Случи ми се нещо странно.. II част

Благодаря за отговорите за линиите на ръката 

А за този ДОМОВОЙ - много е страшно 

Съжлаявам за загубата ти, много мъчно ми стана 
Одеве нямах много време да пиша, но Дундичка спи вече 
Когато прочетох историята ти се сетих за "кикимори", а търсачката "изплю" тази статия /както и една учителка, именуваща се Кикимора Иванова  /
Баба  /по бащина линия/, ми е разправяла за тях. Казваше, че в къщата и имало две, които и вадели акъла. Били високи около метър, много сбръчкани, с кафеникава кожа, криви пръсти с орлови  нокти и  дълги сплъстени, проскубани сиво-зелени коси. Имала е два аборта в напреднала бременност /била е на 17-18г./, а първородният и син е починал в съня си на 40 ден.  И винаги се появяли двете, седяли в краката и, кискали се и говорели, че децата са тяхни и ще си ги вземат.
След година и нещо, забременяла с татко  и когато наближило време да ражда, решила, че каквото и да и коства,ако дойдат пак -  ще се бори. Мислела се е за стара /21 г./ и "нефелна" и повече се страхувала да не я зареже мъжът и, че се "отвръщал" вече от нея. Часове преди да започне раждането, кикиморите отново се появили и седнали в краката и, но този път тя побесняла и започнала да ги рита, кълне и да се моли /казваше, че се търкаляли като топки/. След продължителна борба станали прозрачни и изчезнали.
Татко се родил с много мъки - 5 кила бебе.
След време родила леля, и накрая чичо.
Всички са живи и здрави до ден днешен.
Баба също е жива, на 87 г. е 
Винаги съм мислела, че ми е разправяла "бабини дивитини", но като прочетох поста ти се присетих...
Не го пиша с идеята да те плаша, ако има и частица истина в това, което баба ми е разправяла, то явно рецептата е да покажеш, че не се страхуваш и ще се бориш ...
 

Големият ми син се роди с физическо увреждане и при втората бременност през цялото време бях в напрежение дали всичко ще е нормално с бебето. Месеците минаха, родих живо и здраво момченце, успокоих се. Но..На 40 ден през ноща сънувах сън... една стара врачка дойде при мен и ми каза: Радвай му се още малко, до 1 годинка! Аз се паникъосах, обърнах се и си тръгнах, пресрещна ни друга, която каза: До година е малко, 36 месеца! Събудих се ужасена и уплашена много, това чувство ме заливаше на талази до третата година на детето, кошмарно беше! Сега малкият ми син вече е на 6 години, но още ми се гади като си спомня за този сън, в момента също ..една тревога просто остана завинаги в мен от тогава....

Добре де, аз се чудя, от къде тия домовои, кикимори и прочее гнусни създания, имат силата да убиват деца - родени и неродени??? Значи всяко зло същество, което се съсети, може да се настани вкъщи, да се привърже към мен и да ми избива децата и да ме души нощем...    Пък аз ще му готвя и ще му правя сладки... 

Надявам се някой да може да ми отговори на въпроса, но винаги съм се чудела, какво се прави с храната, която се оставя за домашния дух на следващата сутрин? Хвърля ли се и ако да, къде?
Разбрах, че е починала една жена в къщата, където се нанесохме преди 2 години. Аз по навик, винаги си оставям трапезата на Бъдни вечер нераздигната и си заделям една чиния с нещо за ядене, но досега само съм хвърляла и се чудя дали нещо друго не се прави.
Големи поразии нещо не са ставали, да не казвам голяма дума, но понякога съм усещала присъствие в къщи, но не отрицателно, а по-скоро положително. Жената, която е починала не ми е роднина, никога не сме я виждали, доколкото знам е била много възрастна и болна.

Нашата къща е на 2 етажа. Една вечер аз останах на 1-я етаж, а съпруг ми с гостите отидоха на втория. Детето ми беше на два месеца и след като заспа си легнах и аз. В един момент усещам, че до мен има някой. В просъница видях, че до леглото ми стои жена и сякаш иска да се събудя. Станах и тогава чух шум от камината. Явно помпата която върти водата в парното не работеше и имах чувството, че ще гръмне. Водата в радиатора който е до кошарата вреше и все си мисля, че ако не се бях събудила да изгася камината щяхме да сме залети с детето с врялата вода.

