Ъ, а защо е необходимо да сочиш причина? Никъде няма такова изискване, а и вероятно никой няма да се интересува, все пак става дума за професионални взаимоотношения, а не за лични.
- Публикувана: 14 ян. 2025, 11:30 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2025, 17:04 ч.
Чувствам се смазана на работното място
За да мислиш да напуснеш настоящата и да приемеш новото предложение, значи има нещо на настоящата, което не те удовлетворява. Възможно е все още да не си осъзнала какво е точно, но с времето ще се язясни. И хич да не ти пука какво ще кажеш. Казваш, че имаш предложение, което възнамеряваш да приемеш и така.
О, ще се интересуват. Става въпрос за малка фирма и разговорът ще е с шефа.
Най-безболезненото е - получих оферта с повече перспективи, възможности за развитие и по-добро заплащане.
Най-безболезненото е - получих оферта с повече перспективи, възможности за развитие и по-добро заплащане.
Благодаря ти! На това обаче съм почти сигурна, че ще ми отговори, че от самото начало е подчертал, че търси служител дългосрочно и въпрос как се е стигнало до това да търся друга работа?
Най-безболезненото е - получих оферта с повече перспективи, възможности за развитие и по-добро заплащане.
Благодаря ти! На това обаче съм почти сигурна, че ще ми отговори, че от самото начало е подчертал, че търси служител дългосрочно и въпрос как се е стигнало до това да търся друга работа?
Не дължиш никому подробни обяснения, нито пък си е поемала задължение да работиш там до пенсия.
Но ако все пак държиш да отговориш, можеш наистина да му кажеш причините за това, особено ако са тривиални като по-добра заплащане или подобни. И не се хващай на контраоферти.
И аз се притеснявах много от този въпрос. Чувствах и угризения, и страх, и несигурност. И то е защото ни зомбират така, като че ли ни правят лична услуга с това, че са благоволили да ни назначат при тях. Те кооолко много са направили за мен, и кооолко много хора щели ръката да му целуват за моята длъжност, нали... Един грък ми казваше че познава два милиона такива българи.
Нищо подобно. Смело хвърляй предизвестието и вдигай главата високо.
Доста си поревах по време на предизвестието де. Беше тегаво. Но си заслужаваше всяка една секунда. Бях си направила таймери и на компютъра и на телефона и във всеки момент знаех колко време ми остава там. Три месеца гърч.
Нищо подобно. Смело хвърляй предизвестието и вдигай главата високо.
Доста си поревах по време на предизвестието де. Беше тегаво. Но си заслужаваше всяка една секунда. Бях си направила таймери и на компютъра и на телефона и във всеки момент знаех колко време ми остава там. Три месеца гърч.
Благодаря ви! Истината е, че повече се притеснявам как ще се приеме новината, отколкото дали това е правилното решение.
Бих добавила и сериозни лични причини, които не желая да коментирам, защото е прекалено лично.
(да, може да плъзнат клюки, ама какво ти дреме?)
А и още нещо: да приема новината както иска. Това са нещата от живота. Да, в началото офертата е била примамлива и с дългосрочен хоризонт. Сега обаче има нов играч на пазара и нещата се променят. Шефът ти може да ти предложи позиция, отговорности, по-висока заплата, за да те задържи. Има механизми. След разговора сама ще видиш колко ценна си му. Действията говорят по-силно от всякакви думи.
JustAHuman щом си решила това, то със сигурност е правилно за теб.
Аз бих добавила няколко коментари , може да ти послужат.
Според мен всички , които работят сериозно , стигат в един момент до въпроси и нагаждане на Work-Life-Balance. Ти си стигнала доста рано до тази тема, защото си работила сериозно от рано. За мен концентрацията е на думата баланс.
Също не бих казала, че нискоквалифицираната работа е по-малко натоварваща и че там има по-малко конфликти. Дори е може би по-натоварващо ако се има в предид нивото и ако имаш съзнанието за колко малко в същност колко и какви конфликти стават.
Аз бих добавила няколко коментари , може да ти послужат.
Според мен всички , които работят сериозно , стигат в един момент до въпроси и нагаждане на Work-Life-Balance. Ти си стигнала доста рано до тази тема, защото си работила сериозно от рано. За мен концентрацията е на думата баланс.
Също не бих казала, че нискоквалифицираната работа е по-малко натоварваща и че там има по-малко конфликти. Дори е може би по-натоварващо ако се има в предид нивото и ако имаш съзнанието за колко малко в същност колко и какви конфликти стават.
О млада си още и затова се чувстваш така. Това е бизнес, а не лични отношения. Ти продаваш знанията, уменията и времето си на определена цена и при определени условия. Ако не се чувстваш добре на работа и имаш много причини да напуснеш, бягай с 200 веднага. Ако освен това имаш и по-добра оферта, бягай с 300 веднага. Не си длъжна на никого. А за почивка при смяна на работата, вземи си задължително, ако не 2 месеца, поне 2 седмици. Ако те искат наистина от новата оферта, ще те изчакат да си починеш. Много си млада и лесно ще си намериш работа, а и имаш още мноого години пред себе си.
При доброволно напускане е много малко, но е хубаво да се взимат едно 200 лв.
Поне преди 3-4 години беше толкова. Сега не знам.
Поне преди 3-4 години беше толкова. Сега не знам.
Ако се чувстваш по този начин, няма смисъл да дерзаеш и да приливаш от пусто в празно. Ти си знаеш от кога и защо се чувстваш така. Най-много от психическо неразположение да се стигне до физическо неразположение и болест.
Ако не си наясно с причината за състоянието ти, след напускането ще се изясни какво ти е създавало дискомфорт и те е подтискало. Запиши се и в бюрото по труда, за да вземаш обезщетение поне няколко месеца. Когато напуснеш по взаимно съгласие или чрез предизвестие по собствено желание, обезщетението е 18 лева за всеки работен ден от месеца и варира от 360 до 400 лева месечно. Плюс спестените пари, които имаш ще можеш да живееш добре и ако се налага да плащаш и терапия, за да се възстановиш.
Моят син проявява същите симптоми, той също е на 24. Губи му се смисъла от този начин на съществуване и натиска да работиш от 9 до 5, да тичаш като обезумял по задръствания, да дишаш мръсния въздух, да ядеш простотии, които те разболяват, да общуваш с депресирани хора /също като него/.
За мен кризата е екзестенциална и засяга най-вече младите хора.
Напусни и помисли къде искаш да си, с кого и какво искаш да правиш.
Редактирам се, за да напиша, че не приемай цялата тази ситуация като провал. То реално няма провал има само натрупан опит. Смело тръгни към следващата стълба от житейското си и кариерно развитие, каквото и да е то. Довери се на вътрешното си усещане и интуиция, на сърцето си, за да избереш следващите си ходове.
Успех ти желая!