В нощта, в която съм забременяла се събудих от нечие присъствие в стаята. Видях го/я, облечен в черно,
стоеше и ме гледаше със смразяващ поглед. Усещах омразата му. Много си изплаших, но си казах, че най-вероятно сънувам, обърнах се
и прегърнах мъж ми. В същото време го/я усетих как премина покрай леглото и застана пред мъжа ми. Отворих очи и видях сбръчканото му/и
лице, изкривената усмивка, злобния поглед...Разкрещях се когато мъжът ми каза "Какво е това бе? Кой си ти бе?" Скочих и светнах лампата,
естествено нямаше нищо. Но преди да изчезне ми каза "Ще взема душата му"
Тогава не знаех как да го тълкувам.
Три месеца по-късно се събудих от дрънчене на съдове, сякаш бях в стол. Седеше върху шкафа, кръстосал крака по турски,
ядеше с лъжица от алуминиева купа и хлопаше с нея. Пак същия злобен поглед...каза ми "Бебето е готово вече". Повтарях си,
че всичко е лош кошмар, че трябва да заспя и всичко ще е наред...изкарах доста неспокойна нощ...всеки път, когато се пробуждах
го виждах да стои на шкафа и да ме гледа, сякаш чакаше нещо...
На другия ден направих аборт.
Не зная как да си го обясня, плод на въображението, сънна парализа, предчувствие, истина...


