Чувствам се смазана на работното място

Никъде не съм казала, че нямат други проблеми. Без драма. Нещата не са черно-бели.

Стига с тези лелки, показва недобро ниво. И баба съм даже, ама само на внуците си.

Лелките ги вписа slanchezara. Преди това не се бяха появили.
Ако разбира от лелки и обяснявам с лелки.

Бела, наистина недоумявам. Не зная с какви хора работиш, аз основно с млади, повечето все още студенти.
 
Факт е, че обществото ни е супер визскателно, но човек трябва сам да се научи да си поставя граници.
Единици са хората в моето обкръжение, които работят без прекъснване от 17 годишни, та те завършват училище на 19. Масово, в моята сфера, започват работа 2 или 3 курс в университета, което е около 22. Да, съчетават университет и работа, като се опитват да трупат опит, познания, умения, работят по много часове. Аз съм била по същия начин, когато съм била на 22. И сигурна съм, голяма част от пишещите във форума.
Няколко години е зора, после университета се завършва и се концентрираме само в работата. Човек сам си слага границите, сам си контролира амбициите и сам решава колко да се раздава.

Понеже аз имах предвид себе си като лелка, не съм изпратила момичето на трудотерапия, точно обратното - казах, че трябва да си калибрира очакванията към света. Ако тя самата е решила да се раздава с едничката цел да бъде забелязана или защото решила на 30 да е превзела света - ей това я съсипва, а не многото часове. Младите получават много помощ - обучения, ментори, коучинг.

Не е нормално да дойде някой с току що взетата диплома и да очаква до 6 м да стане мениджър. И решава да се раздава, да дава всичко от себе си, да не спи, да е на пружинка. Този човек е по-вероятно да изпуши до 2-3 години, отколкото някой на когото не му пука. Сега, надявам се, ме разбра малко по-добре.

Последното ти мнение slanchezara се различава доста от предното и поне за мен и моите разбирания е приемливо.

Вие гледате от висините на над 20 години трудова офисна история.
Младите гредата от висините на инстаграм, тик ток, риялитита.
И там животът е топ. Снимки, клипчета и валят кинти и пътешествия.
Светът покрай тях е реклама на офис от всяка точка на света, 4-дневна работна седмица, 2 снимки за 3к доход.
Как да не прегараят веднага като постоянно правят съпоставка и си чувстват прецакани и несправящи се.

Абсолютно ви разбирам!
Оставете хората които казват, че сте мързелива и т.н Те са се отчаяли от живота и така им е минал целия, 9-6, после 10 дни на море и това е... В момента има голям избор, собствен бизнес, почасова работа, фрийленс и т.н. Аз също смятам, че това да прекараш 30 години от живота си в скучен офис е пропилян живот.

За съжаление проблема е, защо се стига до "прегряване", масово поведение да се стои на ужасната работа Х, да се оплаква някой и нищо да не направи за да промени нещо и някакви такива негативизми, вярвания, горе някой беше написал, че се притеснява как ще приемат новината, че напуска. Това е просто работа, днес си на тази работа, утре отиваш другаде, никакви чувства, емоции и такова самосаботиращо поведение. Да напускам, точка. Какво притеснение и за какво. Живее във време в което оцеляват не най-умните, а най-адаптивнините. Голямо мислене, голямо чудо. А е толкова просто, не ти харесва работата, почваш да търсиш варианти, да мислиш, да изпращаш св-та, да ходиш по интервюта, със стоене в илюзорната зона на комфорт нищо не става, освен да потъне човек още по-дълбоко. Повечето се хващат за някоя работа, сякаш е единствената на света, пък кой какво ще каже, ако разберат, че си търся друга работа, ако отида на по-лошо място,.....и всякакви затъващи вярвания. Ставаш тръгваш, сменяш, ако трябва пак сменяш, следиш пазара на труда, развиваш умения, повишаваш си ако си искаш квалификацият и въобще ключа е в действието. Препоръчвам на авторката да излезе в болничен, на който има право при това дългосрочен такъв и да не отлага агонията, че е неделя и утре е на работа, да прецени кога да си подаде и предизвестието и въобще да не се връща. Оставането вкъщи след това е "нож с две остриета", мой познат след подобна ситуация, тотално рухна и от топ позиция, вече с години не работи, всъщност за два случая се сещам дори. И не е въпросът човек да работи нещо, което е под нивото му ако не е в крайна нужда разбира се, важното е да намери правилната за него позиция, работна среда и да не чака до крайност за да го принуди това да направи промяната, която и душата и тялото му са му показвали от много време.

