонно сиво, прашно и няма никаква живинка. Тревичка или мушичка даже, а явно преди време трябва да е имало, защото по тротоара да пътя през десетина метра стърчат изсъхналите истанки на дървета.
Вървя си значи и разглеждам из пустия град и тъкмо наближавам някакъв площад, когато към мене се насочи някакъв непознат. От къде се взе не разбрах, но си беше доста странен.
Висок и сух, но с едър кокал, облечен с нещо като стар шлифер, прашен или просто в същия цвят като всичко наоколо и с шапка с периферия. Като казвам висок сигурно нещо към 195-200см сигурно, защото и аз не съм от ниските с моите малко над 180см, тоя направо си стърчеше над мене. Леко се шокирах като го видях, а той се приближи и ме хвана здраво за лявата ръка над лакътя и ме придипа към себе си, като даже ме повдигна от земята, за да може да ме гледа лице в лице. В тоя момент започнах леко да се плаша, защото лицето си беше впечатляващо. Изпито и с бръчки, като на стар човек, бледо почти сивкаво и с блестящи изключително сини силно хлътнали очи. Започна да ме гледа втренчено и не можех да откъсна поглед. Гледаше ме все едно иска да ме хипнотизира или да ме предизвика. Останах с впечатление, че се гледахме поне 20-на секунди преди да започна да загубвам от поглед околността прикован от тия направо като светещи отвътре очи. Като че искаше да ми каже нещо, но не можеше да говори.
Започнах да се ядосвам и се събудих. Обикновено не си спомням сънищата, но тоя определено ми се запечатал като спомен. Не толкова се уплаших, колкото се изненадах от ясните подробности с които си спомнях всичко, а и все още помня.

Не знам дали сте гледали филма Прочеството, но сънуваното от Никола ми напомня на един от героите там и атмосферата е абсолютно същата.

Снощи сънувах как някаква жена идва до нас, звъни, аз отварям и тя иска да ми каже нещо...И така, после пак звъни, пак, и пак и пак. Накрая се събудих. Така и не разбрах какво иска да ми каже непознатата. И тъкмо станах и куриера дойде. (очаквах пратка) Беше жената от съня ми. Егати, направо побеснях.

Това, което пише Далка съвпадение ли е?

Колко добре ми е познато само.... 

Иначе звучи доста страшно това, което разказваш...

Баба ми преди година ми беше казала, че сънувала починалите си близки и както всички знаете, това означавало, че и нейният ред идвал. Аз, обаче отказах да повярвам на такива щуротии и искрено се помолих на Бог да не ни я взима още...Да чукна на дърво, жива и здрава си ми е любимата ми баба и дано да е така още дълго време!   

Така, че понякога сънищата не са това, което вярваме, че са. И по-добре......

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207868.0

Ето темата за сънищата.
Да сънуваш починали не означава, че ще умреш.
Зависи от съня. Не е хубаво да отиваш с тях, да взимаш нещо от тях, което ти дават.

Мари Анка, спокойно! И аз мисля като sweety.

Аз вече се уморих на всеки 5-6 страници да скастрям народа да върви със сънищата си в съответната тема. Имам чувството че тук са се събрали тинейджърки да слушат страшилки и да разказват колко треперят от страх като четат темата.
Моля който няма по същество какво да пише, просто да не пише, за да не оспамвам и аз с нравоучения!

Явно сънищата вълнуват хората повече, аз съм забелязала, че именно най-страшните работи, които преживява човек се случват винаги, когато сънува.Тогава ние "отблокираме" нашето подсъзнание и сме склонни да считаме всичко за истина, а всичко това е "уловка" на мозъка.