Публикувана: 18 юли 2008, 19:03 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2009, 15:54 ч.

Пренаталното възпитание или как формираме детето си

26 631
349
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
  
  Пренаталното възпитание е процес, който започва по време на зачеването на детето и продължава през цялата бременност. Той включва не само преподаване, но и формиране на характера, качествата и дори външния вид на детето. Емоциите и действията на родителите по време на бременността могат значително да повлияят върху развитието на плода. Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на емоциите, мислите и комуникацията на бременната жена с нейното неродено дете. Много хора вярват, че поддържането на положителна перспектива и спокойствие може да има положително въздействие върху развитието на детето. Това включва говорене с бебето, усмихване му и грижа за себе си. Пренаталното възпитание включва различни методи и практики, използвани за комуникация и връзка с бебето преди раждането му. Това включва слушане на подходяща музика, четене на детски книги, стихотворения, пеене на песни и други методи за установяване на връзка с бебето в утробата. Пренаталното възпитание представлява взаимовръзката и комуникацията между бъдещата майка и нервно детето по време на бременността. Това включва различни форми на връзка като разговор, музика, емоции и чувства, които се предполага, че влияят върху развитието и поведението на бебето след раждането.
- Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
  
  Христо Нанев обяснява теорията, че хората могат да бъдат въведени в състояние на хипноза, наречено регресия, при което навлизат дълбоко в спомени, до които нямат достъп с ежедневното съзнание.
- Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
  
  В своята лекция Bruce Lipton подчертава, че гените съставляват само около 50% от това, което ще бъде детето. Той твърди, че останалите 50% се влияят от околната среда. Той обяснява как средата може да повлияе на детето дори преди зачеването и по време на бременността. Например стресът или страхът на бъдещите родители могат да повлияят на бебето.
- Какво е мнението на участниците във форума за влиянието на майката по време на бременността върху бъдещето на детето?
- Какво е важно за бременната жена по време на пренаталното възпитание?

# 240 12 авг. 2008, 18:17 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: Алегра в вт, 12 авг 2008, 17:53

ще ви скърша хатъра както се казва Mr. Green

ама усмивките при бебе, което няма един месец обикновено се дължат на газове.

Ето го Сами, на 17 дена усмихва сет като му пусна музиката... която майка му слушаше по време на бременността...

И до ден днешен веднага се успокоява, като му я пуснем...

# 241 12 авг. 2008, 18:49 ч.

Мнения: 15 158

хм бая голямо бебе за 17 дни, колко кила се роди?

# 242 12 авг. 2008, 19:00 ч.

Мнения: 3 869

Мисля, че единствените методи, с които се установява че има общуване между майката и детето в утробата са психологически - разговори с майките за техните наблюдения - какво са правили през бременността и как това се е отразило на децата по-късно и разните регресни методи за зрели хора. Аз лично не се подложих на регресна терапия, защото се притеснявах за бебето. Но разказите на майка ми бяха достатъчни да изчистят много от чуденките. Уредите не вършат работа при доказването на точно този вид общуване.
Това общуване се осъществява независимо дали майката го осъзнава или не; от тази гледна точка е по-добре да го осъзнава, за да може да неутрализира вредното влияние и да засили положителното.

# 243 12 авг. 2008, 19:02 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: Алегра в вт, 12 авг 2008, 18:49

хм бая голямо бебе за 17 дни, колко кила се роди?

ъъъ... че към 3.2 май беше

# 244 12 авг. 2008, 19:04 ч.

Мнения: 15 158

то кажи речи като мойто изглежда дето сега е на три месеца, нещо ни пързаляш май Crazy

# 245 12 авг. 2008, 19:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Мег,

Прочети си поста пак с описанието на обръщането по посока на шума и т.н. Общуването си е общуване. Най-лесно е да се измерят нивата на хормоните при майката и нероденото бебе и да се види каква е връзката на ниво чиста химия, но нали разбираш, че някак не върви да се прави такова нещо на живо бебе в корема на майка му! Никой не отрича, че бебетата чуват още преди да се родят, също се предполага и че виждат в някаквастепен, защото реагират на много ярка светлина, насочена към корема на майката.