Друг случай две седмици след този. Не бях заредила батериите на бебефона и тъй като със съпруга ми говорим безплатно оставих единия телефон до кошарата , а другия беше при нас в съседната стая. В един момент чухме жена да казва съвсем ясно "АЛО". И двамата скочихме отидохме при детето и после изобщо не можах да мигна.

Майка ми пък ми  казвала, че когато сме били малки с брат ми е станал пожар в същата тази къща. Запалил се някакъв транзистор. Ние тримата сме спяли и в един момент майка ми казва, че някой просто я е изправил. Димът е бил на около 10см от главите ни и ако тя не се е събудила проста на сутринта са щели да ни намерят задушени.

Чувала съм че домовите са всъщност души на починали хора (може и изобщо непознати), които са грешни души, продадени на Сатаната и са обречени на съществуване на земята. Души, преминали към тъмната, сатанинска сила. Бесове.
Има и друг вид души на земята- неприкаяни, неопростени...Обречени да се скитат. Те не задължително са сатанински, съответно ако се появяват, се появяват в собственото си обличие, а не в демонско. В случаите на усещане на нечие присъствие и особено когато нещо те бута и спасява в критичен момент, това може да е душа на починал близък, която в нужния момент е слязла на земята за да ти помогне. Те виждат бъдещето на близките си, знаят за опасностите които ги грозят и когато не успяват да предупредят чрез сън, могат да опитат да го сторят реално.
Честно казано, не знам какво се прави с оставяната храна. Аз също съм оставяла по Коледа да пренощува на масата, но после всичко се изяжда. Не знам доколко е правилно, обаче така го усещам, че е грешно да се хвърля храна.

  Въпрос на личен избор. Майка ми му остгавя ядене. А за мен са пълни глупости и нищо не съм му оставяла специално. Може да е бил на самообслужване- чувала суъм понякога стъпку, скърцане и други звуци- сигурно е бил зверски гладен.

Това са хора, които са погребани без да ги опее поп ли, т.е. да им опрости греховете???

Не е задължително. Чувала съм, че самоубийците като грешници се скитат. Не им е дошло времето за онзи свят. Също така, загинали от жестока насилствена смърт могат по собствена воля да останат на земята за да довършат делата си, понякога с цел да отмъстят и т.н. Има случаи когато душата е заставена да се скита по земята заради грехове, и други, когато това е неин избор. Опяването, моленето за опрощаването на душата на починал при всички случаи биха помогнали човека да бъде приет горе. Ние сме чеда на Господ и молбите ни стигат до сърцето му. Земния живот се дава на една душа като изпитание и за получаване на определени уроци. В сравнение с живота на небето, този на земята е ад и наказание.
Сигурно звуча малко като проповедничка , но сигурно това не са празни приказки и е точно така.
Съдя от много различни разкази за преживявания около смъртта, разкази за срещи с починали близки наяве или насън, а също твърдения на ясновидци имащи достъп до света на мъртвите.

Ето и моята случка:
Когато почина дядо ми, вечерта останах да спя при баба ми, да не е самичка.
През нощта се събудих внезапно.
Сякаш имаше още някой в стаята, като полъх, като вятър, нещо прозрачно, просто присъствие.
Изплаших се и не мърдах известно време.
В един момент си казах: "Добре. Ако това наистина е дух, душата на дядо, защо умирам от страх. Нищо не би ми направил. Може би просто иска да е при мен." Знам, че ме обичаше страшно много.
Принципно не вярвам, докато не пипна. Ама тогава...

Внимавай какво си пожелаваш! 

Дидка ме подсети...След смъртта на даден човек, всички огледала се покриват плътно точно с тази цел- да не се заблуди душата между двата  свята. Какво по-голямо наказание от това нито да си сред живите, нито сред умрелите. Обречен на вечна самота и скитане... Огледалото е най-пряката свързваща врата между света на живите и мъртвите.