В нощта, в която съм забременяла се събудих от нечие присъствие в стаята. Видях го/я, облечен в черно,
стоеше и ме гледаше със смразяващ поглед. Усещах омразата му. Много си изплаших, но си казах, че най-вероятно сънувам, обърнах се
и прегърнах мъж ми. В същото време го/я усетих как премина покрай леглото и застана пред мъжа ми. Отворих очи и видях сбръчканото му/и
лице, изкривената усмивка, злобния поглед...Разкрещях се когато мъжът ми каза "Какво е това бе? Кой си ти бе?" Скочих и светнах лампата,
естествено нямаше нищо. Но преди да изчезне ми каза "Ще взема душата му"
Тогава не знаех как да го тълкувам.
Три месеца по-късно се събудих от дрънчене на съдове, сякаш бях в стол. Седеше върху шкафа, кръстосал крака по турски,
ядеше с лъжица от алуминиева купа и хлопаше с нея. Пак същия злобен поглед...каза ми "Бебето е готово вече". Повтарях си,
че всичко е лош кошмар, че трябва да заспя и всичко ще е наред...изкарах доста неспокойна нощ...всеки път, когато се пробуждах
го виждах да стои на шкафа и да ме гледа, сякаш чакаше нещо...
На другия ден направих аборт.
Не зная как да си го обясня, плод на въображението, сънна парализа, предчувствие, истина...


Абсолютно освобождаване на апартамента от мебели, основен ремонт и липса на живущи биха го накарали да потърси друго място вероятно.
Незнам как стана,но когато го намерих тъкмо щях да го копна,компютъра заби.Повторно опитах да го намеря със същите думи,но беше изчезнало
Искам да си знам бъдещето няма значение какво ще е ,така или иначе ще умра!