Какви са тези регресни (?) методи и кой ги осъществява? Изглежда любопитно.

Людмиле,

Това с музиката отдавна е установено. И за реакция на запис на гласа на майката и бащата също е известно. Няма никаква тайнственост. Обяснила съм го вече.

# 246 13 авг. 2008, 00:18 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 12 авг 2008, 19:24

Aз съм на мнение че човек далеч не е "торба с кокали, кръв и жили" както ни изкарва материалистичната наука. Човекът, както и много други същества общуват и живеят на множество енергийни планове, единият от които е физическият. Но нашата изява и възприятие със сигурност не се ограничава само с физическият план.

Бебето в корема не е ограничено във възприятието си от петте си сетива.

Последна редакция: ср, 13 авг 2008, 08:43 от Ludmil

# 247 13 авг. 2008, 10:14 ч.

София
Мнения: 62 595

И как стигна до този извод за моите обяснения? Така, както си го написал звучи много неприятно и е много далеч от истината. Ако случайно си забелязал в главите на хората има мозък, в главите на неродените бебета - също. И този мозък, ще използвам твоят начин на изразяване, не е просто "малко сива маса от клетки", макар че на ниво анатомия изглежда точно така.

Оставам с впечатление, че си по-скоро привърженик на идеята (малко като на Декарт), че има материално и духовно (той му казва божествено), които нямат почти нищо общо и едното може да съществува без другото. Да, това е една много разпространена философска гледна точка.
За мен един човек е една цяла вселена, която е единство между материя и психика (духовно). Човек не може да съществува като "торба с кокали, кръв и жили", защото иначе къде остава съзнанието на този човек? Той по какво ще се различава от един обикновен механизъм? Като цяло мисля, че възприемаме света чрез сетивата си. Хардуерът поставя някакви ограничения върху разултатите от работата на софтуера.

И бебето в корема какви други начини има, щом не е само чрез петте си сетива?

# 248 13 авг. 2008, 10:37 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Духовно общуване, а ако щеш - и хормонално такова, тъй като вливащите се в него хормони, отразяващи чувствата на майката на физически план, не се възприемат точно чрез зрение, вкус, обоняние, допир и слух, нали Laughing

Не успях да прегледам цялата тема, зачетох вчера донякъде и ми стана интересен спора дали детето е с душа, която обитава нероденото му тяло през цялото време. От моите лични усещания (няма да се впускам в спорове - всеки сам си има начин, по който възприема нещата и вероятно всяко бебе прави негови си, различни избори) душата, която ще се роди, витае наоколо, близо, но не и вътре постоянно. Чувствах се сякаш "бебешката" част си подритва вътре и прави останалите бебешки неща, а тази част, с която общувам вътре в себе си, с мислите си и на която говоря, тази, която трябва да направи избора да остане при мен, е някъде наблизо, на границата на възприятията ми. Чак накрая вече, вероятно седмици преди раждането осъзнах, че вече говоря на корема си, а не в мислите си с бебето.
С първата бременност нещата бяха различни - и тогава много говорех с бебето, но на глас и с докосване, имах постоянното усещане за детето, което е непрекъснато с мен. Затова не мога да кажа точно как стоят нещата и подозирам, че просто всяко дете е различно и по различен начин прави избора си - някои са сигурни, че ще останат тук, други сигурно се колебаят или по други причини се държат на разстояние понякога... Души, какво да ги правиш Mr. Green

# 249 13 авг. 2008, 10:43 ч.

София
Мнения: 62 595

Това с хормоните вече го описах. Мисля, че Людмил няма предвид хормоните, защото са материални субстанции и се включват във физическото тяло.

А дали бебето има душа преди да се роди е такъв парещ и сериозен въпрос, че ми се вижда по-добре да не се обсъжда. Даването на отговор с да/не поставя под въпрос много решения, които се вземат от хората днес. Засяга се въпросът с абортите, клонирането, правата на и върху ембриона и ред други религиозни и етични въпроси. Затова предлагам да не се скача в тази боза.

