Чувствам се смазана на работното място

  • 5 309
  • 104
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 252
И аз така, отново.
Моят съвет е да приемеш офертата от новото място и да си вземеш 10 дни платен отпуск докато си в предизвестие. Така няма да имаш този стрес, че си безработна и в същото време ще успееш да се откъснеш от текущото място.
Аз точно така съм правила два пъти, с разликата, че съм напускала без да имам нова работа. И двата пъти рискувах и за мой късмет, не съм чакала дълго.
И понеже сега съм на път за същото действие, малко ми се подкосяват краката като виждам какви обяви има, но в крайна сметка здравето е преди всичко. Принципите си, няма да предам.
Дерзай.

# 46
  • Мнения: 146
В много сходна ситуация бях. Намерих си ново място и започнаха притесненията от типа - ще прегрея ли повече, ако отида директно там и тн. След подаване на молба за напускане от старото място започнаха надцакванията по време на празниците и между тях. В крайна сметка се получи така, че новото място излязоха доста некоректни и не започнах там.
Вече 10на дни съм си вкъщи - ами желанието ми за живот направо се върна Grinning  
Рискувай и си почини колкото е необходимо, пари се изкарват, има и борса (смешни са, но все пак са някакви). Започни нова работа, когато изчистиш енергията си.

# 47
  • Мнения: 2 616
Четвърти месец вече съм вкъщи. Последната година ми беше ужасна откъм работа - напуснах една, за да отида на по-високоплатена и по-предизвикателна позиция, оказа се абсолютна недомислица това работно място, нова фирма, никаква организация, само куп шефове, всеки на другия е шеф. Напуснах след 20 дни, въпреки че зад гърба си имам 20 години трудов стаж и си мислех, че нищо не може да ме учуди и изненада вече. Веднага започнах друга работа, същата заплата, почти същите работни задължения и естество на работата. Но... ужасни колеги - толкова токсична обстановка, че едва дишах, докато съм в офиса. Интриги, злорадстване, подливане на вода... За мое щастие, десет дни преди края на изпитателния срок ми прекратиха договора. Камък ми падна от гърба! Сега съм си дала почивка - насъбра ми се доста в последните месеци, имах нужда да премисля всичко, да си почина психически и да си изясня какво искам да правя от тук насетне.
Напусни работата, която те изтощава, приеми другата оферта, а между двете си вземи малко почивка, както са те посъветвали - болничен, отпуск...

# 48
  • Мнения: 675
Аз бях шест месеца без работа. Толкова търсих и подбирах…..
От две седмици съм на нова работа в голяма компания. Обаче нещо не чувствам ентусиазъм от моя страна. Не знам какво ми става. Всеки ден искам да им кажа, че напускам.
Много бързо разбрах къде се намирам. Никога не ми се случвало такова нещо преди. Винаги съм започвала с голямо желание на нови места. Тук все едно съм вече 10 години. Има много неуредици, като цяло, но не мога да определя откъде идва проблема. Колегата с която съм е супер мила, не е от нея. Другите са по други стаи и нямам работа с тях. Притесняваме факта, че ако сега напусна, не се знае още колко време ще търся и на какво ще попадна. Отделно дългата безработица също ме сриваше психически.
По темата на авторката: навремето направих грешката да започна по- нискоквалифицирана работа , но за повече пари. Е после няма измъкване. Това повлия лошо на св- то ми и много трудно се върнах към офисната работа. Това работно време от 9-18.00 ч е ужасно. Човек трябва да има време за себе си. И да си даде почивка. Не сме роботи.

# 49
  • Мнения: 252
Колегата с която съм е супер мила, не е от нея. Другите са по други стаи и нямам работа с тях.
А пък аз точно от това имам нужда.. да се разбирам с колежката, с която сме екип, а останалите нека бъдат каквото искат. Я работя с тях, я не. Обаче винаги попадам на трудно поносими характери и колкото и да съм търпелива .. започвам да се чувствам по същия начин и аз, като вас. Трудно ми е да случа на екип..

