Някой изследвал ли е детето си за олово?

Не, отровите отиват във водата.


Не знам... Честно казано съм малко Тома Неверни.  Особено за нещо писано от производител/ търговец....

Мег, откъде си поръца Силит - ите?
Въобще знаете ли къде се продават в БГ? Аз намерих само един сайт онлайн магазин, но друго не съм.
Има ли къде да се видят?

Това отговора на кой въпрос е?
Имаш предвид ,че не ползваш водата при варене,защото отровите отиват във водата.
Или ,че при готвене на пара отровите не се запазват,а отиват във водата.

В магазин на Солинген(поне в Пловдив ги има там).

И на двата.

Пестициди и разни замърсители се отлагат във водата при варене. Е, не 100 %, но то и витамини не остават 100 % като се замисли човек. (Всъщност съвсем малко остават) Поради тази причина не ползвам водата. Виж, ако зеленчуците са био, няма проблем.
А витамините си остават в зеленчука именно поради технологията " варене  на пара", иначе в по- голямата си част се отмиват във водата при нормално варене.

За кошниците за готвене на пара забравих да кажа: Някой писа, че не позволявали наливането на много вода. Точно това е идеята. По- горе обясних защо. Ако има повече вода става варене, съответно загуба на витамини. Водата е предостатъчно. Има различни размери кошнички. Аз съм си избрала по- големичка, иноксова. Мога само да я хваля. На всичкото отгоре не заема място и е евтина.

а има ли никел?
Чувала съм хубави отзиви за силиконовите.

Не знам. 
За силиконови за пръв път чувам.

http://www.pazaruvai-lesno.bg/index.php?main_page=product_info&a … p;products_id=769
http://www.xcerx.com/index.php?m=320&lang=1&category=25&pc=1

Аз имам силиконова такава. Виждам, че няма цена, струваше 7 долара.

Магазините се казват Двата Щъркела. Ето къде се намират - http://2styrkela.com/

Вери, много красоти има тук... добре че лятото свърши ...

Записвам се и имам много да изчета. Благодаря за ценните информации!   

Благодаря ти Жени, ве§е имам тиган 28 см, от Силигран - още не съм го виждала, защото са го доставили на мъжа ми днес. Каза, че е адски тежък - довечера (ако ми го даде де, щото по принцип ми е подарък за РД, който е в събота ) ще го пробвам и ще пиша отзиви Цената е 80 евро плюс 25 за капак
Много ми се иска една касерола и уок - на тенджери не съм толкова навита, защото не ползвам толкова.
Отказах се от СКК, в сайта прочетох, че покритието може да издържи 5 г при внимателно ползване, което значи, че в един прекрасен момент ще го изядем. Колкото и да е безвредно, все пак ....

Кажете сега Силиграновите посуди бъркат ли се с метал????


Имам питане и за този уок http://www.pazaruvai-lesno.bg/index.php?main_page=product_info&a … ;products_id=1953 Някаква идея има ли покритие?
Въобще за чугунените съдове как да разберем кои са без вредни допълнения?

Бих те посъветвала да не опитваш. На упътването пише, че няма проблем. Още на първото готвене ми залепна, и при сипването на храна с лъжицата (или някакъв опит за разбъркване, не знам, не съм внимавала особено, нали не се налага), дъното се издраска. След няколко миенета и готвенета вече не си личи следата, но съм сигурна, че не е от качеството на измиване - със сигурност се виждаше. Дори мислехме за връщане в магазина, ама варненския Солинген изчезна безследно.

Силиграна само с дървени, силиконови и пр. щадящи бъркалки и лъжици го пипам. И, да ужасно тежки са, но пък това е показател за качествени съдове

Вижте какво намерих за чугунените съдове:

"
Принципно, когато говорим за чугун, обикновено имаме точно това предвид.
Ще поясня.
Финоотлетият чугун има много фина микропореста структура, тежък е, трошлив е и ръждясва, защото това си е обикновено желязо, не е неръждавейка (алпака, ростфрай и т.н.).
В него се готви безупречно, защото е дебелостенен и нагряването не е директно, а плавно, като при глинените съдове.
При пържене не загаря твърде много по горните причини, а ако загори, много лесно се почиства.
При чугунени тенджери почти никога нищо не загаря изобщо, защото се прави или супа, или други ястия, в присъствието на повече сок.
Обаче, приблизително отскоро различни фирми започнаха да покриват с титан, емайл или други специфични покрития чугунените съдове, за да се предпазят от естественото ръждясване, а и да вземат десетина пъти в повече цена... Също - естествен процес...
Но така, премахвайки един не толкова съществен недостатък, премахват и най-голямото му предимство - микропорестата структура.
Още при първите ползвания, дълбоко в порите на чугуна навлиза мазнина, която впоследствие не се измива напълно и служи като вид незагарящо покритие, тип тефлон.
По абсолютно същия начин се запечатват и порите на уникалните родопски глинени сачове, защото и при тях структурата е микропореста, както и при чугуна.
Затова, ако направим сач от печена глина, то той вече не е сач, ако гледжосаме сача, той пак вече не е сач, ако го изработим от стругован метал, той пак не е сач. Това ще бъдат сачоподобни съдове, но не и САЧ.
Истинският сач се прави от неизпечена глина, сушена единствено на слънце, много е крехък и лесно се пали, ако използваш газово нагряване с открит пламък.
Пали се, защото постепено се пропива в дълбочина от мазнина.
Но пък, като кажем "сач", това означава невероятни катми, невероятна скара и т.н.
Това, което описваш, преди да си го ползвала, пепелявосива и матова повърхност, на мене ми говори за чист и качествен чугун, а не за емайлово покритие.
Този лъскав слой, който се е образувал при печенето на различни неща всъщност е спечен и фиксиран нагар.
Можеш да го отстраниш с всякакви средства - стържене с нож, телена гъба или средствата на битовата химия.
Единствено - ако наистина цялата повърхност още отначало е била емайлирана (а то си личи, защото е била лъскава), тогава не можеш да го стържеш, но пък можеш жестоко да го третираш с химикали за почистване на загорели печки. "