Здравейте!
Предварително се извинявам, ако това не е най-подходящият раздел за темата.
Ще се опитам да бъда максимално кратка:
На 24 години съм и работя още от 2019 г. с известни прекъсвания. На настоящата си работа съм малко след началото на 2023 г. и вече не ме удовлетворява и съм решила да напусна. Чувствам се на предела на силите си и влияят много фактори, не само професионални.
Работата е от 9 до 18 в офис, заплатата е ниска за София - много под средната, колективът претърпя промени и вече не се чувствам съвсем на мястото си. Преди бях много слънчев, усмихнат, спокоен човек - сега съм се превърнава в темерут, полагам усилие да общувам, постоянно съм изморена, не успявам да се концентрирам... Виждам, че е настъпил моментът да кажа "Довиждане" на това работно място. Вече имам друга работна оферта - динамична работа, свързана с много комуникация.
Но имам опасения, че ще прегоря, ако почна веднага.
Имам малко спестени пари, ще ми стигнат за два месеца в София, като в това число съм предвидила и неочаквани разходи.
Трудно ми е да обясня дилемата. По време на студенството в София съм се издържала сама, преди успявах да съчетавам лекции с работа, социален живот, доброволчество, стажове и т.н. Но от ноември месец нямам никакво желание за нищо. Консултирала съм се с психотерапевт, психиатър, изследвала съм се за дефицит на витамин D. Психиатърът предложи посещение на дневен стационар - все още не съм го осъществила.
Знам, че в този живот трябва да се работи. Не търся на хляба мекото, нито съм се омързеливила. Знам, че мога да запълня двата месеца с нещо друго - курсове, овладяване на ново хоби и т.н., но за тези неща трябва да съм в кондиция. А вече близо 3 месеца не успявам да вляза във форма. Занемарих дори хигиенните си навици... В неделя ме свива сърцето, защото знам, че идва понеделник. Започнах да изоставам с работните задачи и изпаднах в един омагьосан кръг.
Другият вариант, който мислех, е да избера нискоквалифицан труд. Примерно продавачка в малък магазин, сервитьорка и т.н. Не романтирирам тези професии и съм наясно, че ще има други затруднения, но настоящата /и евентуално бъдещата/ ми работа са свързани с интелектуален труд, креативно мислене и заедно с това документация, постоянно висене на компютъра, следене на информационен поток и т.н.
В този форум сте дами и тук-там господа с повече житейски и професионален опит. Според Вас как да процедирам - да се опитам да се стегна и да приема веднага новата работната оферта и да сменя мястото, да си дам почивка и след това да видя как ще процедирам /като през това време офертата може да не е активна вече/...? Окей ли е, ако на 24-24 работя нещо "не по специалността", или ще се гледа после с недоверие СВ-то ми?
Простете, в крайна сметка не съумях да бъда достатъчно кратка и ясна.
Желая на всички хубав вторник!
Предварително се извинявам, ако това не е най-подходящият раздел за темата.
Ще се опитам да бъда максимално кратка:
На 24 години съм и работя още от 2019 г. с известни прекъсвания. На настоящата си работа съм малко след началото на 2023 г. и вече не ме удовлетворява и съм решила да напусна. Чувствам се на предела на силите си и влияят много фактори, не само професионални.
Работата е от 9 до 18 в офис, заплатата е ниска за София - много под средната, колективът претърпя промени и вече не се чувствам съвсем на мястото си. Преди бях много слънчев, усмихнат, спокоен човек - сега съм се превърнава в темерут, полагам усилие да общувам, постоянно съм изморена, не успявам да се концентрирам... Виждам, че е настъпил моментът да кажа "Довиждане" на това работно място. Вече имам друга работна оферта - динамична работа, свързана с много комуникация.
Но имам опасения, че ще прегоря, ако почна веднага.
Имам малко спестени пари, ще ми стигнат за два месеца в София, като в това число съм предвидила и неочаквани разходи.
Трудно ми е да обясня дилемата. По време на студенството в София съм се издържала сама, преди успявах да съчетавам лекции с работа, социален живот, доброволчество, стажове и т.н. Но от ноември месец нямам никакво желание за нищо. Консултирала съм се с психотерапевт, психиатър, изследвала съм се за дефицит на витамин D. Психиатърът предложи посещение на дневен стационар - все още не съм го осъществила.
Знам, че в този живот трябва да се работи. Не търся на хляба мекото, нито съм се омързеливила. Знам, че мога да запълня двата месеца с нещо друго - курсове, овладяване на ново хоби и т.н., но за тези неща трябва да съм в кондиция. А вече близо 3 месеца не успявам да вляза във форма. Занемарих дори хигиенните си навици... В неделя ме свива сърцето, защото знам, че идва понеделник. Започнах да изоставам с работните задачи и изпаднах в един омагьосан кръг.
Другият вариант, който мислех, е да избера нискоквалифицан труд. Примерно продавачка в малък магазин, сервитьорка и т.н. Не романтирирам тези професии и съм наясно, че ще има други затруднения, но настоящата /и евентуално бъдещата/ ми работа са свързани с интелектуален труд, креативно мислене и заедно с това документация, постоянно висене на компютъра, следене на информационен поток и т.н.
В този форум сте дами и тук-там господа с повече житейски и професионален опит. Според Вас как да процедирам - да се опитам да се стегна и да приема веднага новата работната оферта и да сменя мястото, да си дам почивка и след това да видя как ще процедирам /като през това време офертата може да не е активна вече/...? Окей ли е, ако на 24-24 работя нещо "не по специалността", или ще се гледа после с недоверие СВ-то ми?
Простете, в крайна сметка не съумях да бъда достатъчно кратка и ясна.
Желая на всички хубав вторник!
