Чувствам се смазана на работното място

Сериозно ли се депресират младите на това да работят от 9 до 5.
Не се нарича депресия това, а мързел.
Това е нормално работно време. ВСе още има фирми и събота работят.
Успех на тези в търсене на работа по 4 часа, а заплата като за 8

Елора не е в работата от 9 до 5. Проблема е много по-комплексен. Въпросите , които чувам са - а при тези цени аз изобщо какво трябва да направя за да имам един ден жилище, а при тази несигурност какво ще стане с моя кредит ако го взема, а при тези промени аз въобще къде ще се наложи да съм, а при тези трендове аз какво в същност е добре да работя защото не е въпроса какво ми е интересно, а да живея добре. А при всички тези реклами на супер коли аз ще мога ли да имам такава , като мина през малката заплата, инфлацията, съкращенията, релокацията, кредита за дом и т.н. ... И т.н. Т.е. Младите могат леко и много повече от 9 до 5, но ако намират смисъл в това. Според мен в момента смисъла опира до наливане от пусто в празно и голо преживяване и минаване на пари през пръстите.
Milika_D съжалявам и аз за младите. И аз имам студент 1 ва година и виждам какво става.

Няма нищо сигурно. Аз съм била млада в още по-несигурни времена.
Иначе е хубаво човек да работи това, което харесва.
Може да работи нещо от което ще живее добре, но това няма да му е достатъчно.

Мързеливи истории са това. Не намират смисъл да работят, защото могат да си го позволят. Ако не можеха се хващат на работа и не питат от колко до колко е работното време.  И да, в много по- несигурни и бедни времена живяхме. А и сега светът е отворен, работа колкото искаш по света.

Не ги мързи да работят. Май някои го мързи да чете.
Втемата не става дума някой да го мързи.

Според мен главните причини да има толкова много депресирани млади хора са две:

1. Имат твърде много свободно време и достъп до страшно много информация. И използват това свободно време да гледат кой какъв е и какво прави и съответно да се сравняват с този и онзи, вместо да придобиват/развиват интереси и умения.

2. Не са физически активни. И не става въпрос само за спорт, а като цяло за физическа активност и нещо да правиш с ръцете си - градинарстване, свирене на пиано дори. От лекциите по физиология знам, че при физическа работа се освобождават определени хормони и за тялото е най-добре да се редуват физически и умствен труд плюс от време на време кратки пълни почивки и от двете. Останалото води до неравномерно натоварване, оттам хормонален дисбаланс и професорката казваше, че такива хора са "химически тъжни".

Не е мързел. На първата ми работа на 24 г. след цял ден работа с клиенти, вечерта бях физически и емоционално изтощена и почнах да си задавам въпроси от рода - е сега това ли ще е животът ми. Убийствена умора и лягане в 21.00 ч...
Минаха много години от тогава, сега мога и по 14 ч да работя, но работата е съвсем различна и по-важното пораснала и надявам се помъдряла съм, за да знам какво искам и как да го постигна.

Little Queen други проблеми си нямат според теб?

Не е мързел, а осъзнаване на това, кой си и какво искаш от живота.
Но това се прави постоянно.
Когато избираш специалност за студенстване, за да не учиш нещо, което е "переспективно", но реално не е твоето.
Да не се хващаш на работа, която не си представяш да работиш.
Да не се жениш и създаваш деца за да разнообразиш горното.
Ей такива неща.

Никой никого не може да насили да работи от 9 до 5.
Сега има толкова опции да изкарваш пари без да ходиш до офис.
Може да се инвестира, да се инфлуенсва, да се купува и продават/отдават имоти, да се работи по проекти и т.н.
Доходът дори на зависи от местоположението вече.
Но повечето от тези неща са извън студенските програми.

На моите деца едно, от които студент, отдавна съм казала, че за да не е офисен роб човек трябва още като си избира специалност да е нещо, което обича и не зависи от офис и държава. Това ще им даде много повече свобода на избор.

Съгласна съм с всичко написано. Причините за описаното от мен могат да бъдат най-различни, мързелът е просто една от многото и не съм нарекла никого мързелив.