# 50
  • Мнения: 675
И аз така си мислех. И ето - колежка топ, раб. врече - Ок , заплата - приемлива и пак усещам, че нещо не е моето място. Не си обяснявам от къде идва това чувство. Има хаус и неуредици в работата, но къде ли няма. Ще изчакам поне още две седмици и ще видя. Проблема може да си е в мен.

# 51
  • Мнения: 1 532
Авторката не пише. Как си към днешна дата, на къде ще се развият нещата? Пиши ни.

# 52
  • Мнения: 2 528
Хаос и неуредици навсякъде има, затова и се търсят служители да ги оправят Grinning ако всичко им е наред нямаше да има вакантни места за които да кандидатстваме и да ни приемат. Всяко начало е трудно, но ако пък съвсем не става и няма проблем с парите -напускайте.
На мен също ми е доста натоварено напоследък и не знам до кога ще издържа. Надявам се поне да стигна до годишното оценяване та да имам по-ясна идея аз ли съм крива или те.

# 53
  • Sofia
  • Мнения: 5 032
Има предвид че безработицата в момента е голяма и работа не се намира лесно. Планирай пътуване и в никакъв случай сама. Смяна на обстановката зарежда много.

# 54
  • Мнения: 140
Привет, дами!

Благодаря на всички са изчерпателните коментари, подкрепата и искрените мнения.

Взех решение да напусна работа. Живот и здраве, най-късно средата на другия месец ще подам предизвестието - отлагам го, защото в противен случай ще ме порежат с бонусите за миналата година - малка сума е, но все пак.

Ще спазя указанието на психиатъра за посещение на дневен стационар. Местоработата ми е такава, че вероятно доста хора ще разберат за този тип болничен, а стигмата си я има...

Ако бяха по-разбрани хора, можеше да коментираме опцията за напускане по взаимно съгласие, но в случая няма подобни изгледи.

# 55
  • Мнения: 1 103
Нищо не пречи да пуснеш заявление за прекратяване по взаимно съгласие, като посочиш, че при отказ следва да се счита за предизвестие. Това е стандартна практика.

# 56
  • Sofia
  • Мнения: 5 032
Това за болничния не го разбрах. Полага ли ти се болничен за такъв тип лечение? Ако да защо не го ползваш и след това да напуснеш -ясно е че напускаш какво толкова те вълнува какво мислят хората на работа?

# 57
  • Мнения: 5 205
И аз така си мислех. И ето - колежка топ, раб. врече - Ок , заплата - приемлива и пак усещам, че нещо не е моето място. Не си обяснявам от къде идва това чувство. Има хаус и неуредици в работата, но къде ли няма. Ще изчакам поне още две седмици и ще видя. Проблема може да си е в мен.

От моя опит, не всички хора стават за офисна работа, особенно в големи компании.
Има хора интроверти или имащи нужди от малко контакти и нямащи нужда дакатерят стълби и да покриват KPI.
Хубаво е човек да познава себе си и да си търси подходяща работа.
Някои се чустват удовлетворени да преподават, други да си работят само от вкъщи без да виждат хора и т.н.
Не е идеята само да напускате, а и да търсите какво ви удовлетворява. Това е трудната работа.

# 58
  • Мнения: 675
Напротив. Последните години работя само офисна работа и в екип. Не е в това проблема. И за съжаление преди да започне човек работа, няма как да е запознат с вътрешаната организация на компанията и т.н.
За себе си установих защо не ми харесва и понеделник ще го коментирам това с колегата.

# 59
  • Мнения: 1 305
И аз така си мислех. И ето - колежка топ, раб. врече - Ок , заплата - приемлива и пак усещам, че нещо не е моето място. Не си обяснявам от къде идва това чувство. Има хаус и неуредици в работата, но къде ли няма.

Точно така се чувствам и аз. Но имам предложение за друга работа. И се чудя как да съобщя в настоящата, че напускам. Много ми е трудно, предвид, че няма директна причина. Ще съм благодарна за съвети.

Общи условия

Активация на акаунт