# 250 13 авг. 2008, 11:00 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Че защо - дай да не си казваме мненията, защото ще са различни от тези на някой друг Rolling Eyes

Няма единно мнение по тези въпроси, а относно аборти и т.н. всеки си взима решенията сам и си носи болката сам - дали бебето има душа или няма и кога тя се вселява в тялото не е от най-същественото значение по мое мнение. Така или иначе, тази душа не можеш да я убиеш, убивайки тялото, което евентуално възнамерява да обитава. Даже може да се погледне и от друга гледна точка - че убивайки тялото й, я освобождаваш да се включи в следващ кръг. Ако човек реши да разсъждава дяволски, може спокойно да реши, че това да е бил нейният избор, към който душата те е подтикнала несъзнателно, защото е решила да не остава и няма нужда от това тяло Mr. Green

Това пък чудесно илюстрира колко йезуитски може да се подхожда към такива въпроси и че гледни точки има всякакви, което не пречи да си ги развиваме както ни отговаря на вътрешните възприятия. Кофти е единствено, ако някой приема само собствената си истина за единствената истина за всички останали - тя си е единствена само за него, а всеки си има собствена единствена истина...

# 251 13 авг. 2008, 11:05 ч.

София
Мнения: 62 595

Точно, много йезуитски може да се разтълкува всичко - абортът освобождаване на душата ли е или е убийство. На мен всичко това ми изглежда толкова цинично, че не мога да намеря думи да го изразя. Важното е да се изчисти съвестта, нали?

А какво излиза, душата е съзнателна и самостоятелно взема решения къде, как и кога да отиде или къде, как и кога да си тръгне?
Оставам с впечатлението, че в тази тема и изобщо всичко, което се засяга тук е по-скоро въпрос на вяра, отколкото на рационалност. Вярата не се нуждае от доказателства, независимо в какво се вярва или се представят само подкрепящи такива. За нея няма пробив, няма съмнение.

# 252 13 авг. 2008, 11:53 ч.

Мнения: 1 161

да побутна малко темата в правилната посока: http://www.birthpsychology.com/lifebefore
В момента нямам възможност да превеждам, нека някой се хване и преведе материали от тази страница. Ще е интересно за всички...

# 253 13 авг. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 3 869

За регресните методи всеки психолог може да каже. Хипнозите, рибърдинг и пр.
Животът съвсем не започва с раждането и не свършва със смърта Wink

Сетих се сега за една мъничка оранжева книжка "Възпитание, което започва преди раждането" на Михаил Иванов - писана е в началото на миналия век май, но написаното е поразяващо. Авторът е духовен учител от български произход, но преместил се във Франция в младежките си години. В тази книжка, според мен, много точно беше описан процесът на пренаталното общуване и неговото отражение. За съжаление книжката остана в другата къща и сега не мога точно да цитирам описанието на механизма. Ако някой реши да се снабди с нея - има я в книжарницата за холистична литература в близост до малките 5 кюшета (София), почти срещу "Дивака".

Хедра, благодаря, че сподели за мистичната връзка с душата на детето. При нас беше много сходно - човекът се "заяви" за поява в този свят далеч преди аз да помисля. И упорито си ме тласкаше към леглото в най-неподходящото от моя гледна точка време Simple Smile

На втория ден след зачеването му, знаех, ама не исках да си вярвам Wink

После нещата се развиха както ти ги описваш - в кореми ми си живееше едно малко бебче, душата ми обаче общуваше с друга душа по един доста различен начин. "Информира" ме за мисията си, насочи ме как да се подготвя по-добре да бъда негова майка; показа как и кога иска да бъде роден. В общи линии, не ми оставеше друго, освен да се вслушам Wink

Напоследък все повече жени споделят за именно такъв тип връзка с нероденото си дете.... Какво по-хубаво от това?! Simple Smile

Последна редакция: ср, 13 авг 2008, 17:33 от Meg1