Особено пък като се прави нещо, което не се харесва е логично да се депресира човек.
И аз съм имала такива длъжности. Като изцедена съм била и нещастна. И като знам, че пак ще трябва да ходя, лошо ми е ставало.

И аз в хора, не е мързел, а неправила преценка в собствените възможности, нереалистични очаквания от бъдещето, както и супер амбициозни мечти. Старите хора са казали, че който нависоко лети, от високо пада.

Даже ще ви дам пример - тук във форума има доста теми от хора, желаещи да се преквалифицират в ИТ сферата, привлечени от доброто заплащане там. И се почва - ама на мен не ми харесва програмирането, ама математиката не е моето, ама аз съм учила Х (видимо човек с хуманитарен профил), ама искам, искам всичко тук и сега. Доста често се минава и през мантрата, че университетът е чиста загуба на време, че човек може да се самоподготви с клипчета в youtube, академии и курсове и не знам още какво. После пък се почва - лоши, лоши лелки, не дават старт на младите и от сорта.

Истината е, че хората са различни. Много млади хора са супер целеутремени, борят се за поставените цели, успяват с малки стъпки да ги постигнат. За съжаление, има и една друга група млади хора, които смятат, че са родени за велики дела, че всички са им длъжни и че трябва да получат всичко тук и сега. Ей тази, втората група, са много често потиснатите и разочарованите. Ако съм разбрала нещо, то е, че в тоя живот нищо не ти се полага по право, че щастието на никого не е гарантирано, както и добрия живот. Нито, че ще имаш късмета да се реализираш добре. Да, животът е труден и непредсказуем, днес си горе, утре си долу, но човек не трябва да спира да се бори и да търси. Ей го Тръмп - той е фалирал няколко пъти, сега е президент на САЩ. Знам, че е клише, но животът е постоянна борба и оцеляват не най-умните и великте, а най-приспособимите. Това се опитвам да науча и децата си.

Да, лошите лелки и чичковци са много често факт . Защото много често те са от една такава група, която също е искала или иска нещо, но и е трудно да го получи.
Хората имат проблеми. факт. Хората не са безпристрастни към себе си и околните . Факт.

А за често разочарованите в професията е така, но не са изкл. те вънаутнатите. В никакъв случай. И това също е факт.
В крайна сметка темата започна от това, че един млад човек от години учи и работи и има нужда от почивка. За мен също явно е уморен и има нужда от преосмисляне и преориентация.
И за мен е много положителен факта, че успява да го реализира, анализира и да търси решение. Защото някои не успяват сами и се получават доста големи развалини .

Подобно е описаното от Milika_D. Не описва мързелив или лигав млад човек, а уморен.

Не мисля, че е само уморена авторката на темата, щом психиатърът й е предложил дневен стационар. Не е лошо да се чете с разбиране.

Но забелязвам , че не и е изяписал трудотерапия и не и е казал, че я тресе мързела и да върви на тръстиката.
Също така аз не мога да си представя при положение , че пенсионната възраст при нас е 67 ...  да започнеш да работиш ударно от 17 или 18, да учиш паралелно и то нелеко , защото имаш амбиции и на 24 да се почувстваш уморен ,неориентиран и да кажеш че имаш нужда от почивка и време и помощ за ориентация и лелките да те пратят на трудотерапия .
Разбира се че не и е само физическата умора проблема. Но на 24 да има проблем ... не е добре и е добре че се ориентира да търси помощ. Дано намери правилна. Защото на 24 в тази ситуация ако намери добра помощ може да се ориентира доста добре , да разбере себе си и т.н.
Аз си спомням навремето пенсионната за родителите ни беше 50 и няколко. Сега е мин. 10 г. отгоре. Ами колко може да се гърби един човек и от каква възраст ударно , за да не се води мързел ?
Както и да е , всеки от нас си има свой опит и прожектира него. Аз се надявам младите да успяват да получат помощ и ориентация, а не някой да им обяснява че просто са мързеливи или да идат да поспортуват.