Ние нали не спим следобед та сега пишем двамата


Големия ни проблем продължава да е, че не желае да стои в количката това дете, не и не За две пресечки е облян в сълзи. Хората ме гледат укорително отстрани, не пропускат да отбележат "горкото". Днес на връщане от парка видех ли някой да се разминаваме и го изпреварвах с "горкото". Ще ми излезе име в града на луда вече. Ама не мога все да го мъкна, тежи 8100 е станал. А събуди ли се иска на секундата да го извадя от количката. Не успявам да преценя колко ще спи и да се насоча навреме към къщи защото се събужда внезапно и с плач. Ако е период, то това е най-тежкия досега и изнемогвам вече. Вечер много ме болят колената, имам си проблеми с тях още от преди, ортопеда ми беше забранил да напълнявам а сега мъкна почти 10 кила отгоре на моите 6 останали от бременността. Много ме боли и тазовото дъно, като натъртено. Е, стига с оплакванките, че като се сетя , че има майки с по 2-3 дечица, ходят на работа, домакинства поддържат, срам ме хваща

Някой беше дал линк за забелването на чурките. Ами аз отдавна чета по въпроса, но не достигнах до нещо конкретно като извод и сега на баня леко придърпвам докато видя дупчицата и толкова. Отворчето става все по-голямо. Приятелка се страхуваше да пипа и се стигна до оперативна намеса към 3 годишна възраст на момченцето защото чурата се беше тотално слепнала. И тук действам на принципа на "умереното не вреди"
За забрал нокът съм чела, не съм пробвала. Размесват се на меко тесто жълтък, мед и брашно, налага се и така се спи. Из вестник "Трета възраст" е

Спим така http://photo-zona.net//index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&AL … 5&IMAGE_ID=52