Познавам жена, работеща от 25 години на гадна административна позиция с много ниска заплата, не се разбира с колегите и са във война с шефката си от 20 години. Тази жена всеки боже ден се оплаква и казва как ще напусне, НО НЕ ГО ПРАВИ! Мрънка си и когато стане време да отиде на интервю или намери друга работа си намира оправдание. В същото време казва, че тя "нямало да падне толкова ниско и да работи като продавач примерно". Ето това НЕ ГО РАЗБИРАМ. Тези които все уж напуснат, реално никога не го правят. Просто защото е удобно да мрънкаш и някой друг да ти е виновен. Българина смята, че някой му е длъжен, а реално никой не те е вързал, или работиш или напускаш, но мрънка по 10-20 години и стоене, за мене е необяснимо,

Да мрънкаш и да не напускаш е несериозно. Ако само мрънка но нищо не прави по въпрока е ясно че не й е толкова зле.

Да, има хора са само мрънкалници.

Тази мрънкаща жена, за която говорите, навярно не иска да излиза от зоната си на комфорт или не обича нови неща. Реално сега си знае минусите на работното място и на шефовете и си е свикнала с тях, макар да я дразнят. Но ако отиде на ново място, трябва от 0 да научава всичко. А то може на новото място да е по-хубаво. Явно не иска да рискува. И аз не го одобрявам това.

Съгласна съм , че да мрънкаш, че не ти харесва работата, обаче да стоиш на същото работно мястно не е сериозно. ОБАЧЕ аз съм била в подобно положение. Започнах нова работа и няколко месеца след това майка ми внезапно почина. Стресът беше неописуем и на всичко отгоре се оказа, че тази работа не е съвсем за мен. Мрънках, тръшках се, но психически бях такава развалина, че месеци наред просто нямаше как да започна да си търся нова работа. Слава Богу, в един момент им се наложи да ме съкратят и си намерих нова работа. Да, ама новата работа също не беше ок. Започнах през юни, работих цяло лято без отпуска, към следващата пролет вече ми беше ясно, че трябва да се махна, но заради надеждата да ме пуснат отпуска и да отида при сестра ми в чужбина, за да ги видя, останах. Е, лятото дойде, дадоха ми само една седмица, не отидох никъде и есента си намерих нова работа и се махнах. Написах този ферман, защото понякога човек наистина няма сили да търси нова работа, а да започне на ново място, с нови хора би било допълнителен стрес към вече съществуващ.

Много е важно какъв е работодателя и да се говори. Аз за себе си знам, от опит никакви семейни, малки фирми, да не говорим за нереални осигуровки, но с атрактивно възнаграждение в плик и т.н. Ясен и директен разговор за отпуски, защото едно ни е в главите, друго е реалността. Имах случай, одобриха ме за работа, но им бях казала още на интервюто, че имам планувано пътуване и да започна след това, е започнах работа веднага, работих точно 9 дни и излязох в отпуск, имаше и почивни дни, пътувах, върнах се и нямаше никакъв проблем. Сега на друга работа дойде нова колежка, говорим си и тя ми обяснява как  и пропада полет, резервации всичко защото е започнала работа при нас, отварям системата и гледам всички сме в офиса, никой не е планувал отпуск, казах й, че няма да има проблем, тя не, не, не било удобно. Някрая се престраши, говори с шефката ни, и естествено нямаше никакъв проблем.

Така е, но някои неща човек научава с опита. А и на второто работно място ми беше важно да си намеря работа, колкото се може по-скоро, така че  разговорът за отпуската го пропуснах. Както и да е - сега си знам урока.