Дали проблема не е в жените изобщо? Не търсим ли често " под вола теле" и не се ли взираме твърде детайлно в проблемите като правим от мухата слон? Защо свекърът фигурира в нашите теми изключително рядко, а "маминка" ни изкарва от равновесие дори с дишането си?
Замислих се наскоро за това, когато се бях разсърдила на свекърва ми. Бяхме я помолили да дойде у дома да стои при майсторите, които ни правят ремонта, докато сме на работа и жената , за да ми помогне, изпрала. Еееей, не спрях да мърморя! Брех! Защо го е прала на 50 градуса, че не сложила от единия омекотител , а друг; не простряла на този балкон, на който на мен ми щукнало - ужас! Чак сега се мразя ! Вярно , че един път ми беше скопосала една жилетка, ама..., знам , че не го е направила нарочно. Вижда , че нямам време и винаги гледа да ми помогне. Ама от пуста кривотия женска - аз хем имам нужда от помощ, хем я отхвърлям, а после се разчеквам като жаба да свърша всичко.
Не , че свекърва ми си няма кусури - уж , все не ми се меси, ама все се опитва да се налага, ама нали и тя е жена? Добре, че живеем отделно, че тая черга дето я дърпаме иначе, няма да остане цяла
Та, питам аз - дали е от пола и хормоните?