krem-karamel, аз бих предпочела миризмата на тамян, отколкото някой дух да ми се мотае из къщата 
- Публикувана: 14 юли 2008, 10:33 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 11:44 ч.
Случи ми се нещо странно.. II част
Дидка ме подсети... След смъртта на даден човек, всички огледала се покриват плътно точно с тази цел- да не се заблуди душата между двата свята. 
Какво по-голямо наказание от това нито да си сред живите, нито сред умрелите. Обречен на вечна самота и скитане... Огледалото е най-пряката свързваща врата между света на живите и мъртвите.
Какво по-голямо наказание от това нито да си сред живите, нито сред умрелите. Обречен на вечна самота и скитане... Огледалото е най-пряката свързваща врата между света на живите и мъртвите.Тогава трябва да се счупи огледалото, за да се освободи пленената душа, която е сбъркала пътя за отвъдното и е останала завинаги в плен на огледалото.
Когато едно огледало е ледено студено без причина, то е много вероятно в него да се е заклещила душа на мъртвец т.к. мъртъвците са ледено студени и безмилостни.
krem-karamel, аз бих предпочела миризмата на тамян, отколкото някой дух да ми се мотае из къщата
Разбира се, стига да прогони изчадията завинаги.
Сетих се също, че от стръкове пресен босилек също бягали духовете т.к. босилекът е растение с особени свойства.
Най-доброто нещо е да не му обръщате внимание.Ако види,че се панирате и стресирате ще започва да ви се показва и да ви плаши по-често.
То не знам, доколко е странно, но няколко пъти сънувам един и същи сън или негови вариации.Сънувам, че двама души все ме гонят, но аз винаги се измъквам.Всеки път ги чувам да казват, дай да я оставим на мира, че в нея е Свети Гавраил.В един друг сън пак ме преследват и просто ми се наложи да скоча доста от високо /имаше хълм, а отдолу шосе и някакви разкопки/,интересно нищо не ми стана и си продължих по пътя.После същите казали на моята приятелка - тази твоя приятелка е луда, за да го прави това, ще се прибие.
По принцип не вярвам в сънища, но този доста често го сънувам и се чудя какво му е посланието, вие какво бихте казали.Това е просто сън, но като гледам тук хората и духове са виждали, моето май си е направо невинно преживяване.
По принцип не вярвам в сънища, но този доста често го сънувам и се чудя какво му е посланието, вие какво бихте казали.Това е просто сън, но като гледам тук хората и духове са виждали, моето май си е направо невинно преживяване.
Най-доброто нещо е да не му обръщате внимание.Ако види,че се панирате и стресирате ще започва да ви се показва и да ви плаши по-често.
Не знам, как да го обясня, но бяхме на помен на приятелката ми в понеделник.Събрахме се след това в апартамента, сложихме масата и се впуснахме в спомени за нея през годините.Мъжът й реши да пусне филма "Пророчеството". Но никой не го гледаше, през цялото време просто си говорихме.Хапвахме, пиехме кафенце.Там беше детенцето на друга приятелка на моята приятелка.По едно време ми се навира в лицето и ме пита, ти как се казваш, аз му казвам, а ме дърпа, посочваме с пръст, а после сочи към екрана, а там гледам Гавраил.На това му викам аз странност, която не мога до сега да си обясня.
Скоро слава Богу нищо не ми се е случвало. Спомням си, обаче, че преди време много често ми се случваше както си стоя в стаята много осезателно да започне да мирише на цветя /при положение, че няма откъде, не обичам букети/.
Баба ми /лека й пръст/ ми е разказвала, че е виждала самодиви. Имала е много тежко раждане, след което е получила треска. Един ден се събудила от страшен шум, музика пред къщата. Надигнала се да погледне през прозореца и видяла по улицата да минава каруца, в която е имало жени с бели роби, с много дъги коси. Баба ми ги описа, както описват самодивите в приказките. Та тези жени пеели и се смеели, като подминали къщата сякаш изведнъж изчезнали.
Незнам дали е истина или е било плод на треската. Не помня повече подробности, бях много малка, когато баба ми разказваше този случай. Но винаги твърдеше, че са самодиви.
Баба ми /лека й пръст/ ми е разказвала, че е виждала самодиви. Имала е много тежко раждане, след което е получила треска. Един ден се събудила от страшен шум, музика пред къщата. Надигнала се да погледне през прозореца и видяла по улицата да минава каруца, в която е имало жени с бели роби, с много дъги коси. Баба ми ги описа, както описват самодивите в приказките. Та тези жени пеели и се смеели, като подминали къщата сякаш изведнъж изчезнали.
Незнам дали е истина или е било плод на треската. Не помня повече подробности, бях много малка, когато баба ми разказваше този случай. Но винаги твърдеше, че са самодиви.